Божурите се засаждат през есента по обичайния начин. В дупката, която сме изкопали поставяме малко пясък, прегоряла оборска тор, затрупваме с почва конусовидно, утъпкваме почвата, за да няма въздух, и поливаме.

Трябва да имаме предвид, че божурът се развива бавно и на новонасадено растение ще му отнеме 3-4 години, преди да започне да цъфти. През този период, докато се вкорени и се почувства у дома си, трябва да го поливаме по-често и по-обилно.

Веднъж захванал се, божурът ще се чувства господар на градината ви. Дори розите ще го гледат с мъничко завист, когато той развие буйната си зелена грива и я отрупа с ярки и ароматни цветове.

Видове и местообитание:

Днес божур може да видим почти навсякъде в различни колоритни багри, като храст или като дърво. Използва се за пищна украса в градината. Селектирани са различни видове, като се подчертава на големината, аромата и багрите. Можем да видим чисто бели божури, кремави, жълти, розови, червени, пурпурни, та дори цялата гама до черни.

Божурът, който основно отглеждаме у нас е от семейството на тревистите и достига височина до 1.5 м. На есен надземните им части умират, а на пролет отново се възраждат.

Още преди първата слана е добре да отрежем стъблата почти до корен, за да ги подготвим за зимата. В никакъв случай не трябва да режем храстовидните божури, защото няма да се развият.

Други грижи:

Божурите виреят добре у нас, тъй като предпочитат области с по-хладен климат. Различните сортове божури цъфтят по различно време. Ако си набавим ранен, среден и късен божур ще имаме в градината си разкошни ароматни топки през цялото лято. Важно е да ги съчетаем по височина и по време на цъфтеж.

По-ниските могат да са невероятен цветен бордюр в градината. Те не са претенциозни, но предпочитат хумусни почви. Затова на есен е добре да разпръснем около корените му компост или гранулиран тор, за да ги предпазим от студовете през зимата и да подхраним почвата. На пролет можем да ги подхранваме с прегорял оборски тор.