17° C, ясно небе
Опрашването на културите повишава добивите с 20-25%, затова и зърнопроизводителите трябва да мислят за здравето на пчелите, казва инж. Георги Георгиев от Елхово
Инж. Георги Георгиев от град Елхово, Ямболско, е пчелар с над 40-годишен опит. Занимава се с тази дейност от 1980 г. насам, като през 2002-ра, когато се пенсионира като офицер в българската армия, подхваща пчеларството професионално. Започва постепенно да увеличава видовото разнообразие на меда, който произвежда. Участва с тях на изложения и пазари от 2004 г. насам. Най-скорошните примери са събитието „ЕКО кошница, моля" в Елхово, организирано от местните инициативни групи (МИГ) и едноседмичен фестивал на меда в столицата пред РИМ – София. Втората проява традиционно се осъществява няколко пъти в годината, от сдружение „Обединен български пчеларски съюз" (ОБПЧ) с председател инж. Михаил Михайлов и цели да разшири пазарния достъп на членуващите в организацията производители на пчелни продукти. Провежда се около Великден, за празника на София, извънредно през юли и тази година ще има издание евентуално през декември.
Георгиев има 3 пчелина в селища край Елхово – един основен с 85 кошера в с. Бояново, един с 20 кошера в селото на съпругата му Вълча поляна, и също 20 кошера в с. Малко Кирилово. Пашата в с. Вълча поляна е дива - от нея добиват 3 вида мед: манов, от драка и т. нар. букет, който е от горски билки. Част от пчелините са разположени и на територии, попадащи в обхвата на защитените по НАТУРА 2000. На Малко Кирилово пашата е от около 800 дка лавандула, която обаче се оказала хибрид и следователно от нея се вади много малко мед и няма необходимите поленови проценти, за да влезе в графата лавандулов мед, затова от събраното там се получава мед горски букет с лавандула. Освен това има драка, но понеже и на Вълча поляна има такава паша, дългогодишният пчелар мисли да обедини двата пчелина, присъединявайки кошерите от Малко Кирилово към тези във Вълча поляна. Излишен е разходът на енергия и ресурси, за да ходи и на двете места, макар като разстояние да са по-близо едно до друго отколкото е между тях и големия пчелин. Там има паша от рапица, кориандър и горска.
„Имам и едно
ремарке, с което правя подвижно пчеларство,
предимно в два конкретни масива – на с. Славейково и на с. Лесово, където има по 600 дка акация, така че вадя и малко акациев мед", разказва Георги. Потвърждава, че тази година в цялата страна добивите от мед са слаби. В сравнение с предната година, и в неговото стопанство се наблюдава намаление с около 40-50%, особено на прашеца, като голямата суша е това, което дава основно отражение върху ниския медосбор. Другото, което забелязва пчеларя с 44-годишен опит е, че в последно време самите култури нямат голямо нектароотделяне, каквото е имало едно време. Културните растения вече са все повече самоопрашващи се и сухоустойчиви, особено слънчогледът.
Въпреки сушата и ниските добиви, най-големият проблем за Георги остава натравянето на пчелите от препарати за растителна защита (ПРЗ), което трета година подред унищожава значителна част от пчелната популация. Зърнопроизводителите в района купуват евтини препарати от Турция и употребявайки ги в нивите си тровят пчелите.
„Има щадящи пчелите ПРЗ,
но те са им и по-скъпички,
пръскайки с тях културите пак ще са здрави, а пчелите ще си летят без проблем. Пръскайки нощем също може да се предотврати масовото измиране на пчели", споделя пчеларят проблема си и потенциални решения за него. Казва, че има много такива пчелни натравяния и в Североизточна България. Напомня и известния факт, че Айнщайн навремето е изчислил, а Ванга е потвърдила, че ако унищожим пчелите, света ще бъде погубен 4 години след това.
