Има сортове и за студените райони

Актинидията или кивито, както по-често се казва в практиката, спокойно може да се отглежда у нас.

Първите растения в страната са засадени още през 70-те години на миналия век. В любителските градини обаче започна да се засажда от около 10-ина години.

Първоначално го направиха градинарите от южните райони на страната, както и по Черноморието. В последните години обаче се създадоха много нови сортове, които са устойчиви на по-ниски температури, което прави възможно отглеждането на вида почти в цялата страна.

Има дълги леторасли, образува много листа

Засажда се в редове или като асма

Актинидията е растение, което образува дълги леторасли, по подобие на лозата, както и много листа. Може да се отглежда в редове на опорна конструкция, но най-често се оформя като асма.

Не само младите, но и старите растения се нуждаят от подкрепа, затова опорната конструкция е задължителна.

Растението е двудомно, което означава, че за да се образуват плодове, са необходими мъжки и женски растения. Ето защо не може да засадите просто едно или две растения.

За да си направите една асма в двора, трябва да си осигурите 4 женски и 1 мъжко растение. Ако ги засаждате в ред, може 1 мъжко и 8 женски растения.

Както всички овощни видове, и при кивито резитбата е от съществено значение, особено ако растението се формира като асма. При нея на всяко стъбло се оставят определен брой рамена. Летораслите се развиват през пролетта, а плододаващите са от едногодишните пръчки. Пъпките, които покарват от пазвите на листата, са листни и плодни.

Начинаещите градинари трябва да знаят, че пъпките набъбват много по-рано от тези на лозата, но разпукването им става бавно и продължава между 2-3 седмици.

Обича слънце и завет, задължително се полива

При нужда през есента се загърля

Основен фактор за кивито е топлината, за да могат плодовете да нараснат и да се развият. Както казахме обаче, градинарите от по-хладните райони да не отчайват, има и по-студоустойчиви сортове.

А ето и някои акценти, с които да се съобразите, ако решите да си отглеждате киви:

Подберете подходящи сортове точно за вашия район. Консултирайте са на място със специалист, когато купувате посадъчния материал от разсадника.

За растенията изберете слънчево, но защитено от ветрове място.

Препоръчително е почвата да е плодородна. При нужда, се внасят торове и подобрителни.

Осигурете напояване. Самият вид на растението - дълги стъбла и много листа, подсказва, че се нуждае от вода през вегетацията.

Ако районът на отглеждане е по-студен, в края на есента трябва да загърляте основата на стъблата.

Плодовете дозряват вкъщи

Плодовете на кивито се прибират ориентировъчно към края на октомври. Характерно при тях е, че се нуждаят от допълнително време, за да узреят.

Беритбата се извършва на няколко пъти, като се започва с най-едрите и меки плодове. Ако времето е доста студено, плодовете се прибират и се оставят за дозряване вкъщи. Те се нареждат на един ред в плитки дървени касетки. Поставят се в хладни и проветриви помещения.

За съжаление, кивито няма много варианти на преработка. Най-лесно е да замразите плодовете. За целта те се обелват и нарязват на щайби. Между всяко кръгче се поставя найлон, за да не се слепят при замразяването. Нареждат се в кутия и се поставят във фризера.

ПОЛЕЗНИЯТ ПЛОД

Кивито е сред най-полезните плодове. Той е с високо съдържание на витамин С - четири пъти повече отколкото в портокалите и 40-50 пъти повече от ябълките. Това означава, че прием от 50 грама киви на ден, е достатъчен да задоволи нуждите ни от този витамин.

ЛЮБОПИТНО

Киви се нарича птицата, която е символ на Нова Зеландия. През годините името киви се налага и за плода на актинидията, с което е познат в почти целия свят. Островната държава е сред най-големите производители на този ценен плод. Той се отглежда още в САЩ, Франция, Испания. Съседна Гърция е сред най-големите производители и износители за Европа.