Как да превърнете този богат на хранителни вещества материал в безопасна добавка за вашите растения

За хората, които не се занимават със земеделие и градинарство, оборският тор е просто една неприятна купчина, която привлича мухите и трябва да се избягва. Но повечето земеделски производители и градинари няма да странят от такъв „депозит“ - богат на хранителни вещества материал, който може да бъде компостиран и разпръснат върху пасища или растения, за да им помогне да растат.

Според учени от Университета на Масачузетс животните отделят около 70 до 80 процента от азота (N), 60 до 85 процента от фосфора (P) и 80 до 90 процента от калия (K), открит в техния фураж. Така че оборският тор често може да замени синтетичния, тъй като бавно и стабилно доставя същите хранителни вещества, като същевременно подобрява здравето и структурата на почвата – нещо, което повечето торове не правят. Не на последно място, той е и безплатен, а и лесно достъпен, ако такъв бъде изхвърлян на края на населеното място от ферми и собственици на добитък, каквато е българската традиция. За съжаление, вече не навсякъде, тъй като все по-малко стават и стопаните на домашни животни у нас. Това обаче не бива да ви обезсърчава, а да потърсите и други варианти откъде може да взимате суровината – близки ферми, конюшни и др. В тяхна полза ще е да бъде събиран, тъй като оборският тор, който не се обработва правилно, може да замърсява водните екосистеми. Така че партньорството за събиране на оборски тор е добро както за околната среда, така и за страните, които влизат в „споразумението“.
Компостирайте сами

Ако запаса ви от оборски тор е избледнял, тогава много от хранителните му вещества ще бъдат измити или изпечени от слънцето. Така че колкото по-свеж е товарът, толкова по-добре, щом сами ще го компостираме. Освен това компостирането на неизползвани купчини оборски тор ще ги предпази от извличане на хранителни вещества в близките водни пътища.

И още нещо важно - никога не използвайте отпадъци от прасета или домашни любимци, тъй като техните торове могат да съдържат патогени и паразити, които не се неутрализират чрез компостиране.

„Гореща“ рецепта

След като сте си набавили оборски тор, можете да унищожите вредните бактерии и семена от плевели и да преработите силно концентрираните хранителни вещества, като създадете купчина „горещ компост“. Тя включва високотемпературна техника, която изисква редовно въвеждане на кислород за увеличаване на полезните микроорганизми, които бързо създават компост.

Ето как да използваме метода за горещо компостиране: 

Създайте купчина, която е най-малко 1 м дълга, 1 м широка и 1,5 м висока. По-нататък може да разширите купчината по дължина, така че си осигурете място. Например, купчината може да бъде дълга 4 м, широка 1,5 м и висока 1,5 м.

Поддържайте температурата на компоста между 55 и 65 градуса по Целзий.

Съотношение въглерод към азот трябва да е от 25:1 до 30:1. За да увеличите съдържанието на въглерод, смесете кафяви листа, слама, сено, изсушена трева, нарязана хартия, нарязани клони на дървета или дървени стърготини в редуващи се слоеве със суров оборски тор. Пикочната киселина и азотът в урината могат да ускорят процеса на компостиране, така че е приемливо да смесите малко урина в оборския тор (ако вече не е смесен).

Поддържайте съдържанието на влага между 50 и 60 процента. За да проверите това, сложете ръкавици и изстискайте шепа компост, който трябва да освободи капка вода. Големите купчини ще трябва да бъдат покрити за защита от изсушаване от слънцето или охлаждане от дъжд.

След като сте изградили компостната купа, оставете я за четири дни и след това добавете кислород, като я обръщате отвън навътре на всеки два дни в продължение на две седмици.

Безопасен ли е? 

Хранителните вещества в оборския тор могат да варират в зависимост от вида на животните, диетата, помещенията и постелята, където живеят, както и метода на събиране и съхранение на оборския тор. Експериментирайте, за да намерите точното количество влага или въглерод, необходимо за балансиране на вашата компостна купчина.

Добре е да разберете дали използваният от вас оборски тор може да съдържа антибиотици и хербициди, като и двете могат да преминат през храносмилателния тракт на животните. Въпреки че горещото компостиране може да намали антибиотичната активност до по-безопасни нива, най-добре е да се проведе тест чрез отглеждане на податливи растения, като грах, боб или домати, в компостиран оборски тор и сравняването им с контролни растения, отглеждани без компост. Ако вашите контролни растения процъфтяват, но сте свидетели на признаци на увреждане от хербициди в растенията, отглеждани в компост, като присвити листа или забавен растеж, вашият компост може да е замърсен.

И, второто важно правило – да бъде добре угнил
Използването на недобре угнил оборски тор дава на растенията много азот, който остава в тях като свободен нитрат, който е вреден за човешкото здраве.

Пазете водите 

Изтичането на хранителни вещества са най-важните екологични проблеми, които трябва да имате предвид. За да предотвратите достигането на излишните хранителни вещества до местните водни пътища, поставете купчината си далеч от водите. Ако можете, редовно премествайте купчината си, за да дадете на земята под нея известно време да диша и да изразходва останалите хранителни вещества. Можете да се върнете обратно на същото място след няколко завъртания. Не позволявайте превръщането на различни участъци от компост в миризливи кални ями.
Когато е готов за употреба, вашият компостиран оборски тор ще бъде тъмнокафяво вещество, което мирише добре - или поне по-добре, отколкото преди. Земните червеи ще започнат да се движат, когато купчината не е твърде гореща, за да ги приеме.

Пресен ли е - можете да направите шербет 

Шербетуването е вид торене, при което добре разложен оборски тор се разтваря в поливна вода. С него е подходящо да подхраните всички културни растения в градината. Според специалистите за шербет най-добър е птичият тор. Също така може да се шербетува както с пресен, така и с угнил оборски тор. Предимството на угнилия е, че с него може да се шербетува още на другия ден след приготвянето му, а пресният - трябва да ферментира в продължение на една седмица.

Насипете тора в подходящ голям съд – бидон или каца. Напълнете до половината с вода и разбъркайте много добре. Повторете няколко пъти. След това напълнете догоре. Разбърквайте разтвора по няколко пъти на ден в продължение на 7-8 дни. За това време шербетът би трябвало да е готов.

С шербета се подхранва като се подава на растенията с поливната вода. Важно е обаче първо да се разреди - 1 част от него се разтваря с 10 части вода.
Шербетуването може да започне от началото на плододаване на зеленчуците и да се приложи 2-3 пъти през две седмици до края на тяхната вегетация.

В 100 кг птичи тор се съдържат от 20 до 50 кг органично вещество, от което около 0,6-2 кг азот, 0,5-2 кг фосфор и 0,4-1 кг калий. Освен това има и количества микроелементи - магнезий, калций, цинк, мед и желязо.