„Лека-полека преминаваме към варианта да се консумират само тези житни култури и растения, които се самоопрашват. През годините също пашата намаля – в нашия район навремето се сееше тютюн, имаше много декари ягоди, слънчогледи български сортове с големи пити, след тях кошерите бяха жълти. Рапица не, а репко имаше, то се сееше със слънчогледа и целите поля бяха жълти, ползваха го за силаж за кравите, а пчелите събираха от него мед. Имаше много ливадна паша, и много животни имаше, които пасейки наторяваха земята. Бялата детелина при нас почти изчезна, баирите с мащерка също – едно време навсякъде можеше да я видите, а сега тук-там едно петънце колкото да се събере за чай. Ето това всичко е плод на човешката дейност и човешкото безумие, с което унищожаваме сами нашата красива страна. При едно правилно опрашване на масивите, без значение дали са от кориандър или череши или друго растение, добивът се увеличава между 20 и 25%. Затова ние
пчеларите имаме взаимен
интерес с растениевъдите
Трябва да се защитаваме едни други, а не да се унищожаваме. Защото ако утре ми се натровят всички пчели, аз съм възрастен, няма да ги възстановя, и много други възрастни хора като мен биха направили по този начин, и така свиваме, и свиваме производството. Друг пример давам веднага – германците консумират по 2,5 кг мед на глава от населението за годината. Българите, според последното проучване едва 400 грама, т.е. около 5-6 пъти по-малко. Медът пчелата го е разградила на глюкоза и фруктоза, двата прости захари, самият организъм ги усвоява на 100%, докато кристалната захар има 9 молекули, които ние пак трябва да разградим на глюкоза и фруктоза, за да ги усвои организмът в кръвта и отделяме тази енергия, макар че пчеличката вече го е направила за нас, произвеждайки мед", разказва Георги.
Но и хората са се променили за тези 44 години опит в занаята, които има той зад гърба си – според него някои са се озлобили за разлика от едно време, други са забравили (или не са предали на поколенията след тях) навика да ядат мед, за ползите от редовната му консумация. Една лъжичка от „течното злато" на ден е универсалният метод за поддържане на доброто здравословно състояние и това всеки пчелар го знае. Въпросът е дали потребителите разграничават истинския качествен мед от такъв с по-неясен произход като примеси и чуждестранна продукция.
„Нашият мед навън го използват за подобрител, смесвайки го наполовина с внесения украински, китайски, бразилски и аржентински мед. Българинът трябва да яде мед, трябва да го държи на масата в кухнята, а не в някой шкаф, така че като минава да си гребва по една лъжичка.
Медът е храна, но при продължителна
употреба става и лекарство
- това трябва да бъде в главата ни", съветва дългогодишният пчелар.
Объркването идва от хора с нечисти намерения по веригата, които представят продукта, който продават за нещо, което не е. Търговските вериги и преработвателите, които изкупуват евтино суровината, прекупвачи и т.н. Инж. Георгиев разказва, че вносителите вкарват у нас евтина продукция, на която дори етикетите сочат, че е
съставена от около 40 или 60% мед,
а останалото е глюкозо-фруктозен сироп
Дава пример със случка от хотел в Балчик, където на събитие организирано от МИГ, попаднал на малка разфасовка мед за чай, върху която пишело, че медът е едва 6% от целия състав, всичко останало било въпросния сироп. А при утвърдените производители, които са част от бранша и излизат да продават по пазарите, продукцията е чиста и натурална, така както пчеличката я е изкарала. Георги казва, че дори вадейки меда от различните пчелини си личат и различните му нюанси, особено при букета. Изкарвайки го от тенекията за разфасовка вижда тези разлики, докато не се смесят различните слоеве. Дори има леки разлики във вкуса, но той самият не разбърква „течното злато" и казва: „нека да бъде така както си го е изкарала пчеличката".
