2° C, предимно облачно
Мартин Ганев: Бюрокрацията при този висш 100-годишен метод е много по-малка, в сравнение с биопроизводството
Биодинамичното земеделие е метод на органично земеделие, по-висша класификация на биологичното, който възприема цялостен подход към управлението на земеделската дейност и почвата, съчетавайки принципи от екологията, биологията и духовната философия. Този тип земеделие произлиза от идеите на австрийския философ Рудолф Щайнер, който през 1924 г. изнася серия лекции, в които очертава основите на биодинамичния метод. Той набляга върху
устойчивостта, самодостатъчността
и взаимовръзката на фермата
с по-широката околна среда, включително космическите сили. Има общи черти с биологичното земеделие, но отива по-далеч, като включва специфични биодинамични препарати и разбиране за стопанството като жив организъм. През 2024 г. отбелязваме стогодишнината на биодинамичното движение.
Основен принцип в този вид земеделие е, че една биодинамична ферма се разглежда като самоподдържащ се, жив организъм, в който всички компоненти - растения, животни, почва и хора - са взаимосвързани. Целта е да се създаде балансирана,
разнообразна екосистема, в
която всеки елемент играе роля
в поддържането на цялостното здраве на фермата. Стопанствата се стремят да бъдат самодостатъчни, като произвеждат собствени семена, торове и храна за животни. По същество този метод се придържа към принципите на биологичното земеделие, като например избягване на синтетични химикали, пестициди и торове. Вместо това то набляга на изграждането на почвено плодородие и екологично разнообразие чрез използване на естествени и регенеративни практики. Плодородието на почвата е от основно значение за биодинамичното земеделие. Стопаните се фокусират върху поддържането и повишаването на естественото плодородие на почвата чрез сеитбооборот, покривни култури, компостиране и използване на биодинамични препарати. Целта е да се насърчи богата, жива почва, която поддържа здрави култури. Биодинамичните ферми също така насърчават биоразнообразието, като поощряват разнообразния растителен и животински живот във фермата, създавайки естествени екосистеми, които са от полза за производството на култури и борбата с вредителите. Животните играят важна роля в биодинамичната ферма, като допринасят за цикъла на плодородието чрез своя тор, който се използва за обогатяване на почвата. Биодинамичните земеделски стопани се стремят към етично отношение към животните и се целят да създадат симбиотична връзка, при която животните и околната среда на стопанството са взаимно полезни. Ключова характеристика на биодинамичното земеделие е използването на
седем специфични препарата,
направени от естествени материали,
като билки, минерали и животински тор. Тези препарати се използват за подобряване на здравето на почвата, качеството на компоста и жизнеността на растенията.
Единият препарат е тор в рога на крави (препарат 500), при който кравешки екстременти ферментират в рог, заровен в почвата през зимата. След това се разрежда във вода и се разпръсква над полетата, за да подобри структурата на почвата и да стимулира растежа на корените. Другият - рогов силициев диоксид (препарат 501), при който млян кварц се заравя в кравешки рог през летните месеци, и с пръскане на получената течност се стимулират растежа и фотосинтезата. Останалите препарати се приготвят с помощта на бял равнец, лайка, коприва, дъбова кора, глухарче и валериана, които често се добавят към компоста, за да повишат качеството му.
Друг основен елемент от биодинамиката в земеделието е съобразяването на дейностите във фермата с космически ритми като лунните и планетарни цикли. Смята се, че
космическите сили влияят
върху растежа на растенията
и времето на дейности като засаждане, подрязване и прибиране на реколтата се планира в съответствие с тези цикли. Земеделските стопани често се консултират с биодинамични календари, които посочват оптималното време за различни задачи въз основа на положението на Луната и планетите. Някои концепции, като използването на препарати и космически влияния, могат да бъдат противоречиви или да се разглеждат като езотерични.
Биодинамичните стопанства се стремят да намалят зависимостта си от външни ресурси. Чрез отглеждането на широк спектър от култури, отглеждането на животни и производството на собствени семена и компост, фермерите работят за създаването на независима, затворена система, която е гъвкава и устойчива. Този вид земеделие има и етично измерение, като насърчава уважението към природата, животните и общността и често включва принципите на справедливата търговия и социалната отговорност в земеделските практики.
