Средиземноморската култура се отглежда и у нас
Маслината е вечнозелено дълголетно дърво, което расте много бавно. Младата фиданка има гладка сива кора, но с годините стъблото става все по-грапаво. Листата са удължени, сиво-зелени. Цветовете са малки, бели и ароматни. Плодът на маслината е костилков, а формата му е кръгла или овално-удължена. Цветът на кожицата варира от виолетов до черно-син.
Основни изисквания:
* Маслината е взискателна към температурата. Нуждае се от много слънце – горещо лято и мека зима. Въпреки това е един от най-студоустойчивите субтропични видове.
По-опасни са силните ветрове през зимата, които могат да причинят повреди по листата, пъпките и по-тънките клони.
Най-чувствителни на ниски температури са цветовете на маслината - издържат до - 2 градуса.
* Растението има много добра сухоустойчивост. Листата й са със защитно покритие, което позволява да се отглежда в много силно засушливи райони. Въпреки това, за да се получава повече продукция от маслини, големите насаждения се поливат, както и дръвчетата в любителските градини.
Маслината се нуждае най-много от вода в периодите: от началото на вегетацията до началото на цъфтежа и при нарастване на плодовете до началото на оцветяването им.
* Светлолюбиво растение е. Не понася засенчване, затова се засажда на добре огрявано от слънцето място.
* Маслината не е претенциозна към почвите. Може да се отглежда и на много бедни почви, като песъчливи, дори каменисти. Най-подходящи са леки, аерирани и водопропускливи почви, а неподходящи са тежките, глинести, влажни и с високи подпочвени води.
Плодовете на маслината са с различен цвят и големина
Дава плодове след 3-ата година
Младото и неплододаващо маслиново дръвче е препоръчително да се полива няколко пъти през вегетацията. През есента трябва да се подхрани, като се използва следната ориентировъчна норма на 1 дърво: 200-300 грама суперфосфат и 50-100 грама калий.
През пролетта в началото на вегетацията се внася азотният тор - 200-250 грама.
Щом дръвчето започне да плододава подхранването се увеличава.
Маслиновите дръвчета встъпват в плододаване на 3-ата година след засаждането, а в пълно плододаване на около 10-15-ата година.
На дръвчето се прави резитба
Едногодишното дръвче се реже до 50-70 см над почвената повърхност. По този начин се провокира израстването на странични клони около централния клон на 30-60 см от повърхността.
В първите години се правят леки резитби, основно за отстраняване на счупените клони. Оставят се 3-5 главни клона около централния клон, на 20-30 см един от друг. Така короната на дръвчето се оформя по-добре.
По-късно се правят и резитби за плододаване. С тях се цели да се засилят продуктивните клони. Препоръчва се леко подрязване на излишните клони веднага след формиране на малките плодчета.
Коментари