Не продава на едро, защото твърди, че търговците не са коректни – 3,80 лв. е изкупната цена на килограм, например. Разказва, че навремето цената на меда е вървяла успоредно с тази на маслото, докато сега килограм масло е около 20 лв., за разлика от тази на меда. В дълбочината на проблема е фактът, че българинът не може да си позволи да плати такава цена със средната си пенсия или заплата, затова или го прави по-ограничено, или просто търси по-евтината храна. Но, уви – и по-некачествената, щом става въпрос за мед. Захарта например е масовата евтина алтернатива на меда за хората с по-ниски доходи. „От пчелата обаче няма нищо, което да е вредно – всичко излязло от нея е полезно, включително восък, пчелна отрова, прашец, мед, всичко. Восъкът за пчелата е строителен материал, а за нас при сдъвкване слюнката го стопява, много добре подпомага работата на щитовидната жлеза и пречиства храносмилателната система, особено червата.
Почиства токсините в човешкия организъм. Чистият восък, от който правим свещи, запалвайки го в стаята не произвежда сажди, няма дим, освежава въздуха в помещението, за разлика от парафините и силните миризми, с които са наситени свещите. Тук няма ароматизатори и оцветители", казва Георги.
На въпроса за фермерските пазари, пчеларят е на мнение, че и те са изкривени напоследък. Защото имат изисквания за един-двама представители от бранш, докато при меда е доста специализирано, изборът е богат. Пчеларите не са съгласни с този вид монополизъм, защото се губи избора. При меда има голяма разлика спрямо различните райони на производство.
„В България има около 50 вида мед, единственият универсален, който с нищо не се откроява е букетът, фактически миксът. Докато при другите има държавен стандарт, например при лавандулата се изисква 15-18% наличие на полен, за акацията – 30%, а за останалите видове – 40%. Затова се нарича поленов анализ, броят се поленчета", казва Георги и разказва за процеса на опрашване на растенията от пчелите. Прашецът е като хляб за пчелата, а нектарът е въглехидратната ѝ храна. В годината употребява над 50 кг прашец, като пчеларите взимат около 1-2 кг, защото останалото й е необходимо, за да има пило. Една пчела трябва да бъде посетена 1500 пъти, за да се нахрани с донесеното пчелно млечице, а майката трябва да бъде посетена 3000 пъти и там млечицето е друг, специален вид. Пчелите имат немалко работа, затова и йерархията в кошера при тях е толкова специфична. 1/3 до ¼ от пчелите са на полето, останалите са вътрекошерни – чистят, строят, хранят, охрана на майката, навън пък са работничките, разузнавачите, които казват къде има паша като се върнат и показват посоката и разстоянието със специален танц осморка. След това пчелата се зарежда с мед като автомобил с гориво и го изгаря да отиде дотам. Започва да си събира нектар, на връщане гори от нектара и това, което остане слага в кошера. Колкото повече нектар има, толкова по-добре. Колкото повече армия, също. Целта на пчеларите е да има повече армия, повече пчели, които да работят на полето и следователно да се събира повече мед. В зависимост от това колко са изморени пчелите продължителността на живота им се съкращава. Тя обикновено е около 2 месеца, разделена на три работни етапа от по 21 дни. Зимните пчели живеят около 5-6 месеца, за да презимуват, да създадат семейство, отново да завъртят цикъла. Трябва да се поддържа баланса между пило, вътрешнокошерна пчела и летяща пчела. Пчелата не я изхабява толкова работата на полето, колкото отглеждането на пилото – там се хвърля голяма енергия.