Изисква се значителна
инвестиция на време
за поддържане на самодостатъчна, разнообразна земеделска система.
Целият този опит е довел до създаването на марката Demeter и първите стандарти през 1928 г. От този момент нататък движението е продължило да се разраства и само през последното десетилетие биодинамичните стопанства в хектари се увеличават с 57%, достигайки 255 000 хектара през 2022 г., обгрижвани от повече от 7000 фермери по целия свят. Няколко европейски ферми със сертификат по Demeter са избрани за стопанства с най-добра биологична практика от Германското министерство на храните и земеделието и като финалисти за награди като Европейската награда за органични продукти, въведена от Европейската комисия. През 2022 г. Tablehurst Farm в Обединеното кралство бива обявен за най-добър производител на храни от наградите на BBC за храна и земеделие. Практиката и към момента се регулира от организации като Demeter International, която
определя строги стандарти
за биодинамичните ферми
Тези стандарти често надхвърлят стандартите за биологично сертифициране, като изискват спазване на специфични методи на земеделие, използване на биодинамични препарати и ангажимент за цялостно управление на фермата. Един от двамата сертифицирани за биодинамично стопанство българи у нас е Мартин Ганев, собственик на биодинамична ферма „Поляна". Другото сертифицирано българско стопанство по Demeter е билково.
Несертифицираните са няколко, защото процесът за сдобиване с такъв сертификат е продължителен и труден.
Мартин Ганев е родом от София, инвестирал е в евтина земя през 2003 г. в пустеещи ниви край странджанското село Поляна, където днес стопанисва над 2500 дка с разнообразни от култури. В началото започна с около 60 дка лозе, 140 дка бадеми и 40 дка орехи, като предвидливо решава да заложи на устойчиви култури и сортове. В момента площите са горе долу 10 пъти повече, само лозето остава в първоначалния си размер. Гледа също най-различни видове стари зърна като лимец, черен лимец, двузърнест лимец, спелта, билки, шипки, маслодайна роза.
Освен това има крави, овце, кози и кошери. Неговата ферма отговаря напълно на максимата на биодинамичното земеделие да бъде единен, жив организъм. С биодинамично земеделие се занимава от 2011 г., като интересът му бил привлечен от изследване за силата на интуицията при хората, и как тя зависи от начина на живот и начина на отглеждане на храна. За да се възстанови тази способност за силен усет към нещата, трябва
да се промени начинът
на отглеждане на храна
Оттам започва да чете, да се занимава и да прави опити. Според последователя на биодинамиката, лактозната и глутенова непоносимост идват отчасти вследствие на изкуствено вдигане на млеконадоя на кравата с вода, сол, царевица и други некачествени фуражи. Фермата трябва да е свързан цикъл, тоест животните да се изхранват с качествени съставки, за да може организмът им да произведе чисто мляко. Растенията също е важно да се зараждат от чисти семена, без генна модификация и т.н.
За него биодинамичното земеделие стъпва върху 3 опорни точки – препаратите, стопанството да бъде единен жив организъм („като ТКЗС от едно време", по думите му), и висшият пилотаж, където се разчита на езотерика – цикли на луната и планетите, с което обаче той не се занимава в стопанството си в с. Поляна. По отношение на препаратите разказва, че всяка зима за 6 месеца под земята престояват пълни с екстременти рога от собствените му крави, като 30-40 г се разтварят във вода, бъркат се 1 час (ръчно или с определени няколко вида инструменти) и в зависимост от вида на земята се покриват между 3 и 10 дка с този разтвор. Практиката се определя за напълно хомеопатична, а растенията във ферма „Поляна" полудявали да се развиват след пръскането с т. нар. Препарат 500. „Първата година купихме материала от Франция от Пиер Масон, който е име в биодинамиката, и си бъркахме с моите работници, които се подхилкваха и си мислеха: „този софиянец какво е дошъл тук да ни кара да правим. Скоро след като напръскахме и минаха няколко месеца и видяха действието на този препарат се учудиха", разказа Ганев. Пръскали с хомеопатично количество капчици, които попадали на земята и там, където го правели – при старите си бадемови насаждения, изникнал див фий поне 80 см висок, а там където не било пръскано с Препарат 500, имало рехави, тънки, житни тревички по 20-25 см. След като се убеждават в тази огромна разлика започват да прилагат този препарат в практиката си при едногодишни, многогодишни култури, поля и т.н.
