Най-опасни за човека са пепелянката и усойницата

В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства, което нарежда страната сред челните места по брой видове на континента, твърди доц. Николай Цанков, зоолог в Националния природонаучен музей към БАН. 

За един вид - каменарката, няма потвърждение, че се среща у нас. Често този вид е споменаван и бъркан с пепелянката. Каменарките се срещат в Югозападна Европа на изток до Словения.

От змиите по нашите земи 5 вида имат способността да произвеждат токсини, като само на 2 от тях отровата е относително опасна за човека - пепелянката и усойницата. Всички видове, срещащи се у нас, са защитени и включени в различни приложения на Закона за биологичното разнообразие, казва доц. Цанков, който проучва земноводните и влечугите, има над 60 публикации по темата и работи активно за популяризиране и опазване на тези групи животни.

Ивичест смок. Едър вид, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и храсти, където напролет търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се само в долината на р. Струма в южните части.
Ивичест смок. Едър вид, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и храсти, където напролет търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се само в долината на р. Струма в южните части.
Пепелянка. У нас достига до около 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче”. Среща се в цялата страна. Храни се основно с гризачи и гущери. Отровата може да е опасна за човек, но само в изключителни случаи е смъртоносна.
Пепелянка. У нас достига до около 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче”. Среща се в цялата страна. Храни се основно с гризачи и гущери. Отровата може да е опасна за човек, но само в изключителни случаи е смъртоносна.
Черноврата стрелушка. Рядък вид, в Европа се среща само по нашето Южно Черноморие и прилежащите части на Европейска Турция. Много бърза змия, което помага да лови гущери, които са основната храна.
Черноврата стрелушка. Рядък вид, в Европа се среща само по нашето Южно Черноморие и прилежащите части на Европейска Турция. Много бърза змия, което помага да лови гущери, които са основната храна.
Смок мишкар. Едър вид, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, за да търси храна. Допреди век е наричан “смок домошар”, защото ловял гризачите в плевните.
Смок мишкар. Едър вид, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, за да търси храна. Допреди век е наричан “смок домошар”, защото ловял гризачите в плевните.
Котешка змия. Тази вид, достигащ рядко до 110 см, е сред смоковите, които могат да произвеждат токсини, които не са опасни за човека! Отровата му е достатъчна за улавянето на дребни гущери, които са основната му плячка. Има нощна и сумрачна активност и рядко може да бъде видяна през деня. Среща се по долините на реките Струма и Арда.
Котешка змия. Тази вид, достигащ рядко до 110 см, е сред смоковите, които могат да произвеждат токсини, които не са опасни за човека! Отровата му е достатъчна за улавянето на дребни гущери, които са основната му плячка. Има нощна и сумрачна активност и рядко може да бъде видяна през деня. Среща се по долините на реките Струма и Арда.
Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи токсини, който са смъртоносни са основната му храна - гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е опасна за човека, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи токсини, който са смъртоносни са основната му храна - гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е опасна за човека, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен вид - до 150 см. Движи се бързо и това му помага да преследва гущери. Среща се в Южна България.
Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен вид - до 150 см. Движи се бързо и това му помага да преследва гущери. Среща се в Южна България.

Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си под земята. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.

Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си под земята. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.
Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 г. на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е опасна за човека.
Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 г. на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е опасна за човека.
Змия пясъчница (турска боа). Този представител е близък роднина на тропическите бои, но се е адаптирал към живот под земята. Дребен вид, у нас рядко достига 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.
Змия пясъчница (турска боа). Този представител е близък роднина на тропическите бои, но се е адаптирал към живот под земята. Дребен вид, у нас рядко достига 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.
Леопардов смок. Достига до 105 см. Има много красива шарка от червеникави петна на блед фон. Рядко се появява през деня. Този вид се среща само по долината на Струма и тук-там в района на Южното Черноморие.
Леопардов смок. Достига до 105 см. Има много красива шарка от червеникави петна на блед фон. Рядко се появява през деня. Този вид се среща само по долината на Струма и тук-там в района на Южното Черноморие.
Пъстър смок. Малките на този вид приличат много на тези на ивичестия смок. Възрастните достигат до 180 см.
Пъстър смок. Малките на този вид приличат много на тези на ивичестия смок. Възрастните достигат до 180 см.
Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, атакува. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в почти цялата страна, като избягва средно- и високопланинските райони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.
Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, атакува. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в почти цялата страна, като избягва средно- и високопланинските райони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.
Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до около 130 см. Има характерни светли петна в задната част на главата. Храни се основно с жаби, поради което често се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат характерна защитна реакция - вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си силно миризлив секрет, с който се надяват да отблъснат нападателите си. Срещат се в цялата страна, включително и в среднопланинския пояс.
Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до около 130 см. Има характерни светли петна в задната част на главата. Храни се основно с жаби, поради което често се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат характерна защитна реакция - вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си силно миризлив секрет, с който се надяват да отблъснат нападателите си. Срещат се в цялата страна, включително и в среднопланинския пояс.

Медянка. Този дребен представител на смоковите достига до 80 см. Има доста разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо видими тъмни петна по гърба. На главата, особено младите екземпляри, имат характерно тъмно петно. Въпреки дребните си размери при улавяне често хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри - и с гризачи. Среща се почти в цялата страна - от най-ниските части до субалпийската зона.

Медянка. Този дребен представител на смоковите достига до 80 см. Има доста разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо видими тъмни петна по гърба. На главата, особено младите екземпляри, имат характерно тъмно петно. Въпреки дребните си размери при улавяне често хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри - и с гризачи. Среща се почти в цялата страна - от най-ниските части до субалпийската зона.
Усойница. Има характерна зигзагообразна ивица на гърба. Среща се основно в планините. Отровата е с по-високо съдържание на невротоксини в сравнение с тази на пепелянката. При инцидент външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са много по-редки.
Усойница. Има характерна зигзагообразна ивица на гърба. Среща се основно в планините. Отровата е с по-високо съдържание на невротоксини в сравнение с тази на пепелянката. При инцидент външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са много по-редки.