Сигурно всички са се сблъсквали с аромата на къри или са пробвали някое безумно вкусно азиатско ястие с него, чудейки се какво, коя точно подправка го прави такова. Е, имаме новина за вас! Всъщност, кърито не е само една мерудия, а няколко. Най-често те са 5, 7, 13 или повече, като пропорциите зависят от индивидуалния вкус на всеки човек или от конкретното ястие, което ще се приготвя.

Еквивалентът на нашата добре позната шарена сол произлиза от индийската кухня, както може би повечето кулинари се досещат, но към днешна дата се употребява много и в азиатската част на света.

Богатият състав прави микса подходящ за много ястия с месо, риба, зеленчуци и общо взето, стига да харесвате вкуса – всичко. По-важното е, че няма стандартизирана или унифицирана рецепта за приготвяне на къри. То може да бъде много люто или пък в него да преобладава една билка. Най-често за приготвянето му се изплзват добре познати съставки като черен и червен пипер, канела, карамфил, кимион, бахар, сминдух, розмарин, босилек, риган, мащерка, чесън, джинджифил. От непознатите или поне по-редки са кардамон, куркума, фенел и други.

Интересно е, че приготвянето на хубаво къри зависи от качеството на съставките му, както и от съотношението между тях. В разултат от смесването им се получава жълтеникав или керемидено оцветен прах, а препоръката на производителите и мастър готвачите е да се използва до 3-4 месеца, да се държи в стъклен съд с плътно затваряне и то на тъмно. Когато купувате,

обърнете внимание на консистенцията

Тя трябва да бъде еднообразна, без бучки и едри частици.

Ето още един интересен факт – честа употреба на къри доказано предпазва от сърдечни и чернодробни проблеми, а също спомага усвояването на храната и работата на имунната система. Не на последно място, стимулира производството на хормон на щастието. Не случайно в Япония според традициите трябва да се консумира къри 125 пъти годишно.

Ентусиастите, които сами искат да си отгледат къри да внимават. Имайте предвид, че растението къри и подправката със същото име са различни неща, както вече стана ясно.

Murraya koenigii, наричана още къри, произхожда от Индия и представлява дърво с доста големи размери в природата. Има три типа:

  • обикновен, който расте много бързо и чиито листа се използват за овкусяване на различни чайове, салати, супи, ястия и т.н.,
  • джуджевиден – по-ниско растение, което обаче се разраства встрани,
  • Гамти – подходящ за отглеждане в саксия, защото достига около 30 см височина. Листата имат много силен и ясно изразен аромат.

Независимо от типа, облистването е богато, листата лъскави и ароматни. Консумират се в свежо състояние. Цветовете са бели, също ароматни, след опрашване се образуват черни плодчета, подобни на боровинки, но не са подходящи за хапване.

Кърито е слънцелюбиво и нестудоустойчиво растение. Препоръчва се отглеждане в добре дренирана почва и съд с големи дренажни отвори. През топлата част от годината може да е навън, но зимата се прибира на топло и възможно по-слънчево място.

Не бива да се излага на въздушни течения

Понася сравнително добре засушавания, високи температури и неплодородна почва, но не и обратното, особено преовлажняване. В общи линии се отглежда лесно и убива трудно.

Подхранва се само през топлата част от годината, ведъж месечно с азотен тор, ако е необходимо. Може да се реже и оформя, което е препоръчително в млада възраст, за да се сгъсти и облисти добре растението, а и за да се намали образуването на цветове за сметка на листата.

Пресажда се при необходимост през пролетта. Може да се размножава чрез семена и резници.

Но да се върнем на съставките на ароматната подправка. Реално, всички те могат да бъдат отгледани в контейнер в домашни условия с малко повече усилия, предвид екзотичния им произход.

Имайте предвид обаче, че:

Куркумата, която се предлага в цветарските магазини и която се нарича често сиамско лале не е подходяща за консумация, а само за украса.

Черният пипер е лиана, която има нужда от малко по-специални грижи. Може да се види в ботаническата градина на БАН.

Не всеки карамфил е подходящ за консумация. Поинтересувайте се първо и се уверете, че отглеждате правилния, за да не стават грешки.

Ако решите да отглеждате сминдух, още може да се сее. Употребяемите части при него са листата и семената. Стритите семена са известни още като чимен.