Правилната подготовка за студения сезон е важна не само за овощните култури, декоративните храсти и многогодишните цветя. Лехите също изискват внимание - трябва да премахнете растителните остатъци, да прекопаете почвата и да се погрижите за бъдещата реколта, като направите необходимото торене.

Някои градинари погрешно смятат, че изброените дейности са необходими само за обикновени лехи, а топлите такива, които са „напълнени" с органична материя преди това, не се нуждаят от грижи. Това не е вярно. Научете какво трябва да направите:

1. Почистване на растителни остатъци

Първото нещо, с което трябва да се захванете, е да ги почистите от растителни остатъци, сухи стъбла и плевели. Ако през сезона сте монтирали опорни колчета или други помощни материали, трябва да ги махнете, почистите и съхраните.

Плевелите е важно да се отстраняват заедно с коренищата им – това е особено препоръчително при пълзящите треви като житната трева и „упоритите" глухарчета. За да го направите, най-добре е да използвате средство за отстраняване на корени, което ще ви позволи да премахнете подземната част, без да я повредите. По този начин в почвата няма да останат парчета корени, които биха могли да покълнат през следващия сезон.

Имайте предвид, че:

Ако плевенето е лошо или изобщо не е направено, плевелите, останали в градината, ще „вземат" от почвата хранителни вещества, предназначени за култивираните растения. В резултат на това зеленчуковите култури ще растат слаби, но дивите растения ще „процъфтяват".

След прибиране на реколтата всички растителни остатъци и плевелни трябва или да бъдат изгорени (ако са забелязани признаци на болести или вредители в лехите през сезона) или поставени в купчина компост, където ще изгният и ще се превърнат в ценен органичен тор.

2. Внасяне на торове

Почистената леха трябва да се напълни със свежа порция „храна", така че зеленчуците и подправките, които ще бъдат засадени през пролетта, да могат да получат полезни макро- и микроелементи, и разнообразни минерали, които са им необходими за активен растеж и развитие.

Подхранването е особено важно, ако лехата е от няколко години и в нея са отглеждани „лакоми" култури - тиква, домати, пипер, зеле, които бързо изнасят хранителни вещества от почвата.

Минералните торове могат да се внасят и през пролетта, но за да ги усвоят растенията, те трябва първо да бъдат преработени от почвените бактерии и преобразувани в достъпна форма. Ако приложите такова торене през есента, до пролетта този процес вече ще бъде частично завършен, което означава, че разсадите ще получат хранителни вещества на много ранен етап от растежа им.

Норми:

0 Добър избор за есенно подхранване е карбамид - 20-25 г на 1 кв. м, суперфосфат - 20-30 г на 1 кв. м, калиев хлорид 15-20 г на 1 кв. м.

Важно! Тази калиева тор е подходяща за прилагане върху лехите само през есента, тъй като съдържа хлор, който е вреден за много растения и трябва да има време да се изпари от почвата преди пролетта.

Есенното внасяне на органични торове е още по-важно. Тъй като те винаги съдържат някакъв процент неизгнила органична материя, определено е по-добре да ги внесете в лехите предварително, за да не доведат до изгаряна на корените на растенията. До пролетта почвените бактерии ще свършат работата си и зеленчуковите култури ще получат най-доброто налично хранене.

0 За обогатяване на почвата в топли лехи през есента е перфектен оборски тор, както изгнил, така и пресен - 5-6 кг на 1 кв. м, или хумус - 3-4 кг на 1 кв. м.

0 За дезинфекция на почвата също е полезно да добавите дървесна пепел - 250-300 г на 1 кв. м.

3. Подобряване структурата на почвата

Структурата на почвата в лехите може да се промени с течение на времето - това се влияе от метеорологичните фактори и селскостопанските практики (използването на минерални торове и пестициди). Ето защо е важно да се следи състоянието на почвата и да се коригира навреме чрез въвеждане на подобрители.

Уплътнената почва трябва да стане по-мека и по-рохкава - затова към нея се добавят компост и торф - кофа на 1 кв. м.

Към изтощената и твърде лека песъчлива почва се добавят глина и ферментирали дървени стърготини - кофа на 1 кв. м, за да се направи по-влагоемна, а за увеличаване - компост - 5-6 кг на 1 кв. м или хумус - 3-4 кг на 1 кв. м.

4. Дезоксидация на почвата

Важен момент е да се контролира киселинността на почвата във високите лехи. Много култури сами по себе си са способни да подкиселяват почвата, а материалът за мулчиране също може да повлияе на стойностите на pH - например боровата постеля и дървените стърготини повишават киселинността. Затова измерването и регулирането на киселинността в края на сезона е задължително.

За дезоксидация е необходимо да се добави гасена вар - 200-300 г на 1 кв. м, креда - 250-300 г на 1 кв. м, пепел или доломитово брашно - 300-400 г на 1 кв. м. След това почвата се прекопава. Първите два дезоксиданта могат да се използват само през есента - тези агресивни вещества са опасни за кореновата система на растенията, тъй като може да причинят изгаряния при директен контакт. Между прилагането на дезоксиданта и засаждането на растенията трябва да минат няколко месеца.

5. Мулчиране

Ако топлите лехи ще бъдат празни през зимата, тогава след етапа на обработка на почвата можете да завършите подготовката за зимата. Когато падне сняг, те ще бъдат покрити с него, което означава осигуряване на почвена влага за почвата, съответно и по-късно за растенията.
Почвата може да се мулчира с разнообразни изолационни материали - слама, компост, дървени стърготини или борова постеля и други.