1° C, снеговалеж
„Най-красивият период от годината на всеки овощар е цъфтежът. В този момент аз имам щастието да съм в био градини „Алваново“, където ухае на пролет и не спирам да вървя по безкрайните, като синци подредени редове с надеждата да се загубя. Идва ми да запея. Плод се ражда!“ С тези думи ни посрещат Янко Георгиев и Ростислав Димитров. Преди 12 години от 70 декара стари лозови масиви, недалеч от Търговище създават овощна градина със сливи сорт „Стенлей“ и зимни сортове круши, които гледат по биологичен начин. Но не заради програмите, а защото имат даденост, която вече трудно се намира. За лозовия масив не са полагани човешки грижи от преди 30-35 години от днешна дата, което означава, че земята не е засегната от глобализацията на индустриалното „химизиране“.
Именно, че
земята била отпочинала
под необработваното лозе, е и голямата предпоставка да не отглеждат конвенционално.
С трудности, но с голям мерак е започнало делото на двамата приятели. За себе си Янко разказва, че родът му е от с. Поликраище, дало градинари на цяла Европа. Оттам е и страстта му към земеделието, а градината гледа с голяма любов. Както се очакваше, средното му образование е младши агроном – техник растениевъд, след което продължава образованието си в друга посока - строителен инженер. Но не той, а Ростислав е инициатор да се впуснат в това приключение. Неговото средно образование е математическо, а висшето - икономика и управление на търговията. Работейки в Търговище, той през 2009 г. започва да купува малките парцели по декар-два, след което в дейността се включва и Янко.
Решението им да отглеждат по биологичен начин градините ги води до идеята за тор от калифорнийски червеи. Създават система за "мъглуване" над лехите на червеите с вода от кладенец. Грижата за тях е поверена и на Владимир Радев, който им е верен спътник и до днес. Самите червейчета преработват полугнил оборски тор и го превръщат в прахообразен био стимулант, в който са запазени всички полезни съставки за растенията. Освен в почвата може да се използва и като листен тор, след като престои 48 часа във вода. Използването на тази тор дава бърз и стабилен старт при бъдещото израстване на градините.
В търсене на спасение от живите неприятели, спохождащи овошките, Янко и Ростислав стигат до с. Бата при техния приятел и колега Станимир Кабадаиев, който също отглежда сливи по биологичен начин, но е с много по-голям опит от тях. За него и двамата говорят с огромно уважение и респект, тъй като той безрезервно им е показал и съветвал как с методи, близки до природата можем да отблъснем неприятелите по овошките. Рецепти, в които чух екстракт от люта чушка, чесън, коприва, тютюн и др., овощарите използват редовно в градините си. „Това са нещата, които не убиват нито една гадинка, а просто ги отблъскват от градината точно тогава, когато не ни трябват. Ако пръсканията при едно конвенционално гледане на слива са около седем-осем за целия период, при нас не минава и седмица, без да трябва да пръскаме с всичките тези близки до природата продукти, които ние си ги правим“, обяснява младши агрономът.
Дотук с красивите моменти, ето и малко цифри.
„Добивите са другата голяма разлика“ – не пропусна да спомене Георгиев. – „Конвенционалното овощарство може да изкара между 2 и 2,5 тона от декар. При нас, въпреки всичките тези биологични пръскания, които правим, максимумът ни от декар е между 450 и 500 кг. при сливата“.
Това по естествен път ги довежда до решението им да предложат био слива, сушена на слънце.
„Правим слънчево сушене, както навремето нашите баби са правили. Хората, които ползват нашата продукция, са запознати със здравословните и разкрасяващи ползи .Тя помага за поддържане на нормалното тегло, в борбата с диабета, холестерола, нормализира кръвното налягане, подобрява функцията на сърцето, зрението, храносмилателната система и много други. Всички тези ползи заслужават специално отношение към този плод, което ние го даваме, като в целия процес от отглеждане, сушене и съхраняване на готовата продукция не използваме консерванти, захар, а само слива, слънце и желание да правиш истински неща“ - допълва той.
Костилката, която остава, е другото голямо предизвикателство. За него разказват подробно двамата събеседници.
След изсушаването ѝ тя се чупи и от нея се взема ядката, като след студено пресоване се добива масло, което има много тайни за разбулване. Международните издания го наричат
„ботокса на 21-ви век“.
И сега в близо 1/3 от био козметиката в специализирано изложение в Нюрнберг за био храни и козметика, фигурира сливовото масло. С това впечатление остават Ростислав и Янко, посетили неведнъж форума.
Познато е в източните страни от 2000 години, а в Европа навлиза едва от 30 години. Маслото е мощен антиоксидант с възстановяващо, хидратиращо, успокояващо раздразнения по кожата действие. Полезните вещества са моно- и полиненаситени мастни киселини – линолова и олеинова, витамини А и Е, мокофероли. Ползите от маслото са: подхранва, омекотява, овлажнява, подмладява и защитава от свободни радикали кожата. Подобрява еластичността ѝ и стимулира регенерацията на клетките. Подпомага лечението на различни кожни заболявания и проблеми като псориазис и екзема, възпаления и стари белези, петна по кожата. Помага след слънчево изгаряне, като намаля болката и зачервяването. Подхранва и възстановява еластичността и устойчивостта на косата и ноктите. Ползва се за професионална и домашна козметика.
