След продължителните дъждове, който паднаха в цялата страна, на много места възникнаха проблеми с оттичането на водите. В момента има много обработваеми земи, които са подложени на преовлажняване. Какви мерки трябва да предприемат фермерите, за да не се стига до негативни последствия?

Основни неблагоприятни фактори при преовлажнените почви са голямата плътност и тежкия механичен състав на подорницата. За това главна задача на обработката на тези почви е да се намали плътността на по-долулежащите слоеве. По този начин ще се повиши филтрационната им способност, орния слой просъхва по-бавно и растенията развиват по-дълбока коренова система.

Преовлажняването на почвите може да се преодолее с прокарването на открити и закрити дренажни канали, къртична оран, повърхностно набраздяване и др. Прилагането на тези методи обикновено е свързано със загубата на обработваема площ, затруднява се механизираното отглеждане на културите, а закритите дренажи изискват капитало-вложения.

За да се намали плътността на почвата през последните години се прилага дълбоко разрохване с различни оръдия, работещи със стабилни или вибриращи работни органи. По-добър резултат се получава при използването на вибриращи работни органи поради намаляване на теглителното съпротивление, като по този начин се постига по-голямо наситняване на почвата на уплътнения илувиален хоризонт.

Когато обаче почвите са с по-тежък механичен състав в подорницата, по-добро разрохване се получава със стабилни работни органи.

Как трябва да се провежда разрохването на преовлажнените почви?

Текущо подравняване: След попадането на интензивните валежи, водата се задържа в микрорелефните понижения, поради което трябва да се извърши текущо подравняване. При почви с тежък механичен състав до 50-60% (например смолниците в Софийското поле), за да се подобри водно-въздушния режим е необходимо да се проведе текущо подравняване.

Цялостно разрохване: Съотношението между дълбочината на обработката и разтоянието между работните органи трябва да бъде 1:1 или 1:1,2-1,5.

Запазване на орницата от смесване с подорницата: Не трябва да се допуска изнасянето на почва от подорницата чрез работните органи и размесването й с орницата. Трябва само да се наситнява уплътнената подорница.

Дълбочина на разрохване: Разрохването трябва да се извърши на по-голяма дълбочина. Уплътненият почвен слой при преовлажнени почви обикновено е между 35 и 70-80 см. Определянето на оптималната дълбочина на разрохване зависи от количеството и разпределението на годишните валежи, от мощността на водонепропускливия почвен слой (който за различните почвени единици е различен), от наличието на подходящи оръдия и др.

Степен на наситняване на подорницата: Чрез разрохването трябва да се пос-тигне възможно най-висока степен на раздробяване на уплътнената подорна част на профила, като по този начин се повишава ефектът от това действие. В САЩ е установено положително влияние на по-голямото наситняване на уплътнената подорница върху промените на водно-въздушния режим на почвите с физическа глина по-голяма от 50-60%.

У нас са правени опити от наши аграрни учени с наситняване на почва от илувиалния хоризонт с размери от 1 до 10 cм на канелени горски и псевдо-подзолисти светло-сиви почви. Установено е, че колкото по-голяма е степента на наситняване на подорницата, толкова общото количество на водния запас в едно-метровия слой се увеличава.

В заключение може да се отбележи, че чрез правилно извършване на дълбоко разрохване може да се осигури бързо филтриране на задържащата се на повърхността вода, подобряване на аерацията на различните почвени типове, акумулиране на повече влага и проникване на корените на растенията на по-голяма дълбочина при преовлажнените почви.