6° C, слаб дъжд
Зърнено-житната култура е по-невзискателна, отглежда се лесно, подходяща е за слабопродуктивни почви
Ръжта е зърнено-житна култура, която е пренебрегвана от производителите ни. А това е съвсем неоснователно, тъй като има редица предимства. Ръжта има различни производствени направления: отглеждане на зърно за хляб или фураж за изхранване в зелено състояние и за силажиране, производство на спирт (бира, висококачествено уиски) и дори за производство на склероции от паразитната гъба мораво рогче за фармацевтичната промишленост.
В някои северни страни в Европа ръжта се нарежда на второ място по значение като хлебна култура след пшеницата.
Глутенът в ръжта е по-нискокачествен от пшеницата и хлябът от нея е по-мек, лепкав, съхне по-бавно, с по-малък обем е. С по-високото съдържание на незаменими аминокиселини (лизин, аргинин, валин и др.), а белтъкът на ръжта превъзхожда меката пшеница. Вследствие на по-високото съдържание на сурови влакнини и по-ниска калоричност ръженият хляб се цени като диетичен. При ферментацията хлябът става по-тъмен и кисел в сравнение с пшеничния.
За културата
Ръжта развива по-мощна, по-дълбоко проникваща и с по-голяма усвоителна способност коренова система. Стъблото е високо 1,4-2 м, но напоследък са създадени по-нискостъблени сортове. Опрашването е чуждо и цветният прашец се разнася от вятъра. Цветните плеви не покриват плътно зърното, което лесно се оронва от класа след узряване. Зърното е удължено, леко набръчкано, по-дребно от пшеницата (маса 25-30 г), с преобладаващо зелен цвят.
Особености на вида
0 Ръжта е растение на прохладния и влажен климат. По студоустойчивост превъзхожда пшеницата и може да издържа до минус 35-37оС. При продължителна снежна покривка се напада по-силно от снежна плесен.
0 По време на цъфтеж и изкласяване е по-чувствителна от пшеницата на високи температури и засушаване.
Ръжта има по-бърз темп на растеж и изкласява по-рано от пшеницата. Тя е типично кръстосано опрашващо се растение и при сухо време, продължителни валежи, силен вятър и полегнал посев се получава не напълно озърнен клас.
0 Предимство на културата е, че рано напролет тя расте бързо и прибрана в началото на изкласяване може да се ползва за зелено изхранване или силаж. Ръжената слама се използва за постеля на животните, рогозки и производство на целулоза.
Изисквания
0 Не е взискателна към почва. Затова често се отглежда в райони с почви, които не са подходящи за другите житни зърнени култури. Развива се добре на леки песъчливи почви, на които дори овесът не успява.
Понася кисела реакция и засоляване на почвата.
0 Не е претенциозна към предшественици и може да се засява след себе си и други житни култури със слята повърхност.
Внимание! Ръжта се напада често от гъбната болест мораво рогче, която е с високо съдържание на микотоксин. Тя притежава също антихранителен фактор (бета-глюкони), който ограничава количеството, което може да се изхранва като фураж. Хранителната стойност (енергиен еквивалент) се равнява на ечемика.
Отглеждане
Ръжта има ограничено географско разпространение. Основно се култивира в северните и източни страни на Европа - ЕС, Русия, Беларус и Украйна. Малко разпространение има в Турция, Северна Америка и др.
В България в миналото освен за зърно ръж е отглеждана за ранно зелено хранене като чиста култура и в смес с бобови. Отглеждана е изключително в планински и полупланински райони на слабоплодородни почви и при ниска интензификация. През годините площите с ръж силно намаляват.
Първата причина са ниската добивност в сравнение с пшеницата и ечемика. На второ място е появата на алтернативната култура тритикале, от която могат да се получават добиви, които са близки до тези на пшеницата и по-високи от ръжта.
Предимството на ръжта в сравнение с пшеницата е малката взискателност към почвеното плодородие, устойчивостта на кисела реакция и голямата студоустойчивост, които правят културата пригодна за планинските райони.
Добри практики
Технологията за отглеждане на ръжта е сходна с тази на пшеницата и ечемика, с някои особености. Тя не е взискателна към предшественика и може да се отглежда като монокултура няколко години или след други житни стърнищни култури, тъй като не страда от кореново гниене. Трябва да се избягват много късните предшественици, тъй като ръжта изисква ранна сеитба, за да може да брати добре през есента.
Засява се преди ечемика и пшеницата. Поради високата братимост сеитбената норма, изразена като кълняеми семена, е по-ниска - 400 при оптимални условия 500 семена/кв. м.
Ръжените кълнове имат слаба пробивна способност и възелът на братене се залага по-плитко от пшеницата. Поради това е необходима качествена предсеитбена подготовка, по-плитка сеитба (2-3 до 4-5 см) и валиране след сеитбата
Ръжта страда по-слабо от болести и неприятели в сравнение с пшеницата. По-голямо стопанско значение има паразитната гъба моравото рогче, спорите на което заразяват класовете по време на цъфтежа и вместо зърна се образуват мицелни тела (склероции), със силно намаляване на добива и силно изразена токсичност. Те намират приложение във фармацевтичната промишленост. Снежната плесен е по-често срещана при ръжта от другите есенни култури.
Зърното на ръжта е обхванато от цветните плеви по-слабо и загубите чрез изронване при закъсняване на жътвата са по-големи. Поради това трябва да се прибира при преход от восъчна към пълна зрелост.
Коментари