„Коментарите на потребители и учени са изключително добри. Направихме изследвания и в Пловдивския университет по хранителни технологии. Там проф. Немска, която има голям опит с маслата на България, се изказа изключително ласкаво за маслото ни“ – споделя Георгиев. Неговият съмишленик допълва: „Една капка от маслото, сложена в крема на всяка дама, ще подсили ефекта на крема. Четем, че е 6 пъти по-силно от аргановото масло – известно като „мароканското злато“ – в направление защита на кожата от свободни радикали.“
Така се оказва, че имат един наистина успешен продукт, който е разпознат и ще продължава да бъде разпознаван на българския пазар. И двамата са щастливи колко много българи си правят домашна козметика от маслото от сливова ядка.
Освен в козметика, маслото може да се използва и като дресинг, а вкусът му е на горчив бадем с приятен аромат.
Сливата и маслото предлагат от миналата година
И двамата имат и други бизнеси, а този е все още едно скъпоструващо хоби. Дълъг процес се оказва развиване на био овощарство с преработка на плод у нас, 12 години не са достатъчни да се покрият всички инвестиции.
Въпреки субсидиите, които получава, овощарството не е най-доходоносният занаят. При тях помощите компенсират приблизително 1/3 от разходите им, които са около 40 хиляди лева на година, пресмятат те. 115 хиляди лева са получили общо от един спечелен проект за млад фермер и един за полупазарни стопанства по мярка 141. Но за 5 години са капка в морето. А това, което успяват да изкарат от продажба, все още не е над чертата.
Другото предизвикателство за тези 12 години е сдобиването със земя. Всеки си мечтае да вземе земя наведнъж и да си направи бизнеса отначало. Но не така е било при тях, а на етапи. И Ростислав ни развесели: „В един момент тук излезе земя, която беше много скъпа – 240 лв, после пък стана ужасно скъпа – 300 лв, после вече не можехме да повярваме – 400 лв., и така до преди 10 години – 1000-1200лв“, през което време се закупиха основните масиви.
Така събрали площите – декар по декар. Затова и дръвчетата са на различни години. Имат и тазгодишни дръвчета, които ще дадат плод след четири години. Обиране няма да имат, мечтаят си овощарите.
Но дотогава ще се механизират, за да се справят с по-малко работна ръка. (По време на кампания се нуждаят от около 30 берачи. Местните са трудолюбиви и добри, но къде са европейските надници от по 90 евро на ден, къде са 45 лева, пита риторично Ростислав.)
Очите гледат днес към подмерките 4.1 и 4.2, за които кандидатстват в момента. Досега по тях не са имали спечелен проект, но днес са големи надеждите им да построят вече проектираното предприятие за преработка и пакетаж на био плодове и зеленчуци, което да се захранва с възобновяеми източници. По градините се надяват да бъдат одобрени за напояване, нов трактор и инвентар към него.
И площите, и продуктите им са биологично сертифицирани
Преработката не се смята за био, само ако градината е био, нужни са два отделни сертификата за това. Там контрола извършва фирма, сертифицирана за това, която също дава съвети относно новите технологии за био защита. Това е важно и е добре да бъде така, за да се знае кои са тези, които правят истинска биологична продукция, казва Ростислав. И ни отговаря, че продават изцяло онлайн. Но постигането на целта „от градината до трапезата“ е трудна мисия, трябват познания за търговия, производство, съхранение, интернет реклама и поддръжка на сайтове и т.н., и т.н., Тук също са големи късметлии. В лицето на тяхната дългогодишна приятелка Вяра Маркова от Варна те намират сърцата подкрепа и лично отношение към ползите от здравословната храна. Тя се занимава със изграждането и поддръжката на сайта, рекламата и достигането на информацията до точните хора, изрежда той. Важно е да се каже също, че до нас са и ощетените. Нашите съпруги и деца. Времето и вниманието за създаването на градините бе откраднато от тях. Сигурни и убедени в успеха си, Янко и Ростислав са подкрепяни безрезервно от тях. Не минава кампания без тяхната лична помощ. С този пример се надяват да създадат трайни връзки между децата на двете фамилии, които да продължат мисията в хармония, мир и разбирателство. Примерът е от техните родители.
Освен сушените плодове и масло от сливова ядка, на крайни клиенти предлагат зимни круши и изчистен от черупка орех. Имат 12-годишни, но и по-млади орехи сортове Извор 10, Шейново, Дряново на 100 дка площ. Някои от тях тепърва почват да плододават.
И още практики в стопанството
В биоградините виждаме няколко кошера. Те са на техни познати с голям пчелин, които доставят кошери на градинари, които искат да си опрашат дърветата. Опрашването е изключително важно, обяснява младши агроном Георгиев. То подсилва плододаването с около 30 - 60%. И до 80% може да вдигне количеството продукция. Но има и негативен момент при опрашването - ако не е направена по-сериозна резитба през есента, може да се пренатовари дървото и догодина няма плододаване.
Тази година от сливите очакват добра реколта. Цъфтежът се забавя поради по-хладната пролет, което дава ден-два по-дълъг период на цъфтежа, а от там и опрашването. Надяват се тази година сланата да ги подмине. Все пак са приготвили бали тук-таме по редовете. Около Търговище сланите са често срещано явление, което е причинявало пълно измръзване на пъпките, разкриват те.
Коментари