Красавицата може да се конкурира с орхидеите

За Adenium obesum се заговори отскоро у нас. С екзотичния си вид и красивите си цветове той бързо намира място в сърцата и домовете на любителите и колекционерите. Страстта към цветята има много измерения, но към определени видове граничи с мания. За пример можем да дадем манията по лалетата и ловът на орхидеи. Е, при адениума положението не е чак такова, но в Тайланд отглеждането и размножаването на цветето се е превърнало в цяла наука. Тайните му се пазят като съкровище.

Адениумът не е роза, а по-скоро сукулент и идва от пустините на Африка. Но няма да навлизаме в подробности относно биологията и физиологията. Изумително е обаче как нещо толкова красиво може да съществува в такива неблагоприятни условия. Можем ли и ние да се радваме на красивото цвете и как да се грижим за него?

Без слънце няма цветове

Основно правило в отглеждането

Противно на повечето чуждоземни растения, които трябва да пазим от преките слънчеви лъчи, адениумът има нужда от тях. Без слънце няма цветове. Ако трябва да бъдем точни - минимум 6-8 часа пряко слънчево огряване са необходими за нормално развитие и обилен цъфтеж. Без слънце сочните стъбла се издължават, стават слаби и криви. Цъфтежът също се компрометира - ако изобщо се развие някоя пъпка ще е чудо. В този ред на мисли, ако се чудите какво цвете да сложите на южен прозорец, ето ви едно красиво предложение. Пустинната роза ще ви радва почти през цялото лято с цветовете си.

Адениумът има нужда и от високи температури. За да се чувства добре освен преките слънчеви лъчи са необходими и поне 20-25 градуса температура на въздуха. Жегата се понася добре. Възможна е краткотрайна пауза в цъфтежа, но иначе цветовете траят дълго. Освен това привличат различни насекми- опрашители.

През топлата част от годината е добре пустинната роза да се отглежда навън. Слънчева тераса или местенце в двора ще са идеални. Без да се изхвърляме, смело можем да твърдим, че това цвете ще се превърне в център на вниманието. Стига да му се осигурят необходимите условия и при правилни грижи, този красив дебеланко ще ви провокира да търсите нови цветове и форми. А разнообразието, което предлага е неизброимо.

С водата трябва да се внимава

Спокойно можете да забравяте поливки

Тук е мястото да споменем, че адениумът има способността да складира вода. Стъблото и корените са резервоар. Интересното в случая е не само това, но и фактът, че всяка надземна част може да изпълнява фотосинтетична дейност, дори корените. Складирането на вода е една от многото приспособителни функции на пустинната роза. Затова, когато отглеждаме адениум в саксия трябва да внимаваме с поливките. Една в седмицата може да е напълно достатъчна. Всичко зависи от конкретните условия, почвата и растението. Като правило между две поливки почвеният субстрат трябва да засъхва. Все едно си отглеждаме кактус. Липсата на вода не е проблем, но преовлажняването е. Задържането на вода в подложката е убийствено. Бъдете бдителни за евентуална поява на акари и памукови въшки.

Пресаждане и подрязване се правят рано напролет

Зимата трябва да почива

Когато температурите навън паднат около и под 15 градуса (че и преди това) е време да приберем адениума вкъщи. Ако има възмжност да му се осигури висока температура и обилно осветяване той ще продължи да се развива. Възможно е дори да цъфти и през зимата. В противен случай (ако няма достатъчно светлина и топлина) цветето преминава в режим на покой. Листата опадат, растежа спира, а поливането се преустановява. И така до пролетта...

В ранната пролет, към април, е време да събудим съсухрения дебеланко. Това става като се оптимизират факторите на средата. Слънчево място, повишаване на температурата и постепенно увеличаване на поливките. Желателно е да се подхрани с тор с ниско съдържание на азот. Следващите подхранвания се извършват през трийсетина дни от април- май до септември.

В началото на вегетацията е време за пресаждане и евентуални резитби. Новата саксия не бива да бъде много голяма. Плитките и разляти саксии са за предпочитане. На дъното се слага дренаж. Почвата не бива да задържа много вода. Субстрат за кактуси е много подходящ. Растения на повече от 3-4 години се пресаждат през година-две, а младите - всяка пролет. След пресаждане не се полива поне една седмица.

Ако се извършват резитби е препоръчително да не се нанасят големи рани. Оводнените тъкани лесно се нападат от гъбни патогени. Все пак с резитбата и някои други техники (присаждане, навеждане, аблактация и др.) се направлява растежа и се придава желана форма. Създават се шедьоври на изкуството като мини дървета с няколко цвята и сложно структурирани бонсаи. Но това си е висш пилотаж в отглеждането на пустинна роза. Засега ще се придържаме към основните правила. 

Начинът на размножаване определя цената

По-ценни са семеначетата

Адениумът може да се размножава чрез семена и резници. Семенно размножените растения са по-ценени, защото именно те образуват удебелен ствол с причудливи форми.

Семената на пустинната роза се образуват в шушулки. В една шушулка има множество семена с парашутчета, които служат за разнасяне от вятъра. Те бързо губят кълняемост. Засяването става в съд само с пясък. Той се навлажнява добре с вода, в която е разтворен фунгицид. Семената също може да се обработят. Те се подреждат през няколко сантиметра и се покриват отново само с пясък.

Съдът се държи на топло и се овлажнява редовно. До десетина дни се показват първите кълнове. Ако растенията са прекалено нагъсто се получават сраствания. След около 6 месеца семеначетата се прехвърлят в отделни саксийки. Цъфтеж се очаква на втората или третата година.

Вегетативното размножаване дава по-бързи резултати. Цъфтеж може да имаме още същата година. Недостатък е сравнително тънкото стъбло, което не се деформира. Това е един вид чара на цветето. За избягване на тези и други проблеми най-често се практикува присаждане на желан сорт върху семенна подложка. Присаждането с нищо не се различава от това при добре познатите ни овощни растения например. Способността за бързо срастване на тъканите значително улеснява процедурата.

Тук е мястото да споменем, че отделените сокове в зоната на отрезите са отровни и могат да предизвикат кожни раздразнения или алергични реакции.