На 1300 м надморска височина се ражда неговото екологично чисто чудо, как?
Запознайте се с бай Хамди от село Горово, на около 10 км от село Смилян e и на 30 км от град Смолян.
Селото се намира на 1300 м надморска височина, до самата гранична бразда с Гърция.
Бай Хамди е израснал в трудни времена, в семейство на вдовица с три деца.
Разказва, че откак се помни се е занимавал със земеделие и с отглеждането на чисти земеделски продукти, които да задоволяват потребностите на семейството му.
Днес е на 86 години, има 3 деца, 5 внука и 4 правнука и продължава да се грижи за градината си.
Миналата година е пътувал до Испания със самолет на гости на един от синовете си, което за него е било голямо преживяване.
И там с голям интерес разглежда земеделските практики из няколко испански села, но за съжаление казва, че родопските зими не му позволяват засега да получи положителни резултати с присадените бадеми върху сливи и няколкото лозички.
Тъжно му е и иска да го сподели, че при пътуването застрахователните компании отказват да поемат риска да го застраховат, заради възрастта му. Напук на тях, от година е спрял всички лекарства и се чувства отлично.
За работата в градината му помагат децата, внуците и правнуците.
Отскоро друг помощник е един мотокултиватор, който замества животинската тяга
Хамди още боледува, че и любимото му конче Венци се разболява преди 4 години, но днес го замества машината, която той успява да конструира за почти всички операции на нивата.
Стопанинът споделя как отглежда една от основните култури, характерни за региона на смилянското корито - едрият боб, известен още като смилянски.
Почвата в района му е по-песъчлива. Обработката й започва още наесен или рано през пролетта с изораване.
Градината си наторява с оборски тор - количеството е около 4 тона на декар.
Заорава го отново през пролетта и тогава подготвя вадите.
В градината на бай Хамди се редуват 2 реда картофи с 1 ред фасул което спомага за добро проветрение между редовете на фасула. Ииначе има опасност от мухлясване, казва майсторът на боба.
И така, през 2 реда се засаждат фасулените зърна - през 25-30 см по 5-6 броя.
До 10 дни след засаждането се пръска против плевели.
След като растенията пробият на 2-3 см от почвата, се прекопава на ръка или с ръчна фреза - това е т.нар "прашене", както му викат в техния край.
На този етап може да се сложи съвсем малко изкуствен минерален тор за да се подхранят стъблата.
След като фасулените растения израснат на около двадесетина сантиметра над почвата, се загърлят с ръчна фреза - това пък е т.нар. "възриване" и се прави, за да може да се напоява по-добре.
На този етап вече се набиват и коловете. Трябва да бъдат заострени и прави, дълги около 2 метра - според удобството на земеделеца, за да стига лесно до бобените шушулки. Ако се загърля на ръка, коловете може да се набият преди това.
Постепенно фасулът започва да пуска конци по коловете
Ако не са тръгнали в правилната посока, се насочват на ръка, накъдето е необходимо. Оттам насетне по време на растежа е важно да се наблюдава дали растението получава достатъчно влага.
Правилно напоеното растение цъфти продължително, дори до есента
Когато образуваните шушулки започват да се наливат със зърна, поливането се спира, за да се стимулира зреенето. Постепенно капиците започват да пожълтяват и стават сухи. На пипане дрънчат - това означава,че са готови за бране
Растението се реже от корена и се бере шушулка по шушулка, а след това се бели на ръка - успокояващо занимание за дългите есенно-зимни нощи.
Друг вариант е шумата да се събере на куп и да се "чука" с вила, докато изпадат зърната.
Събраните зърна се простират на сянка, за да продължат да съхнат, в противен случай може и да мухлясат.
Да се знае, че добре изсъхналият боб се съхранява в хартиени торбички, на тъмно и проветриво място някъде из дома.
Коментари