По клубените е възможно да е останала зараза, която се проявява по-късно

Картофена мана

Болестта се проявява както по време на вегетацията, така и по време на съхранението на картофите. Първите симптоми се наблюдават по надземните части на растението. По върха и по периферията на най-старите листа се образуват тъмни маслени петна. Те стават сиво-кафяви до черни, бързо нарастват и прегарят. При влажно време от долната страна на листата се образува рехав налеп от спорите на гъбата.

Симптоми се наблюдават и по стъблото на картофите - сиво-кафяви петна. Постепенно заразата преминава и по клубените. Признаците се откриват при изваждането им. На повърхността на клубените се забелязват сиви петна, които са леко вдлъбнати. Във вътрешността те са кафеникави, като петната могат да достигнат до сърцевината на клубена.

Гангрена

Симптомите на болестта се забелязват по стъблата на картофите като продълговати петна, които са хлътнали и се намират под листните дръжки. Листата и листните дръжки под петната изсъхват. При силно нападение може да изсъхнат всички листа.

При съхранение на клубени, които са от болни растения, под кожицата им се образуват тъмни твърди хлътнали петна, рязко разграничени от здравата тъкан. С развитието на болестта те обхващат голяма част от клубена. Във вътрешността се образуват кухини, покрити със сиво-бял налеп. По-късно клубените изгниват като остават сухи, но може да се наблюдава и мокро гниене, ако във вътрешността са проникнали гнилостни бактерии.

При изваждане на картофите от влажна почва по тях полепват частици, от които през ранички клубените се заразяват. Болестта се запазва в растителните остатъци на полето и по клубените в хранилищата.

Сухо фузарийно гниене

Болестта се провокира от някакви рани – механични или от насекоми. Заразата прониква в тъканите на клубена и предизвиква потъмняване на кожицата над повредата. В резултат на загуба на вода кожицата се набръчква. Обикновено заразата започва от единия край на клубена и постепенно го обхваща целия, като се стига до мумифицирането му.

Гъбата се запазва в почвата и в болните клубени, оставени за съхранение. Заразяването се извършва през рани или повреди, причинени от насекоми, хора, техника при засаждането или по-късно. Болестта се развива по време на съхранението на клубените.

За борба срещу болестта се препоръчват всички агромерки, които се дават срещу гангрената.

Обикновена краста

Болестта се проявява само по повърхността на клубените. Симптомите се изразяват в кръгли язвички с големина около 1 см. При силно нападение те са много на брой и покриват почти целите картофи. От своя страна язвите са входна врата за проникване на други болести, например мокро гниене, мана и др.

Заразените клубени имат лош външен вид, както и вкусови качества.

Гъбата, причинител на болестта, е почвен патоген, който е изключително устойчив на факторите на средата. Потиска се в известна степен от кисела почвена среда.

Оптималната температура за заразяване е около 20 градуса. Болестта се пренася чрез заразени клубени, почвени частици, поливната вода, вятър.

Прашеста краста

Симптомите на болестта се изразяват в малки светлокафяви подутини – 1-2 мм, които се появяват по повърхността на клубените. Те нарастват много бързо и достигат размери 5-6 мм. Тъканта под повредената кожица се превръща в подобие на желе, което по-късно се разпада на спорите на гъбата. При разрязването на болен картоф се вижда прахообразна маса.

При силна зараза повърхността на нападнатите клубени се покрива с много раковини. През тях преминават причинители на гниене.

Болестта може да се запази в почвата 5 години, като благоприятни условия за развитието ѝ са влажната и студена среда. Опити показват, че сортове с бял и жълт цвят на кожицата са по-чувствителни към заразата.

Сребриста краста

По клубените се забелязват закръглени хлътнали петна. Най-често те имат сребрист вид и са покрити с черни точици. Това са склероциите на гъбата, които се подреждат в концентрични кръгове.

Повредата засяга само кожицата на картофите, не прониква във вътрешността им. Когато има висока влажност, петната се покриват със зелено-черен налеп – мицелът на гъбата. При сухи условия клубените омекват по-рано.

Заразата презимува по клубените. Ако в хранилището е по-влажно, нападнатите части се покриват с мицел и спори на гъбата. Спорите се разнасят и попадат върху здрави клубени. При засаждането им през пролетта заразяването започва отново.