3° C, разкъсана облачност
Подходяща ли е за винени сортове формировката Мозер, пита ни Веселин Георгиев от Враца.
Отговор:
Да, формировката Мозер е подходяща за прилагане при винените лозови сортове. Освен това тя трябва да бъде предпочитана при лози, които имат по-слаб растеж.
Тази формировка е популярна у нас от доста години и лозарите имат опит да я прилагат. Носи името на австриеца Ленц Мозер, който широко я е прилагал в стопанството си, след което тя бързо се разпространява.
Формирането става на двустранен кордон със стъбло, високо около 120 см. На височината на стъблото се намира основният носещ тел, а над него се разполагат още два реда двойни телове.
Опитните лозари в нашата страна между другото са направили някои подобрения и в резултат на това е внедрен т.нар. видоизменен Мозер.
Той представлява двустранен кордон с височина на стъблото 130 см. Към носещия тел се привързват кордоните, а на 30 см над него следва двойка телове.
Плодните звена, по 3-4 на всеки кордон, се състоят от редуващи се единични чепове и чеп със стрелка на 5-7 очи, а при нискодобивните сортове - чеп и пръчка с 10-12 очи, която може и да се привързва към конструкцията.
При растежа на летораслите една част от тях сами се промушват или се захващат с мустаците си за двойката телове, а останалите провисват свободно в междуредията от двете страни иа реда.
Така се получава дървовидно разположение на частите на лозите и максимално се използва слънчевата светлина.
Тази формировка е позната на винопроизводителите, защото тя е подходяща именно за винени сортове с по-слаб растеж като Ризлинг италиански, Мискет Отонел.
Особено е подходяща за сортовете с праворастящи леторасти - като Памид, Ркацители, Мискет червен и др.
Препоръчва се да се използва в твърде ветровити райони, както и за сортове, които изискват резитба само с чепове - като Димят, Гъмза и Юни блан.
Фаже е за нискодобивни сортове
с малки гроздове
При формировката Фаже, която е по-малко популярна у нас, на лозите се формира стъбло, високо 1,20-1,30 м, без кордони.
На стъблото се оставят две плодни пръчки, които се извиват встрани под ъгъл 45 градуса и върховете им се привързват за тел, който e поставен на 30 см под нивото на височината на стъблото.
Вследствие на извиването на плодната пръчка първите 1-2 леторасли в основата се развиват силно.
При всяка следващата резитба старата плодна пръчка са премахва, а за нова пръчка се оставя първият леторасъл в основата на старата.
Формировката Фаже се препоръчва като много подходяща за по-нискодобивни сортове с малки гроздове.
Тя позволява на своите стопани да натоварят лозите с повече очи и да използват по-родовитите пъпки от средната част на пръчката.
Омбрела става за Каберне, Мерло, Шардоне
При формировката Омбрела, което в превод означава чадър, се оставя по-високо стъбло, отколкото при разгледаните дотук високостъблени формировки - от 1,50 до 1,80 м, но обикновено е 1,60 м.
Подпорната конструкция при тази формировка е опростена - на нивото на стъблата има само един ред тел. Над основния тел няма никакви други телове за зелените леторасли.
На върха на стъблата се формира двустранен кордон. Плодните звена са подобни на тези при видоизменения Мозер.
Подходяща е за сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Букет, Шардоне и др. Не се препоръчва обаче за райони със силни ветрове.
Нейните предимства са в простотата на телената конструкция и големите възможности за намаляване на ръчния труд, включително и за снемането на лозовите пръчки след резитбата.
Формировката Омбрела се смята за икономически много изгодна.
Веранда се използва при десертните сортове
Използва се повече декоративният характер на тази формировка. Тя е много популярна в южните страни и се прилага при десертните сортове.
Конструкцията ѝ е стреховидна, обърната винаги на юг. Вертикалната й част е висока 1,5 м, а стреховидната е широка до 2 м и е под ъгъл от 120-130°. Върху нея са опънати 5-6 реда телове. Стъблото на лозите е високо 1,5 м и завършва с формиран двустранен кордон.
Върху кордона се оставят чепове с по 2 очи или чепове и къси плодни пръчки. Зелените леторасли се разполагат свободно върху стреховидиата част.
Коментари