От нея се произвежда вкусен и диетичен хляб, намира и разнообразни приложения в редица индустрии

Ръжта е зърнено-житна култура, от която се произвеждат вкусен и диетичен хляб, както и разнообразни изделия от хранително-вкусовата индустрия. Освен това има и други производствени направления: приготвяне на фураж, изхранване в зелено състояние и силажиране, производство на спирт (бира, висококачествено уиски) и дори за производство на склероции от паразитната гъба мораво рогче за фармацевтичната промишленост.

Въпреки това културна е подценява и не се радва на интерес от страна на земеделските производители.

В някои северни страни в Европа, особено в райони с бедни почви, ръжта се нарежда като втората по значение хлебна култура след пшеницата.

Глутенът на ръжта е с по-ниско качество от този на пшеницата, а хлябът е по-мек, лепкав, съхне по-бавно, с по-малък обем. С по-високото си съдържание на незаменими аминокиселини - лизин, аргинин, валин и др.

белтъкът на ръжта превъзхожда този на меката пшеница

А вследствие на по-високото съдържание на сурови влакнини и по-ниска калоричност, ръженият хляб се цени като диетичен. При ферментацията хлябът става по-тъмен и кисел в сравнение с пшеничения.

Ръжта притежава по-мощна, по-дълбоко проникваща и с по-голяма усвоителна способност коренова система. Стъблото е високо 1.4–2 м, но съвременната селекция е създала и сортове, които са с по-ниски стъбла. Опрашването е чуждо и цветният прашец се разнася от вятъра. Цветните плеви не покриват плътно зърното, което лесно се оронва от класа след узряване. Зърното е удължено, леко набръчкано, по-дребно от пшеницата (маса 25-30 г.), с преобладаващо зелен цвят.
Ръжта е

растение на прохладния и влажен климат

По студоустойчивост превъзхожда пшеницата и може да издържа до минус 35-37о С. При продължителна снежна покривка се напада по-силно от снежна плесен. По време на цъфтеж и изкласяване е по-чувствителна от пшеницата на високи температури и засушаване.
Ръжта не е взискателна към почва и обикновено се отглежда в райони и почви, които не са подходящи за другите зърнено-житни култури. Развива се добре на леки песъчливи почви, на които дори овесът не успява. Понася кисела реакция и засоляване на почвата. Не е взискателна към предшественика и може да се засява след себе си или след други житни култури със слята повърхност.

Ръжта има по-бърз темп на растеж, изкласява по-рано от пшеницата. Тя е типично кръстосано опрашващо се растение и при сухо време, продължителни валежи, силен вятър и полегнал посев се получава клас, който не е напълно озърнен.

Ръжта

има ограничено географско разпространение

Основно тя се култивира в северните и източни страни на Европа – Европейският съюз, Русия, Беларус и Украйна. Малко разпространение има в Турция, Северна Америка и др.
През 70-те години на миналия век засяваните площи с ръж в света са били около 200 милиона декара, а производството на ръж около 30 млн. това, със среден добив около 150 кг/декар. След този период обаче площите намаляват непрекъснато във всички страни, а у нас – драстично, въпреки че реколтираните сортове дават много по-високи добиви.
Основната причина за намалените площи са по-ниската добивност в сравнение с пшеницата и ечемика. Освен това в производството се реколтират алтернативни култури, като тритикале например, от които са получават добиви, които са близки до тези на пшеницата и по-високи от ръжта.

Предимството на ръжта в сравнение с пшеницата

са малката взискателност към почвено плодородие, устойчивостта на кисела реакция и голямата студоустойчивост, които правят културата пригодна за планинските райони.
Технологията за отглеждане на ръжта е сходна с тази на пшеницата и ечемика, с някои особености. Тя не е взискателна към предшественик и може да се отглежда като монокултура няколко години или след други житни стърнищни култури, тъй като не страда от кореново гниене. Трябва да се избягват много късните предшественици, тъй като ръжта изисква ранна сеитба, за да може да брати добре през есента. Засява се преди ечемика и пшеницата – в полупланинските и планински райони и във високите полета.

Ръжените кълнове имат слаба пробивна способност

и възелът на братене се залага по-плитко от пшеницата. Поради това е необходима качествена предсеитбена подготовка, по-плитка сеитба - 2-3 до 4-5 см и валиране след сеитбата
Ръжта страда по-слабо от болести и неприятели в сравнение с пшеницата. По-голямо стопанско значение има паразитната гъба моравото рогче, спорите на което заразяват класовете по време на цъфтежа и вместо зърна се образуват мицелни тела (склероции), със силно намаляване на добива и силно изразена токсичност.
Зърното на ръжта е обхванато от цветните плеви по-слабо и загубите чрез изронване при закъсняване на жътвата са по-големи. Поради това трябва да се прибира при преход от восъчна към пълна зрялост. (БФ)