Обичате ли да пиете чай? Нашите билки (мента, лайка, липа и др.), с които правим инфузии или запарки са вълшебни. С тях можем да се лекуваме при настинка, при стомашни проблеми, при безсъние или други неразположения на човешкото тяло и ум. Но откъде се е взела тази мъдрост, това знание? Баба ни е научила, да. А тя от къде ги знае? От нейната баба. Поколения назад можем да връщаме лентата и да търсим първоизточника. Твърде вероятно е да не успеем да го достигнем по една или друга причина.

Днес сме решили да ви разкажем за един малко по-специален чай. Или по-скоро няколко вида по-специален чай, които се приготвят от едно единствено растение - Camellia sinensis и нейните разновидности. Китайският чай, както се нарича навсякъде по света, не е нещо, което можете да купите от магазина до вас или да си поръчате в близкото заведение. Точно този чай ще можете да опитате именно на някоя специална чаена церемония и то с обучен човек, който да го приготви и да ви предразположи да му се насладите напълно, както на физическия вкус, така и на менталното изживяване.

Готови ли сте да отворите умовете си за енергии и усещания нетипични за забързаното ежедневие на модерния човек?

Китайският чай е разделен в няколко категории-

- бял, зелен, черен, червен, жълт, оолонг (в превод означава черен дракон). Разликата между тях не е толкова в суровината, колкото в начина на обработка след брането или по време на приготвянето за консумация.

Например белият и зеленият чай се сушат на висока температура скоро след откъсване на листата, за да се спре окислението. Процес, който наричат ферментация, причинен от естествените ензими в листата. Оолонг чайовете се получават при незавършена, а черните при изцяло завършена ферментация.

Значение за качеството и разпределението на чайовете в различните групи имат и етапа на развитие на листата, колко на брой са се образували и са откъснати, както и сорта на растението.

Според легендите, чаят от Camellia sinensis

е открит от император Шен Нонг

(Shen Nong) преди новата ера. Случайността направила така, че лист от растението паднала в гореща вода, а императорът харесал резултата - приятен аромат и освежаващия вкус, когато го опитал.

В началото се смятал само за лечебна напитка, която дава жизненост. В днешни дни се употребява масово и за удоволствие. Билката може да се прави на чаени сладкиши – пресовани листа във формата на плочка или кръг в специални калъпи.

Чаената церемония не е просто пиене на чай. Необходими са няколко различни съда, за да се приготви и поднесе топлата напитка. Участие има и съдът на справедливостта, в който първо се изсипва запарката, а след това се налива в малки чашки. Идеята е, че всички, които пият чая ще получат еднакво количество и качество.

Camellia sinensis се нарича още чаено дърво или храст

Тя произхожда от семейство Чаеви (Theaceae). Растението може да достигне 15 метра на височина, но отглеждано в култура се поддържа ниско до 1,5-2 метра, за да може да се бере. Листата са лъскави, тъмнозелени. В основата им се образуват цветовете. Бели, ароматни с големина между 2 и 5 сантиметра. След прецъфтяване се образува капсулка с няколко семенца в нея.

Младите, светлозелени листенца, листните пъпки и цветовете са употребяемите части. В някои видове чай участие вземат и клонките. Суровината от Camellia sinensis се счита за най-качествена, когато растенията са на не по-малко от 3 годни и се отглеждат на голяма надморска височина. Там те растат бавно и придобиват повече вкус.

Декоративната стойност на растението също се признава по цял свят. Лъскавите листа и факта, че растението понася добре резитби за оформяне са показателни. Развива се добре в контейнери, но цъфтежът е по-рядко явление, особено на закрито.

Важна особеност е, че почвата трябва да е с рН между 4 и 5,5. Полива се редовно, но умерено. Най-подходяща температура на отглеждане през активната вегетация е над 20 оС, а през покоя около 10. Добре закалени растения могат да издържат кратки застудявания до около минус 5-6 градуса.