Този препарат за растителна защита представлява воден разтвор на калциеви полисулфиди. Може да се получи по фабричен начин и в домашни условия.

Първите сведения за употребата му са от 40-те години на 19 век във Франция, когато е бил използван срещу причинителя на брашнестата мана(оидиум) по лозата. През 1886 г. в Калифорния пък за първи път е използван в борбата срещу лозовата щитоносна въшка. В началото на 20 век започва и промишленото му производство. Днес е разрешен за употреба както в конвенционалното, така и в биологичното земеделие.

Сероваровият разтвор не се комбинира с други препарати за растителна защита. Използва се като средство за контрол на ранно и късно кафяво гниене по всички овощни видове; струпясване и брашнеста мана по ябълка и круша; червени листни петна по слива; гъбня сачмянка по костилкови; брашнеста мана по праскова; оидиум и сиво гниене по лоза. Може да се използва и при декоративни растения - например при розата. Не действа срещу причинителите на мана и други Оомицетни гъби.

Употреба:

- Зимно пръскане при семкови овощни видове в съотношение 1:6, а при костилкови - 1:10

- Предцъфтежно пръскане с 2% -ов разтвор (200 мл в 10л вода)

- Следцъфтежно пръскане с 1,6 до 1,8 % -ов разтвор (160-180 мл в 10 л вода)

Иползването му по време на цъфтеж е противопоказно.

Пръска се сутрин или привечер в ясно и тихо време, при температури между 10°С и 27° и не много силно слънце, за да се избегнат възможните пригори по листата. Повторно пръскане може да се прави през 10-15 дни. Препоръчително е да се обърне внимание за доброто опръскване и на почвата около стъблата.

Серо-варовият разтвор проявява предпазно и лекуващо действие. Лекуващото се обуславя от приемането на електрони от третираната повърхност, които се получават при разпадането на полисулфидите до елементарна сяра. По-късно сярата действа предпазно, оставайки на повърхността, чрез директен контакт със спорите или от разстояние чрез пaрите си.

За да приготвите 100 л разтвор ще са ви неибходими: 24 кг сяра на прах,

24 кг гасена или 12 кг негасена вар, вода и железен съд с вместимост 150-200 л.

Избира се подходящо място, където изпаренията няма да пречат на околните с миризмата си. Железният съд се поставя върху слаб източник на топлина и се отбелязва мястото, където нивото на разтвора ще достигне 100 л. В 30-40 л вода се разтваря варта до получаване на гъсто варово мляко ( ако използвате гасена вар ще бъде по-рядко на консистенция). Към него при постоянно разбъркване се прибавя сярата на порции, така че сместа да се превърне в гъста каша. След доброто разбъркване на сярата с варовото мляко се долива вода до вдигане на нивото до отбелязаното място, посочващо 100 л разтвор . Отбележете това ниво и на бъркалката. В последстиве допълнително ще се добавят още 15-20 л вода, които служат за компенсиране на водата при изпарение.

След това източникът на топлина се засилва. Варенето продължава 30-40 минути с често разбъркване, като постоянно се следи нивото на сместа - то не трябва да пада под 100 л. През това време разтворът потъмнява,, а образувалата се пяна изчезва.

Полученият разтвор се оставя да се утаи в продължение на 24 часа. След това бистрата част се отделя, а утайката се изхвърля. Готовият серо-варов разтвор има оранжево-червен цвят и миризма на развалени яйца. Налива се с прецеждане в чисти, плътно затворени съдове и по този начин се съхранява продължително време. Не бива да се замразява!

Неразреденият серо-варов разтвор е силно алкален и ще причини разяждане при досег с кожата. Задължително е да се носят дълги дрехи, ръкавици, маска и предпазни очила по време на приготвяне и пръскане с разтвора.

Подготви: Боряна Плашкова