Познавате ли ги и знаете ли как да ги използвате

Зелените салати са неразделна част от лятното меню. Те са неразделна част от гарнитурите или допълнение към барбекюто, рибата и всички останали вкуснотии, които ни изкушават. Листните салати могат да се комбинират с всякакви зеленчуци и да се сервират с различни сосове.
Има много и различни разновидности на зелените салати. Всички те са много полезни, тъй като съдържат голямо количество фибри, незаменими за правилното храносмилане, както и витамини А, Е, калий и фосфор. Ето защо е толкова важно да ги включите в менюто си.
Представяме ви най-често срещаните видове, за да е ясно как и с какво е най-добре да ги комбинираме. Но има много повече разновидности на зелените салати. Може би не споменаваме любимия ви вид, или пък знаете рецептата на необичайно ястие с някой от видовете, които описваме. Споделете, ще публикуваме!

Маруля   

Марулята е най-често срещаната зелена салата. Позната е по целия свят. Тя е част от кулинарната култура на народите от древните Китай, Египет и Гърция. Листата й съдържат голямо количество аскорбинова и фолиева киселина, както и калий, фосфор и витамин С.

Марулята е разделена на два основни вида: листна и главеста.
Сортовете Lollo-Bionda и Lollo-Ross, отглеждани в Италия, принадлежат към листните видове, тъй като не образуват глава. Те се отличават с много красиви буйни къдрави листа, затова често се използват за украса на ястия.
Lollo Bionda има ярко зелен цвят и нежен орехов вкус.
Lolla Rossa се нарича още коралова салата, защото нейните листа по краищата се променят от зелени до наситени лилави и отдалеч са много подобни на морските корали. За разлика от lolla bionda тя има по-наситен и леко горчив вкус.
Най-често тези сортове маруля се сервират като гарнитура към пържено месо и ястия с черен дроб. Салатата е полезна за организма и помага на стомаха да усвоява по-лесно тежки храни.

Айсберг 
Салатата Айсберг е кочанната разновидност на марулята. За първи път е селектирана и започва да се отглежда в Калифорния.
За да могат да доставят прясната салата до другите щатове, производителите са я помествали в касети с голямо количество натрошен лед. Логично от там е получила и името си Айсберг.
На външен вид салатата наподобява бялото зеле. Има хрупкави, сочни листа и едва забележим сладникав привкус. Подходяща е да се сервира с пилешко месо, риба и морски дарове. Чудесно се съчетава и с кремообразни сосове.

Романо 
Салатата Романо или Ромен също принадлежи към рода на марулята. Тя е нещо средно между главестата и листната салата – главата е рохка, ефирна, а листата са дълги и месести.
От името става ясно, че за родина на салатата се смята Италия. Тя се е ядяла първоначално в древен Рим, а по-късно се е разпространила в цяла Европа и други страни.
Романо е една от основните съставки на класическата салата Цезар. Освен това се използва за приготвяне на сандвичи и хамбургери. Често се прибавя към супи и задушени зеленчуци.
Романо има сладникав, тръпчив орехов вкус, така че се съчетава добре със сосове с горчица и кисело мляко.

Радичио 

Радичиото е листен зеленчук, известен още като италианска цикория. Много е подобно на червеното зеле: листата му са почти същия цвят бордо, но с голям брой бели жилки.
Хората са използвали радичиото още от древността.

То има леко тръпчив и горчив вкус, който понамалява, когато е изпечено или приготвено на грил. В прясно състояние се добавя към ястия в малки количества.
Често се сервира със сосове на базата на майонеза, мед или плодови сокове, за да се балансира сладостта и горчивината.
Особено често се добавя към паста и ризото.

Манголд 
Салатата с красивото германско име манголд е подвид на обикновеното цвекло. На външен вид тя много напомня на спанака.
Съществуват две разновидности на зеленчука – стъблен манголд, който е с изразени червеникави жилки и т. нар. спаначено цвекло, което е с меки и сочни зелени листа без изявени жилки.
Манголдът съдържа голямо количество витамини К, А, Е, както и натрий и желязо. Интересно е, че преди години от него се е добивала захар, но захарното цвекло го замества.
Манголдът има вкус на сладък спанак. Листата му се добавят към салати, супи, задушават се с други зеленчуци. А стъблата често са мариновани и се предлагат като салати или предястия.