0° C, облачно
Стойко Георгиев и съпругата му Соня сами се справят с над 600 животни. Но няма да е за дълго.
Две ферми една срещу друга срещаме на излизане от Момчилград. Първите ни впечатления: не си съперничат, а сътрудничат, след като видяхме размяната на техника. Едната ферма е на Стойко Георгиев, а другата - на брат му Стефан. Те са четвърто поколение овчари.
Запазили са и развили поминъка на своите прадядо, дядо, баща, въпреки обратите в историята ни. Е, отдавна стадата им не зимуват по Беломорието, нито предават овчарската гега в знак на наследство. Но пък и колективизацията не успява да секне традиционния поминък.
Сем. Георгиеви са родом от село Гърнати (общ. Неделино). Историците го описват като извора на овчарите в Родопите. „В този целия район - Момчилград, Джебел, по време на старата система нямаше кошара, в която да е нямало поне 2-3 овчаря от нашето село, казва Стойко за ТКЗС-ата и АПК-тата. И допълва: „Тук сме се преселили в началото на 70-те години на ХХ-и век и сме продължавали да гледаме животни.“ Самият той е бивш животновъден бригадир, а фермата му е всъщност на мястото на старата му служба от 90-те години.
„Не виждам нещо друго в нашия район. Понеже сме заклети животновъди, решихме да закупим тези кошари, те бяха почти развалини. Видях, че нищо не провървяваше, прекъснах, малко из чужбина, вложихме нещо и оттам, и до днес семейно се прехранваме с това. Фермата е основана 2010-2011 г. Каквото сме изкарвали, каквото и държавата е помагала, сме го влагали тук. И за нас да е по-добре, и за животните“, разказва Стойко Георгиев. Преселници от Гърнати са и Бойко Синапов, председателят на Обединени български животновъди - ОБЖ, Валентин Димитров, Валери Калеканов и много още познати фермери, които развиват собствен бизнес в региона.
Георгиев има син, но той не иска да продължи поминъка на предците си. И това е масово тук.
Бално ми е, цитираме го на родопски, като няма след нас наследници. Лека-полека ще намаляваме животните до ликвидация. Да, наистина навсякъде се говори за недостиг на работна ръка, но специално в животновъдството никой не иска, за мнозина е гнусна работа. Съдя по моя син. Защото такъв занаят се предава от поколение на поколение, но като няма на кого – той умира, размишлява стопанинът. Хубаво е държавата да се намеси, да се даде стимул на младите семейства, заключава Стойко Георгиев.
Той е стартирал семейния бизнес със 7 крави Джерсей и 33 овце от традиционната порода Родопски цигай, събрани от селата и от опитната станция в Смолян. Днес, по документ от 7 януари, говедата му са 144, а овцете 586 броя. Вече е започнал да бракува и продава животни, за да започне 2023 г. с по-малък ангажимент.
За тези над 600 животни се грижат само той и съпругата му, и частично трети помощник. Никой не вярва, че успяват и, че Соня всяка нощ в 2 часа е в обора. Георгиев е много благодарен на жена си. Ако не е тя, няма как да съществува фермата. Сама се справя с доенето и изхранването на малките телета. Задачите на Стойко пък са в машините и изхранването с фуражораздаващото ремарке при овцете. Животните смятат да намалят до 40 крави и 350 овце – бройка, с която двама души да бъдат самодостатъчни. Поне докато продължават с бизнеса.
Изграждането на помещенията наново и всичката техника е изцяло лична инвестиция. Досега опитът им с ПРСР не е много позитивен. Дори и да идва нов програмен период с нови възможности – ВЕИ и т. н., когато след теб няма младо поколение, се питаш за кого да го правиш.
Тъй като се говори в тяхната фермерска общност, че ще бъдат орязани в субсидирането, според него това ще доведе до по-бързото стопяване на животните в региона. „Април – май, когато заявяваме, вместо да заявя 500, ще заявя стотина - двеста, колкото да продължа занаята. Това всеки го говори“, споделя той.
По думите му животновъдството може да оцелее в Старозагорско, Хасковско – там условията са други, там е сламата, люцерната, фуражите. Транспортът им до Родопите значително оскъпява разходите за производство.
Тази зима в действителност не е лека за стопаните. Още по-чудното за Стойко е, че изкупната цена на кравето мляко пада под 1,10 лв./литър без ДДС, а е твърде рано. Все още животните са на фуражи.
След като и двете – фуражи и изкупна цена, не вървят в синхрон, тогава ние животни не гледаме, ние ги тормозим. Няма как да е евтино млякото, а ние да храним със скъпи фуражи. И си казваме, вместо да дам 4 кг фураж, ще ѝ дам 2-3 кг, колкото да има, обясни той реалността. С разбиране към мандрите, които също са частен бизнес и гледат да оцеляват, Георгиев обясни, че цената на млякото трябва да е не по-малко от лев, лев и десет, за да вържат двата края.
При Джерсей – породата, подходяща за региона, която той гледа, маслеността е много висока, за сметка на по-малкото литри.
Овцете, които са предимно Родопски цигай, Георгиев гледа за месо. Тук най-големият проблем е евтиният внос. Търговците се позовават на техните цени (унгарски, македонски, албански), но ние с тях сме вътре, каза още стопанинът. Колкото и да се говореше през годините, че ще правим износ за Турция и арабските страни, истината е, че ние нямаме толкова животни. Нашето месо и мляко идват скъпо, следователно внасяме и затова буксуваме.
Ако до Великден Стойко не успее да продаде агнетата си, след това е почти невъзможно.
Разговорът ни завършва с апела на стопанина към управниците: „Да подадат ръка на загиващото животновъдство. Не на нас, а на младите“.
По-малко заявени площи, но без санкции
Отсреща са „карачилии“ (бодливият храст драка), показва ни хълма Стоян Георгиев. Колкото го режеш, повече се плоди. Той ще изчисти тези храсти докъдето може, защото нито е лека работа, нито евтина. В ИСАК ще очертае най-чистото, за да няма санкции. Практика, която много негови колеги споделят.
Може би ще съм на червено, ако платя 500 лв. наем, а ще взема субсидия за по-малко площи. Да, и държавата е права за себе си – да дава, когато чистим. Но да е нива, да е лесно да се изоре и изкорени. На такъв терен е много по-трудно. И повече да ми плащат, няма как да го чистя. И да го направя, ще стане половин метър високо, докато дойде проверяващ или го проверят на сателита, заключава Стойко.
Тъй като са преселници, много от земята им е наета, само 7 дка е лична собственост. Истината е, че наемната земя не се гледа като частната, в която можеш да влагаш за години напред.
Коментари