И през август лозите още могат да се нападат от болести и неприятели

Намират се от фенофаза прошарване до узряване на зърната, които на много места са започнали да се пукат

През август все още има риск лозите, които отглеждаме да бъдат нападнати от болести или различни вредители, макар че вече се надяваме да се зададат здрави беритби.

Хоби лозарите трябва да са наясно какъв е този риск и да следят за съответните признаци или за някои вторични заразявания.

Мана по лозата 

Болестта може да продължи да се развива, ако има валежи, роса или дори и кратковременно понижаване на температурата.
По застарелите листа се появяват множество дребни мозаични петна, ограничени от нерватурата.

По наедрелите зърна може да се появи формата „кафяво гниене", която се разпространява откъм дръжките.

При това гниене заразените зърна завяхват, покафеняват и може да се мумифицират. Прошареното, вече тръгнало да зазрява грозде, не се напада. Със застаряване на тъканите маната преустановява действието си.

За да се намалят последните прояви на болестта, е необходимо добро покритие на листната маса с някой от разрешените препарати.

Брашнеста мана (оидиум)

Докато наличието на валежи благоприятства заразяванията с мана по лозата, то топлото време, като сегашното, което е придружено понякога с висока относителна влажност на въздуха, доста помага за развитието на брашнестата мана.
По заразените с оидиум наедрели зърна се появяват тъмнокафяви петна, които много добре се виждат при изтриване на прашестия налеп.

Оидиумът се развива повърхностно, вътрешността на зърното остава здрава и продължава да расте, заради което напуква ципата, семките се откриват, а част от сока започва да изтича.
След т. нар. омекване и прошарване на зърната брашнестата мана вече не ги напада, а се развива само по чепките, колтуците и зелените върхове на летораслите.

При констатиране на зараза пръсканията продължават.

Сиво гниене 

Най-типичните повреди от тази болест по зърната може да се наблюдава в периода около узряването им. При зараза по зърната се появяват бледокафяви петна, на които се забелязва, че кожицата се свлича много лесно.

Болестта бързо може да обхване целия грозд и да премине върху съседния. При влажно време нападнатите растителни части се покриват обилно със сива плесен. Със зазряване на гроздето разпространението и степента на нападение от сивото гниене се увеличава чувствително.

При избистряне и прошарване на зърната се пръска с един от регистрираните фунгициди.

Шарен гроздов молец 

През август до втората половина на септември летежът на пеперудите на шарения гроздов молец от третото поколение продължава.

Гъсениците повреждат зазряващите и вече узрелите зърна на гроздето, като ги оплитат с копринени нишки.

Вследствие на повредите се създават условия за проникване на причинителя на сивото гниене.

Да се пръска при праг на вредност за десертни сортове 7-8 гъсеници на сто ягориди, а за винени – 10-12 гъсеници на 100 ягориди.

Жълт лозов акар 

През август се наблюдава застъпване на популациите на жълтия лозов акар от няколко поколения.

При силно нападение листните петури на лозите се деформират, стават груби и при смачкване хрущят. Температури над 32-35°С са летални за популациите на акара.

През първата половина на септември, женските преминават под старата кора на лозовите растения, за да се готвят за презимуване.

Третира се срещу възрастни и ларви при достигнат праг 9-10 броя на лист – до края на месец август.

Напукване на гроздето 

През тези дни много хоби стопани се оплакват, че тяхното грозде е започнало да се напуква и се питат какво да го правят.
Гроздовете изведнъж започват да губят привлекателния си вид, сокът се отделя и тече, започва процесът на гниене.
Важно е бързо да се открият причините за проблема и да се създадат условия, при които гроздето няма да страда.

Кои може да са причините?

Напукването е възможна опция поради няколко неща - поради болести, прекомерно поливане, дъжд, грешно торене.

Първата най-честа причина за увреждане на зреещото грозде е високата влажност. След суша при валежи или прекомерно поливане лозата натрупва вода, която интензивно навлиза в плодовете, а ципите не издържат на разтягащия ефект. Това се случва и при прекомерна почвена влага или използван силно навлажнен компост.

Причина може да бъде и некомпетентният подбор на торове.

Азотните торове в излишък са нежелателни, защото причиняват натрупване на влага в растението, развалят вкуса и могат да предизвикат напукване.

Фосфорът и калият, напротив, укрепват кожицата на зърната и повишават еластичността й, но не бива да се прекалява, защото прекомерната употреба на тези торове води до много ранно узряване. Важен е балансът между фосфорните и азотните торове, които имат обратен ефект.

Зърната се напукват и от болестта брашнеста мана, разбира се.
Спуканите зрънца са тревожен знак, затова трябва да се вземат мерки за защита на останалите. Повредените плодове първо трябва да бъдат отстранени, защото дори едно-единствено загнило зрънце може да унищожи цялата чепка.

Изтичащият сок привлича насекоми, раната е вход за патогени.
Ако хоби стопаните се доверяват един друг на съветите си могат да направят пръскане със сода за хляб – две пакетчета в пръскачка от 15-16 литра вода. Лозари, които са го пробвали в дворовете си уверяват, че има много добър ефект при напукването на зърната.