Д-р Валентин Иванов квмн

Масовото намножаване на мишки и плъхове тази година изостри и някои позабравени болести. Туларемията е (чума по зайците, заешка треска, чума по гризачите, треска на еленовата муха) е една от опасните зооонози: от нея боледуват диви гризачи, птици и хората. Тя може да се характеризира като остро инфекциозно заболяване с ясно изразена природна огнищност и многообразие на клиничните форми, свързани с различните начини на заразяване. 

Туларемията е разпространена в Северното полукълбо - САЩ, Канада, Япония, Русия, Франция, Чехия, Словакия, Австрия, Германия, Полша, Италия, Швейцария, Гърция и др. В България е наблюдавана през 60-те на XX век в резервата край с. Сребърна при ондатри. Първите два случая на заболели хора са описани по същото време в района. По-късно, през 1997 г. заболяването е установено в софийската община Сливница.

Туларемията се предизвиква от кокобактерията Pasteurella tularensis, серологично близка до причинителя на бруцелозата. Това е сравнително устойчива аеробна бактерия, която в почвата преживява над 4 месеца, в замразено месо - 3 месеца, в солено месо - 1 месец, в млякото - 3,5 месеца, в хляб - 2 седмици, в ларвите и нимфите на кърлежите - 8 месеца.

Пряката слънчева светлина я убива за 20 минути

Pasteurella tularensis е широко разпространен причинител в дивата природа, тъй като към него са чувствителни над 100 животински вида като например: гризачи (лалугери, зайци, плъхове, катерици, водни земеровки, ондатри и др.), птици (яребици, пъдпъдъци, тетреви, лещарки и др.), както и домашни животни: овце, зайци, кучета и др. Първостепенно значение при предаване на инфекцията имат мишевидните гризачи и зайците, които в природата са източник и резервоар на инфекцията.

Механизми на предаване на заболяването сред дивите животни в природните огнища:

Чрез кръвосмучещи насекоми и кърлежи. Доказано е, че над 90 процента от мишевидните гризачи в природата са нападнати от кърлежи и други кръвосмучещи насекоми, които пожизнено предават бактериите в потомството от поколение на поколение с яйцата си.

При консумация на храна и вода, замърсени с фекалии и урина на болни животни.

Чрез изяждане на трупове на умрели гризачи - канибализъм, който е широко разпространен в дивата природа.

Как може да се зарази човек:

През наранена кожа и лигавици, при одраскване или порязване и замърсяване с кръв от болно животно, например при дране на кожи и обработка на месо от дивеч.

Чрез консумация на вода и храна, замърсени с отделянията на болни животни - най-често мишевидни гризачи.

Чрез ухапвания от кърлежи, по-рядко комари и други кръвосмучещи.

При вдишване на прах, който съдържа причинителя на туларемия, например при полска работа, при работа в мелници, складове за фуражи, метене на обори и др.

Гризачите трайно поддържат инфекцията в природата. От гризачите на други животни туларемийната бактерия се предава чрез замърсена храна - индиректно чрез разсейване на фекалии или части от тях, урина, косми и др. Опасността от заразяване е много голяма, тъй като всички секрети и екскрети - урина, фекалии, слюнка и др., както и кръв, вътрешни органи и дори космите на заразените с туларемия животни съдържат патогена и лесно го разсейват в околната среда, при това в огромни количества! Затова не бива да ни учудва фактът, че веднъж появила се болестта в даден регион, тя много трудно се изкоренява. Никой не би могъл да ограничи движението на мишките и плъховете, да не говорим за дивите животни. Заекът обикновено представлява огнище на зараза само когато боледува в скрита (латентна) форма. Дивата свиня, заекът и лисицата се смятат за основни преносители на заразата при хората.

При дивите зайци, които са сред основните резервоари на инфекцията, често болестта протича много бързо и не се наблюдават никакви характерни признаци. Когато развоят е по-продължителен, може да се установят следните симптоми: животното е отпаднало, апатично, настръхнало и свито на кълбо. Прави впечатление един типичен клиничен симптом - болният от туларемия заек лесно може да бъде хванат не само от кучетата, но и от човек. Понякога може да се наблюдават болки, манифестирани със скърцане на зъби, конвулсии, затруднено дишане, диария, слабост и манежни движения (въртене в кръг).

При птиците клиничните симптоми са нехарактерни: те са настръхнали, омърлушени, не се хранят и скриват главата си под крилото.

Патологоанатомично при аутопсия на болни животни се установяват обща хиперемия (повишено кръвонапълване) силно увеличен далак, с изпъната капсула, цилиндричен и полукръгъл.

Пулпата е тъмночервена и може да бъде осеяна с множество бледожълтеникави възелчета с големина до просено зърно. Върху черния дроб и по-рядко върху белите дробове може де се наблюдават същите огнища. Характерните специфични грануломи са подобни на тези, образувани при туберкулозата.

