Половината от населението на света може да живее с храна от собствената си страна. Това сочат резултатите от изследването на еколога Николас Навара от Лайденския университет, Нидерландия. За другата половина нещата не са толкова прости. Но не е невъзможно.

"Чрез подобряване на растениевъдството, разхищаване на по-малко храна и промяна на хранителните навици 90 % от хората биха могли да живеят в страни, които не се нуждаят от внос на храна", казва екологът.

Местното производство на храни има много предимства. Например, то намалява въглеродния отпечатък на културите, а също така може да е рисковано да зависите от други държави за снабдяването си с храна. Последното стана още по-очевидно по време на кризата COVID-19 и войната в Украйна. И двете предизвикаха доста вълнения в световната търговия с храни. На някои места се появи огромен недостиг на храна, а на други бяха изхвърлени огромни количества храна.

Половината свят зависи от вноса

Доколко обаче е възможно изобщо да спрем цялата търговия с храни и да се храним само с домашно отгледани продукти? В това ново проучване, публикувано в One Earth, за всички страни се изследва дали жителите им могат да се хранят здравословно само с домашно произведени храни. "Виждаме, че около половината от световното население живее в страни, които не могат да произвеждат достатъчно храна", казва Навара.

Нидерландия е друга такава държава: малка, с малко пространство и следователно с висока гъстота на населението. Поради това разчитаме в голяма степен на международната търговия за нашето изхранване. "В нашето проучване виждаме, че Нидерландия не може да оцелее без търговия", казва Навара, "освен ако не променим радикално хранителните си навици."

Справяне с клишето

И така, без внос на хранителни продукти, как трябва да изглежда Нидерландия? "Е, звучи почти като клише, но най-големият проблем, както винаги, е консумацията на месо", твърди Навара. "Да станем самодостатъчни означава, че вече не можем да разчитаме на други държави за производството на фуражи за животните. Цялата соя и зърно, които сега внасяме от страни като Бразилия, Русия и Украйна, ще трябва да отглеждаме в Нидерландия. Но това е невъзможно, ние просто сме твърде малки за това.

"Така че най-бързият начин да станем самодостатъчни е да ядем месо само веднъж седмично. По този начин намаляваме както количеството земя, което използваме за самия добитък, така и количеството земя, необходимо за отглеждането на храната му: два заека с един куршум", обяснява Навара. В този случай ще се нуждаем само от малка част от сегашния брой на добитъка.

Има и друг начин

Все пак намаляването на консумацията на месо не е единственият начин да се използва по-малко земя. Страните с високи доходи обикновено разхищават много повече храна, отколкото други страни в Азия и Африка. Ако намалим това разхищение, ще се нуждаем от по-малко храна и следователно от по-малко пространство за нейното производство.

Игра с нивата на потребление

"Само да ядем по-малко месо би било достатъчно, за да станем самодостатъчни", казва Навара. "Но като се справяме и с разхищението на храна, ние създаваме пространство за игра с нашето потребление. Така че, ако изхвърляме по-малко храна, можем да ядем малко повече месо. Например два или дори три дни в седмицата." Важно е обаче да се спомене, че това проучване разглежда само използването на земята, а не другите въздействия на консумацията на месо върху околната среда.

Въпреки това уязвими

Значи трябва просто да прекъснем всички търговски отношения с други държави, за да станем напълно самодостатъчни? "Не, - казва Навара, - както пълната зависимост от търговията ви прави уязвими, същото важи и за пълната независимост. Ако една страна бъде засегната от местно бедствие или болест, световната търговия ще бъде предпазна мрежа за продоволствената сигурност."

Заредени рафтове на магазините

Отговорът, както винаги, е някъде по средата. "Преди всичко искаме да покажем колко зависими сме станали от международната търговия", обяснява Навара. "Страните трябва да започнат да проучват как могат да станат отново малко по-независими. Това може да стане, като отново се произвеждат повече храни на вътрешния пазар. По този начин рафтовете на магазините ще останат задоволени, дори ако избухне пандемия."