„Аз на моите пчели не давам химия от 20 години, защото аз да ги тровя вътре, и отвън да ги тровят земеделците не мога да си представя. Работя само с етерични масла за акара, проблемът ни е вароатозата. Разходите са винаги високи – и за восък, и за храна, по-хубавата сега достигна 4-5 лв., за лекарства, които колегите взимат, при мен в случая за етерични масла. Вароатозата е целогодишен проблем. Разходи има и за гориво доста, особено по време на добива на прашец, когато трябва да се посещава всеки пчелин през около 2-3 дена. Разходите са сериозни, пчеларството не е лесен занаят, не е и евтин. А ние сме оптимисти до болка, казваме си, че тази година е зле, но че другата ще е по-добре. А знаем, че тя няма да бъде. И догодина няма да бъде по-добра, аз съм убеден, но този оптимизъм ме крепи вече 44 години. В началото
от 50 кошера съм вадил по 2 т мед, сега
от същата бройка не мога да изкарам 500 кг
Изчезнаха хубавите култури, ягодите, слънчогледът, тютюн, памук... Едно време много памук се сееше, а медът от памук беше бистър като вода, с приятен вкус, а и той памукът цъфти точно август-септември и пчелите се запасяваха с мед от него за зимата. Пчелата обича да зимува върху течен мед, а не върху кристализирал, който за нея е все едно буца лед. Сега се появи един инвертиран сироп, от който слагаме, те са големи гимнастики и в това отношение", обяснява Георги Георгиев. За зимата пчелите му са стегнати на около 90%, остава му да направи някои пренареждания, някои по-слабички пчели да събере със средни по сила. Зазимени са пчелите, а за през зимата работата, която трябва да се свърши включва чистене на рамките, коване, ремонт на кошерите, да се боядисат и подготвят за пролетната „атака". Ако тези дейности не са готови преди началото на сезона, годината е пропаднала, потвърдено от еднократен горчив опит на дългогодишния пчелар, когато една зима се е замотал с внуците си в града и не е стигнал до работата по кошерите.
Относно политиките в сектора, подпомаганията и неправителствените организации споделя следното: „По програми не участвам, аз влагам моите средства и ги контролирам, субсидии също не ме интересуват. Имаме си местна браншова организация в Елхово, събираме се, правят се лекции... Тази година всички колеги се оплакват. С природните бедствия няма как да се справим, нищо не е както преди, самата суша много се отразява на самите растения, няма влага, няма сняг, няма как културите да растат и цъфтят нормално. Сега например кориандърът тази година не е пораснал както миналата, много по-нисък е. Най-трудното е да се преборим с тези натравяния, които зърнопроизводителите причиняват, всяка година създаваме 150 кошера и ги изтравят и това се повтаря вече няколко години. Сега зимата мислим да се съберем всички земеделски производители на среща с кмета и да обсъдим, да стигнем до някакво споразумение растениевъдите да пръскат вечер например, сега има съвременни трактори и комбайни, които могат да пръскат по тъмно, да може през деня, когато летят пчелите да не се пръска. Единственото решение е това. А и да бъдат малко по-модерни откъм употребата на препарати, да заменят евтините, които тровят пчелите. Аз знам наредбата, ще взема проби от тези пчели, ще ги донеса в София, ще платя по 500 лв., те по-малко от 3 не изследват, т.е. 1500 лв., ще взема протокола, обаче оттам нататък кой ще дойде да изследва земята, кой ще каже в конкретния участък на терена кой земеделец е виновен?", пита потърпевшият пчелар. Според него субсидиите развалят нещата, защото придават финансовия интерес в сектора, или ако ги има твърди, че е най-добре
да не са на площ, а за произведена продукция,
така че да са справедливо раздавани
„Има хора с много декари, но без реална продукция, или с животни, които ги местят насам-натам и се водят само на книга." Това, че пчеларството се причислява към животновъдството в регистрите на МЗХ също определя за неподходящо. Изискванията и регулациите допълнително утежняват работата на пчеларите, например, за да отидат на пазар трябва да са регистрирани по Наредба 10 и Наредба 26, изследванията също са поскъпнали. За инж. Георгиев 5 изследвания по 30 лв без ДДС излизат около 180 лв., едно изследване на мановия мед за електропроводимост например е 60 лв. без ДДС, а навремето били по 5 лв. „Какво е поскъпнало не ми е ясно като слагат меда под микроскоп и броят поленчетата. Аз съм съгласен, че трябва да се формира бюджет, да се променят заплатите, но може да се направи по някакъв по-добър начин, по-удобен."
Коментари