Освен всичко изброено, затварят цикъла с компостиране на отпадъците и реализация на продукти като вино, кашкавал, сиропи, сладка, ядки, зърнени варива, лютеница, билкови чайове и мед. Неговите най-добри вина, собствено производство, са 4-5-6-годишни, съвсем готови, последователно вадещи букет от вкусове – първоначално с горчиви нотки, после на мащерка, акация, цитруси и още и още, които се задържат в небцето около минута след първата глътка. Те са живи, бялото вино е по-скоро „оранжево", което много си подхожда със сушени плодове, например.
Административната тежест е нещо, което затруднява производителя, защото според него големите фирми, които държат лобита във властта са една от причините да се създава
мощна бюрократична бариера
пред малките производители,
така че те не могат да се развиват и да правят конкуренция – вследствие много малки, дори по-големи винарни теглели кредити, фалирали, препродавали се и т.н.
Както стана ясно у нас има и няколко несертифицирани биодинамични производители, с по-малки стопанства. От тях за най-добър и опитен в практиката Мартин Ганев определя чичо Митко (както го нарича) от Пловдивско, който заедно със съпругата си отглежда мънички градини върху обща площ от 7 дка и блести с много знания в областта. Преди години у нас е имало друга ферма преди „Поляна", при която е била констатирана компрометирана продукция и е иззет сертификатът им и на България вече не се гледало като на надеждна страна за биодинамична практика. Ферма „Поляна" била 2-3 години в преход, защото от Demeter искали да бъдат сигурни, че ако дадат сертификата това ще е веднъж завинаги. Според Ганев бюрокрацията била по-малко, отколкото за сертификата за българско биологично земеделие.
Посещава изложението BIOFACH в Нюрнберг, като ще преустанови участието си като изложител, защото финансовото положение е сложно.
„Целият биосектор е в криза,
заради икономическите реалности
в Западна Европа – много хора, започнаха да пестят от храна, средната класа също вече не си позволяват да пазаруват по-качествена храна и съответно има много сериозен спад в почти всички европейски страни в потреблението на биохрани, което удря сектора и земеделието като цяло", коментира биологичният производител състоянието на сектора. Чистата храна според него е въпрос на национална сигурност, защото чрез нея населението остава здраво, без непоносимости към хранителни продукти. „Няма шанс от здравословната храна да се развие лактозна или глутенова непоносимост, или дори алергия от мед – това е абсурдно", казва производителят. Правейки си труда да проследи статистиката за харченето на доходите на населението, открил че най-големият разход (30%) е храната, след което по около 7-8% от доходите отиват за здравеопазване, горива и електроенергия. „Ако тези 7% за лекарства добавим към бюджета на НЗОК и го разделим на броя на населението, изведнъж излиза че ако 30% даваме за храна, 15% от това, което се печели +бюджета на НЗОК отиват за лекарства и лечение, което е двойно повече от горива, отопление и т.н." Неговият извод е, че за да е здраво населението и да се намалят разходите за здравеопазване, трябва да се увеличат разходите за имуностимулираща и качествена храна с естествен произход.
Като производител на такава получава стандартните помощи за биоземеделие, като на моменти е изпитвал проблеми с фонд „Земеделие" по отношение на отпускането им. На деня на биопроизводителя (28 септември), продуктите му се намираха на щанда на Албена Симеонова, защото нямал възможност лично да присъстват и да продава. Това е една от трудностите, които отдалечените от градовете производители изпитват. За него да продава продуктите си когато е на десетки или стотици километри е практически невъзможно и затова разчита на реализацията в търговски обекти, но не големи вериги и хипермаркети, а квартални биомагазини.
Коментари