Прашецът е вторият по количество хранителен продукт събиран от пчелите. Той е хляба на пчелите и служи за приготвянето на пчелното и маточното млечице, с което се изхранват пчелните ларви, пояснява ст.н.с. д-р Боян Първулов на nbps.press.bg. Понеже в българския език няма точно определена дума за прашеца, намиращ се в питите, се използва руската дума "перга", а прясно събрания от пчелите - е добил гражданственост - "пчелен прашец".

Прашецът представлява поленовите зърна от тичинките на цветовете на растенията. Това са мъжките елементи на цветовете. Те са различно оцветени от бели до черни - в зависимост от вида на растенията. Различават са два вида прашец от анемофилни и ентомофилни растения. Анемофилните се опрашват посредством вятъра /хвойновите/, а ентомофилните /над 100 000 вида растения/ - посредством насекомите, в по-голямата част от пчелите.
По форма, големина, устройство и цвят, поленовите зърна в различните растения са различни. По процентното съдържание на поленовите зърна (над 30 %) се определят различните видове мед, акациев, липов, полифлорен и др.

Пчелите събират прашец обикновено сутрин до 10-12 часа

Прелитайки от цвят на цвят, прашецът от тичинките полепва по косъмчетата на тялото им и те със средните си крачета го обират, примесват го със слюнка и натрупват в специалните кошнички на задните си крачета. Прибирайки се в кошера, пчелите свалят натрупания под форма на топчета прашец и го поставят в отделни килийки, където по-младите пчели го притъпкват с главите си. При напълване на 2/3 от килийката го заливат с мед и го консервират.

При престоя в килийката в прашеца протича млечно-кисела ферментация и той става стерилен - перга. Тя е годна за приготвяне на млечице за изхранване на ларвите и майката. За да се предпази от плесенясване и да се консервират питите с прашец, килийките се посипват с пудра захар. За една пита е необходимо около 15 грама пудра захар. Така прашеца се запазва и в ранна пролет. Може безпроблемно да бъде използван за подхранване на пчелните семейства.

Количеството на прашеца, което една пчела донася на крачетата си е от 8-20 мг. Дневно от добро семейство може да се добие 200-300 грама, а за един сезон 4-5 кг. Донасянето на прашец от пчелите зависи не само от времето, растенията, но и от потребността на семейството от белтъчини. Колкото повече прясно пило има в семейството, толкова нуждите са по-големи и повече пчели се включват в събирането на прашец. Средно за година едно добре развито пчелно семейство консумира около 30 кг прашец.

По своя химически състав прашецът представлява сложен концентрат от много ценни хранителни и физиологично активни вещества, полезни и за човека.
Напоследък в нашата страна много пчелари се ориентираха и пригодиха кошерите си за събиране на цветен прашец.

В 100 гр. прашец се съдържа около 70-80 гр. сухо вещество - от него 7-36 грама са белтъчини, съдържащи голяма част от жизнено необходимите аминокиселини; въглехидрати - 20-39 г /предимно глюкоза и фруктоза/; мазнини 1.4-20 г; нуклеинови киселини и микроелементи - 1-5.5 г. Прашецът по същество е хляба на семейството и от него се изграждат всички органи и системи на ларвите и пчелите.

Пчеларите събират прашеца с помощта на специални приспособления -прашецоуловители. Те биват външни, които се поставят пред входа на прелката, и вътрешни - поставяни вътре в кошера също на входа. Пчелите, идвайки от полето, натоварени с прашец, са принудени да минават през решетка с точно калибровани отвори с диаметър 5-5.3 мм. Отделеният от крачетата прашец пропада през специално пригодена мрежа с размери 3.5-4 мм и се събира в специално приспособени кутийки, подобни на чекмеджета.

Най-интензивно пчелите събират прашец в ранна пролет в периода на изхранване на многото пило /април, май и юни/.

Прашецоуловители се поставят на семейства, в които има запаси от 3-4 рамки с пресен прашец. При събирането следва да се отчита количеството на добития прашец от семейство и времето за нектароотделяне, защото се отклоняват пчели от събирането на нектара. Но това са въпроси, които всеки пчелар преценява сам за себе си, от кое има повече нужда.

Прашецът ежедневно трябва да се събира от кошерите и да се изсушава в специални сушилни, по възможност с инфрачервени лампи, при температура не по-висока от 40 градуса С. При по-малки количества изсушаването става в картонени кутии /от шоколадови бонбони/, покрити с памучен плат и поставени на топло място, но не и на пряка слънчева светлина /в стая, навън и др./, като от време на време се разбърква, докато изсъхне и при тръскане издава специфичен звук. Влагата трябва да бъде 8-10%.

Насипва се в пластмасови пликове, бутилки или стъклени буркани с плътно затварящи се капачки и се вакумира. Така приготвения прашец се съхранява на тъмни места при температура от 0 до 14 градуса С. За собствена употреба прашецът може да се съхранява и в течен мед в съотношение 1:1 или 1:2 /прашец : мед/.

Пергата, престояла в питата и преминала млечнокисела ферментация има по-добре изразени хранителни и лечебни качества. Извличането й от килийките е ръчно и се използват метални тръбички с размери около 5 мм в диаметър, които се пъхат в килийките с прашец и след това с пръчка като буталце се избутва навън, разбърква се в течен мед и се държи в хладилник.
Събраният и запазен прашец и перга са идеални съставки за направата на зимно-пролетни храни за пчелите, като се прибавят към кърмовото тесто.

Прашецът и пергата съдържат биологично активни вещества. Съдържащите се в тях ферменти играят важна роля в обмяната на веществата и регулиращи различни биохимически процеси в организма. В тях се съдържат и вещества с антибактериално действие. Особено полезно е редовното им консумиране от малки деца, при малокръвие, като повишават количеството на еритроцитите и левкоцитите.

Консумирането от възрастни хора значително намалява атеросклеротичните изменения в кръвоносните съдове, поради намаляване на холестерина в кръвта. Добри резултати са получени при хора, страдащи от атеросклероза на мозъчните съдове, при зарастване на рани, при хронични заболявания на черния дроб и стомашно-чревния тракт, при заболявания на бъбреците и пикочно-половите органи, при прекарали тежки заболявания и операции, при физическа и умствена умора, при проблеми с простатата и др.

В нашата страна все още малко хора са убедени в тези благоприятни въздействия на пчелния прашец и малко го използват. Трябва да се знае, че не предизвиква никакви нежелателни последици и алергии на организма. Който го е изпробвал върху себе си най-добре е разбрал неговото благотворно влияние.
Желателно е всеки, който иска да стане пчелар, да не се интересува само от пчелния мед, но да обърне внимание и на пчелния прашец, поне за нуждите на семейството си.

Всички съвременни системи кошери са пригодени с дълбоко дъно и мрежа за събиране на прашец.

А по-старите системи ДБ-кошери могат да се приспособят по следния начин. На дъното на кошера се прорязва отвор с размери големината на прашецоуловителя - 16х16 см. Отгоре се заковава мрежа с отвори 3-4 мм, а от долната страна на дъното се приспособява кутийка като чекмедже, където да попада прашецът, и която може да се издърпва напред за изсипването му.
Външни прашецоуловители има в пчеларските магазини, но те не са много практични, защото пчелите по-трудно се пригаждат към тях и се безпокоят.