Борбата обхваща две основни дейности: агротехниката, която цели подобряването на условията, при които се развива растението, и селекцията, която го усъвършенства
Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
Същността на сушата са ограничените валежи, сухата почва, повишените температури, силно понижената относителна влажност на въздуха. Много често се придружава и от силни сухи ветрове – суховеи. Сушата е многолика проява. Тя влияе върху биогеохимичните фактори на околната среда, които се обуславят в много голяма степен от почвата и нейните свойства. Почвата участва съвместно с растенията, животните и микроорганизмите, като заедно образуват биосферата, която в значителна степен зависи от нея. Затова сушата е сложно явление и за да се избегнат ударите от нея, се изисква комплексно решение на проблемите за борба с нея.
Имаме ли възможните средства за борбата със засушаванията и намаление на техния неблагоприятен ефект?
От агрономическа гледна точка борбата със сушата обхваща дейности от две основни и различни категории: агротехниката, която цели
подобряването на условията, при които се развива растението
и селекцията, която усъвършенства самото растение.
От агротехническите средства на първо място стои обработката на почвата, която води до правилното разпределение на използване на влагата от културните растения. Тя се изразява в поддържане на почвата в рохкаво състояние, т.е. структурно. Знае се, че структурната почва е пазител на влагата. Следват подмятането на стърнищата, есенната оран, пролетната обработка, междуредовата обработка, при която трябва да се реши какво ще се използва – хербициди или окопване – механизирано, ръчно.
Може и да се каже какви плугове, трактори и друг инвентар ще е най-добър за отделните почвени типове в страната особено при условията на дребните стопанства. Колко икономически е изгодно да се използват различни по мощност, тежина, ефективност.
Други общи мерки са:
* торенето с ясно определени норми;
* мелиорирането на земите за предпазване от ерозия и бързото изсушаване;
* мрежата от земеделски станции за намиране и прилагане на по-прости, универсални и ефективни мерки за борба със сушата;
* напояването.
Най-естествено и най-просто при суша е да се каже, че щом няма влага в почвата, трябва да се полива. Но дори и поливането не е лесен проблем, нито просто решим. Независимо от размера на средствата, необходими за тази цел, въпросът се усложнява с това, че веднага се явява и втори: какво ще отглеждаме на поливните площи, как ще се отплащат напояваните растения, за какво ще е получената продукция – за износ, за вътрешния пазар и пр. Въобще необходими са предварителни икономически проучвания.
Освен това напояването като система не е поставено сериозно на водещи място в стопанската политика на страната ни.
Колкото и пълно да използваме водните запаси в нашата страна, все пак поливните системи са значително по-малко от ненапояваните. Неполивните площи трябва да се стопанисват по стройната система на сухото земеделие, т.е. при най-голямата икономия на водата, постъпила в почвата от валежите.
Самите
културни растения различно реагират на малкото валежи
и изграждат различно количество сухо вещество в своята маса. Това подсказва още един път, че селекцията и в бъдеще ще играе роля за създаването на сортове от основните отглеждани у нас растения, които да противостоят на сушата. Или тя ще въведе нови видове културни растения като например сафлора и др. Селекционната дейност и семепроизводството трябва да посочват още по-категорично накъде върви растениевъдството.
Сега се питаме имаме ли различни типове пшеница, царевица, слънчоглед, видове сортове от овощните, лозята и други, които се отличават с комплекс от специални признаци и прояви в поведението си при различни форми засушавания. Достатъчно ли се пропангандират и рекламират? Как стои въпросът със студоустойчивостта на сортове от култури, които може да се развиват рано напролет, когато има влага, за да се избегне сушата. Имаме ли ефективно влаголюбиви сортове за поливни условия? Рекламират ли се такива култури и др.?
С бележките дотук не се изчерпва сложното явление на сушата и отраженията, които тя създава. Необходимо е да сме наясно и по въпросите, които сушата поставя при нашите домашни животни – техния външен вид, продукция от месо, вълна, мляко, масло, яйца и др.
Важно е да се изясни
какво става с микроорганизмите в почвата при суша
и какво бихме могли да правим. Микроорганизмите в почвата са тясно свързани с дейността на земеделеца и я правят повече или по-малко осмислена. В почвата попадат по различни пътища органични вещества. Те се разлагат и я обогатяват с хранителни вещества за растенията. Това става изключително под влияние на микроорганизмите. Явленията амонификация, т.е. превръщането на белтъчините и другите сложни азотни съединения в амоняк, нитрификацията, т.е. превръщането на амоняка в нитрати, които са най-важната азотна храна за растенията, хумификацията, т.е. натрупването на хумус в почвата, фиксирането на свободния азот в атмосферата от свободноживеещи и от грудкови бактерии, разлагането на целуозата и т.н. са процеси, тясно преплетени с успешното отглеждане на растенията със земеделско производство.
Има още редица въпроси от проблема за сушата, които заслужава да бъдат поставени на дискусии и които могат да дадат насоки и решения за цялостна и програмна борба с това опасно за нас явление. Жалко е, че за сушата се сещаме едва когато тя дойде.
Коментари