5° C, предимно облачно
Високи температури, продължителни засушавания, поройни дъждове, градушки, пожари – всички те са новата реалност, с която все по-често се сблъскваме
Ваня ВЕЛИНСКА
Продължителни засушавания, високи температури, полски и горски пожари, наводнения, всички тези природни катаклизми водят до намаляване на добивите от земеделските култури. Екстремите, които наблюдаваме в последните години, и които казват, че всъщност са проявите на изменението на климата, се отразява в много голяма степен на земеделието, което в по-голямата си част е „фабрика на открито".
Според някои прогнози очакванията са, че средните годишни температури за България в следващите няколко години ще се увеличат между 0,5 и 1,5 градуса, а до края на века – с до 5 градуса. Други – вещаят още по-високи стойности.
Изминаващият сезон е пример за това, колко
драстична може да е промяната откъм климат,
която резонно е свързана с вегетацията на културите. Например наблюдавахме с почти около месец по-ранен цъфтеж на овощните дървета, както и изтеглена вегетация на почти всички зимни зърнено-житни и маслодайни култури. Промените в датите за настъпване на фенологични фази, и по-специално по-ранен цъфтеж на овощните култури или по-ранното узряване, се очаква да продължат и през следващите години.
Проблем при зимуващите култури е, че вече се наблюдава „по-забързана" вегетация. Периодът между отделните фенофазни се намалява, а когато това се случи между цъфтежа и узряването на зърнените култури, то това води до намаляване на времето за наливане на зърното, което пък рефлектира негативно на добивите – и на количеството, и на качеството.
В същото време през последните години пролетите са доста хладни, дори студени в по-голямата си част и дъждовни. Това затруднява сеитбата на пролетниците, а впоследствие и първоначалното развитие на младите растения е доста затормозено. След това обаче жегите настъпват много бързо – отчитат се високи температури още през юни, а
засушаванията през лятото често
продължават и през есента
Типичен пример е тази година. Продължителното засушаване продължи за много дълъг период, което се отрази пагубно на пролетните култури. Този сезон беше повече от показателен в това отношение, а резултатите са изключително ниски добиви и от слънчоглед, и от царевица, която не се полива. Да си припомним, че и към момента в почти цялата страна липсват валежи със стопанско значение. Недостигът на влага в почвата затрудни както подготовката на полетата, така и сеитбената кампания при есенниците, която на много места в страната все още продължава.
Липсата на вода за културите е много сериозен проблем, който е сред най-значимите в земеделието. Имаме предвид естествената вода, която идва от валежите, а не от напояване.
И тук очакванията не са никак добри. Прогнозира се, че
сумата на валежите по време на развитието
на културите през следващите години
ще се понижи значително
Малкото и недостатъчно дъждове кореспондират с намалената продължителност на вегетационния период. В другия случай, на продължителни и силни дъждове, то те водят след себе си до наводнения и също риск за културите, т.е. което също не е желателно.
Няма съмнение, че земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси, особено пък в България, където площите, които реално могат да се поливат са под 10%, ако се осигури вода, разбира се. Освен това учените са категорични, че в практиката трябва да намерят място култури, както и сортове и хибриди, които са по-сухоустойчиви и приспособими към климатични екстреми
За предпазване на културните растения от неблагоприятни климатични фактори е необходимо да се подобри и градозащитната система. Да, през последните години уж се работи по проблема, но все още не достатъчно ефикасно. И тук отново може да дадем пример от тази година, когато
падналите сериозни градушки
унищожиха реколтата на много места
в различни райони на страната
След „погромите" земеделските производители бяха категорични, че не са били взети необходимите мерки, които да осигурят по-добра и ефективна защита. И въпреки че след инцидентите се отвориха нови площадки за защита, все още повечето земеделски райони в България не са покрити, т.е. необходимо е по-мащабно разширяване на защитаваните територии.
Студеното време, което вече се усеща, подсказва и за друг проблем. В условия на по-ниски температури и липса на снежна покривка се наблюдава измръзване при засетите през есента култури - пшеница, ечемик и рапица. Отглежданите сортове зимна пшеница у нас основно са студоустойчиви и издържат на ниски температури.
Благоприятен фактор за предпазване
на пшеницата от ниските температури
през зимата е снежната покривка,
която като лош проводник на топлината не позволява температурата под нея да се понижи прекомерно. Да, обаче сняг в България вече почти няма, което означава, че защитата, осигурена от снежната покривка липсва, а младите растения, които понякога не са добре закалени, са изложени на студовете и пагубното им влияние.
Екстремно ниските температури оказват отрицателно въздействие и при трайните насаждения – причиняват измръзване на плодните пъпки през зимата и рано напролет в зависимост от степента на чувствителност на видовете и сортовете.
Проблеми се наблюдават и в горските екосистеми, които традиционно са застрашени от пожари. Те както видяхме и през това лято, много лесно се прехвърлят и на земеделските земи и животновъдни ферми, където също водят до сериозни щети. Според анализи в момента около 75% от горите на България са високорискови по отношение на пожари. В условията на продължително високи температури и засушаване е логично да се очаква повишаване на пожарната опасност в горите, предупреждават специалистите.
Коментари