Малката, но пищно цъфтяща цинерария (Cineraria сruentus)се представя във всевъзможни багри, че дори и в двуцветни комбинации с бяло око.

Pericallis x hybrida са най- разпространените кръстоски, които можете да намерите на българския пазар през януари и февруари. Червени, розови, лилави, сини и двуцветни маргаритки ще се усмихват в цветарските магазини и то на приемливи цени.

Растението не се слави с дълъг живот у нас, но пък дори и за кратко внася настроение с цветовете си. Малката туфичка изисква специфични грижи.

Не се нуждае от подхранване

Обича умерените температури

Цветето ще се чувства идеално в стайни условия при температура от 18 до 22 градуса. Мястото не бива да е много слънчево. Прякото огряване провокира по-бързо прецъфтяване. Ако забележите това, достатъчно е да го преместите в някое сенчесто ъгълче и да намалите температурата(12-18 градуса).

Поливки се извършват често, особено по време на цъфтеж. Водата не бива да се задържа по листата, в основата на стъблата или в подложката. Цинерарията често страда от брашнеста мана и кореново гниене. Мокренето е предпоставка за развитието на тези болести. Не е желателно да се допуска пресъхване. То стресира растението и то бързо повяхва. Не са малко случаите, в които това състояние е необратимо.

Най-добрият вариант за поливане е чрез накисване на саксията в съд с престояла вода. Нивото на водата не бива да надхвърля ръба на саксията. Тя се вади, когато бълбукането спре. Следва отцеждане на излишната вода и цветето се поставя на постоянното място.

В домашни условия цинерарията ще цъфти до 4-5 седмици. През това време няма нужда от подхранване, защото в почвения субстрат са прибавени достатъчно торове. Допълнителното подхранване само би ускорило прецъфтяването.

Има градински братовчед

Senecio maritina или Cineraria maritime е малка туфичка достигаща височина около 30 см. Уникалността на това растение не е в цветовете, а в листата. Освен интересната им форма и цветът им е много различен от повечето градински растения. Сенециото се цени заради сивобелите си дълбоко нарязани листа. Те са покрити сякаш със сребрист прах и придават мекота във всяка цветна комбинация или бордюр.

Цветовете му са разположени на не много дълги дръжки над листната маса. Те са жълти и топчести. Не предизвикват голям интерес в градината. Доста често дори се отстраняват още преди да са разцъфтели.

Сенецио се засява януари и февруари

Семенцата на сенециото са дребни. Те имат нужда от светлина при покълването. Затова се поставят върху торфен субстрат без да се покриват с него. Поддържат се постоянно влажни чрез оросяване. Температурата трябва да е в границите между 18 и 22 градуса. След покълване леко се намалява.

Младите растения могат да се засадят на открито в градината след преминаване на опасността от повратни мразове или да се разсадят в саксии. Разстоянията на засаждане между растенията са 15-20 см.

Мястото на сенециото е на слънце. Докато се прихване почвата се поддържа влажна. След това става практически толерантно на засушаване и не се нуждае от много грижи.

Подхранване във високи дози предизвиква прекалено прорастване на височина и полягане на тънките леторасти. Това може да се случи и ако сенециото е засадено на по-сенчфесто място. За да се предотврати, се препоръчва резитба.

Сребристото цвете няма неприятели

Сенециото е устойчиво на болести. Не го нападат и насекомите. Тази негова особенност го прави желано във всяка градина.

Засадено в бордюр, като акцент или в комбинация с други цветя, сенециото бързо се превръща в звездата в градината. Сребристите листа все по-често се прилагат и във флористиката.

Използват се в свежо и в сухо състояние за булченски букети, цветни инсталации и аранжировки. Все пак при работа със сенецио трябва да се внимава.

То отделя сокове, които могат да предизвикат дразнене при чувствителна кожа.

Най-търсени са сортовете Silver Dust, Silver Lace и Cirrus. В търговската мрежа млади растения се предлагат на цена около 2 лв. към края на март.