Лечението на болните животни включва използването на антибиотици: аминогликозиди, тетрациклини, амфениколи и хинолони (дихидрострептомицин, гентамицин, аламицин ЛА, тиамфеникол, байтрил и др.) както и средства, укрепващи общата защита на организма - витаминно-минерални препарати, имуностимуланти и др. като витамин С, аналгин, вит. АД3Е, бутазал, дуфалайт, норовит, минеразол и др.

Профилактика на туларемията

Да се вземат стриктни хигиенни мерки при дрането на кожите и обработването на месо от съмнителни или болни от туларемия животни и да се избягва на контактът с болен или съмнителен за заболяване дивеч. Използването на лични предпазни средства е задължително.

За разлика от добре познатата на ловците трихинелоза туларемията остава доста подценявана и някак встрани. Трябва да се знае, че тя е не по-малко опасна и всяко диво животни крие рискове от заразяване.

Тъй като тази година вредните гризачи достигнаха пик в размножаването си, появата на туларемия не е необичайно явление.

Обикновено през зимния сезон, когато гризачите обитават жилищните сгради, е най-рисков. Унищожаването на гризачите (дератизация) обикновено се прави на парче, най-често несистемно и кампанийно. Масовото размножаване на гризачите изисква настъпателно, отговорно и безкомпромисно унищожаване на всички нива - като се започне от домовете, фермите, стопанските постройки и се стигне до полето и складовете за фуражи.

На много места тази година дори са унищожени голяма част от засетите с есенници посеви от дребните полски мишки. Недопускането на гризачите до храна и вода със сигурност ще ограничи туларемията в огнището.

Добре е и да се покровителстват биологичните неприятели на гризачите - соколи, ястреби, бухали, керкенези, таралежи и др.

Фуражът, който използвате във фермата, трябва да бъде много добре защитен от посещения на гризачи - с техните фекалии може да дойде и болестта. Запушете всички дупки, цепнатини, врати и прозорци и поставете отровни примамки около помещенията.

В районите с туларемия фуражите, за които има съмнения, че са нападнати от гризачи, трябва допълнително да се обработят или да се оставят на пряка слънчева светлина за половин час.

Ако случайно намерите умряло диво животно, най-добре е да го докосвате.

Във районите, където е установено заболяването, е наложително да се правят периодични дезинсекции - пръсане срещу кърлежи и други кръвосмучещи насекоми, който трайно пренасят инфекцията.

Да не се ползват за водопои непроверени източници.

Всички плодове и зеленчуци за пряка консумация трябва обилно да се измиват с вода.

КЛИНИЧНИ ФОРМИ

В зависимост от локализацията на бактериите се очертават следните клинични форми:

Бубонна форма - засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли, които се уголемяват от орех до кокоше яйце. В началото са болезнени, с ясно очертани контури. Може да се наблюдава зачервяване, а впоследствие - разязвяване. Температурата се повишава. При благоприятно протичане след 1-2 месеца лимфните възли възвръщат нормалното си състояние.

Очна форма. Когато причинителят попадне през конюнктивата, се наблюдава папуло-везикулозно образувание или язва. При прогресивно развитие на процеса може да се обхване и очната ябълка.

Ангинозно-бубонна форма - когато входната врата е устата се наблюдават зачервено гърло, като най-често оттича едната сливица със сивобял некротичен налеп. Телесната температура е повишена. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които на големина достигат до кокоше яйце и са болезнени и отекли.

Белодробна форма - засягат се бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония.

Стомашно-чревна форма - протича с коликообразни болки в корема, гадене, повръщане, диария. В повърнатите материи и фекалии, може да се наблюдават кръвни примеси. Много често се установява генерализирана форма, която обхваща повече органи и системи.

РАЗНОПОСОЧНА КЛИНИЧНА КАРТИНА

Клиничната картина при туларемията е много разнопосочна. Тя е свързана с начина на проникване на патогените в организма. Според механизма на заразяване входна врата могат да бъдат:

- кожата и лигавиците (контактно заразяване);

- храносмилателната система (алиментарно заразяване);

- чрез дихателните пътища (аерогенно заразяване).

От входната врата причинителят попада в първата защита на организма - регионалните лимфни възли, които се възпаляват (лимфаденит). Инфекциозният процес впоследствие може да обхване по-голям брой възли и се стига до лимфонодулопатия. Посредством лимфата патогените попадат в кръвта, откъдето се разсейват в целия организъм.

ВНИМАНИЕ: БОЛЕСТИ СЪС СХОДНА СИМПТОМАТИКА!

В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид някои заболявания, протичащи със сходна симптоматика.

Белодробната форма може да бъде объркана с пневмонии от друг характер: вирусни, хламидийни, микоплазмени, легионерска болест и др.

Септичната форма наподобява в известна степен ку-треска, лептоспироза, бруцелоза, листериоза, системна гъбична инфекция и др.

Бубонната форма - чума, болест на котешкото одраскване и др.

Лимфаденит - подобни признаци се явават при стафилококови, стрептококови инфекции, туберкулоза и др.

Най-сигурният начин за поставяне на диагнозата е лабораторното изследване.