От това растение са известни 4 вида, които се срещат в Китай и Япония. Най-често това са широколистни, цъфтящи храсти, които имат шипове на клонките. Листата са лъскави и тъмно зелени. Плодовете са като ябълки и стоят здраво на клонките.

Японската  дюля расте най-добре на плодородни почви, на открити слънчеви места, с възможност за напояване, особено в сухо и горещо лято. При добри грижи растения могат да живеят от 60 до 80 години на едно място. Размножава се със семена, зелени и зрели резници, разделяне на храста. Най-често практикуваният начин за размножаване е последният, който винаги е и успешен.

Плодовете са кръгли, подобни на дюли, вкусни и много ароматни.Узряват в късна есен и при добро съхранение се запазват в свеж вид до февруари.

Цъфтежът е продължителен

Цветовете на японската дюля са големи, 5 см в диаметър, ярко червени, събрани в съцветия по 2-6 броя. Цъфти още от март, преди разлистването. Периодът на цъфтеж се разтеглен - 3-4 седмици.

СЕМЕНАЧЕТАТА ЗАПОЧВАТ ДА ЦЪФТЯТ ПО-КЪСНО
Първият цъфтеж на растенията, отгледани от семена започва на 3-тата - 4-тата година. Годните за консумация плодове са закръглени до 6 см в диаметър, жълто-зелени и узряват в края на септември-октомври.

ПРЕДИМСТВОТО Е В РАННИЯ ЦЪФТЕЖ
Японската дюля расте доста бавно, годишен прираст от 3 - 5 см. Тя расте по-добре на плодородна почва, където понася леко засушаване и резитба. При студени зими с малко сняг краищата на леторастите се повредят от студа. Цветните пъпки, които се намират по-близо до земята, не се повреждат от ниски температури, така че растенията цъфтят и плододават всяка година. Голямото предимство на това растение е началото на цъфтежа - тогава, когато има малко цъфнали растения. Може да се използва за единични или групови бордюри при озеленяването на площите, както и за жив плет. За тази цел храстите се поддържат на височина не повече от 1 м. Силно извитите стъбла с бодли дълги до 1 см се преплитат в плътна завеса, гарнирана от изумрудено-зелените листа, гъсто разположени на клончетата.