13° C, предимно облачно
За биодинамично земеделие и агробизнес разказва Янко Георгиев, съосновател на „Биоградини Алваново"
Инес ЗЛАТАНОВА
„Биоградини Алваново" са сред популярните брандове за производство на натурални продукти от сини сливи за хранителната и козметична индустрия. Специфичните предимства при тях са чистите технологии на отглеждане и производство, базирани на старите народни рецепти. Това, което правят е да
масовизират натуралните лекове
със сливи за кожни проблеми,
които навремето предците ни са практикували у дома за лечение. Споделят технологиите, с които запазват всички полезни свойства на суровината, без да се притесняват от конкуренцията, защото вярват, че всички имат право да знаят за здравословните свойства на продуктите, които консумират.
Извличането на тези качества е било само в домашни условия, преди Янко Георгиев и Ростислав Димитров да ги вкарат в производство. Но историята на техния бизнес с биопродукти, преди да започнат преработка, е дълга сюжетна линия, която продължава и до ден днешен – овощарската работа в градините.
Янко е агроном и строителен конструктор, има земеделци в рода, също поддържа бизнес с търговия на горива. Ростислав е икономист и работи в голямо предприятие. Двамата са родом от Варна и приятели от деца. В началото започнали със земеделието като на шега – младежите имали вече професии, с които и до ден днешен изкарват доходите си.
„Шегувахме се с жените си, че купуваме земята в с. Алваново, за да има къде да бягаме от тях, но в последствие те започнаха да се шегуват с нас, че градините ни са се превърнали в по-голям разход отколкото, ако имахме любовници", споделя забавният Янко Георгиев, съосновател на биоградините. Всъщност попаднали на възможността да закупят изгодно земя от стари изоставени лозя край с. Алваново, обл. Търговище в далечната 2009 г. Идеята им още от самото начало била каквото и да решат да отглеждат върху нея да бъде биологично, защото това са землища с изключителни качества, които не били третирани по никакъв начин, поради факта, че просто били изоставени от около 20 години. Декар по декар, купували и разчиствали земите. Някога те били за оземляване на малоимотните жители на селото – раздавало се по декар лозе на всеки, но според Янко полученото наготово обикновено не се цени както изработеното с труд, и затова заварили една обрасла територия. Разчистването ѝ им струвало приблизително колкото била цената на земята.
В един момент решили да започнат да засаждат, по време на умуването на какви култури да се спрат не са имали грам колебание, че каквото и да гледат ще го гледат по биологични методи. Най-вече защото
земите не били виждали конвенционална
химия, към днешна дата от около 35 г.
Пробите показвали изключителна чистота на земята и отглеждането на съответната продукция и до момента е изцяло натурално. Ето какво разказват за своите градини: „Купихме 25 дка, които засадихме с орехи. Междувременно земята започна да поскъпва, цената се покачи повече от три пъти. Над селото имаше един блок с изоставени лозя. Ние купихме 11 дка, изчистихме всичко и засадихме 9 от тях със сини сливи сорт Стенлей, а на два декара успяхме да съберем 267 фиданки с круши по т. нар. метод на интензивно засаждане. Крушите ги разделихме по редове два сорта – френския Пас красан и класическата Попска. Най-щастливи бяхме от това, че превърнахме една запустяла и обрасла земя в нещо, което радва окото и ти пълни душата, като го погледнеш. Няма смисъл да казваме, че земеделието и биокаузата вече здраво ни бяха влезли под кожите. А да се отглеждат овощни градини по биологични способи, без да пръскаш плевелите и вредителите с отрова, не е никак лесна работа. Имаше много да се чете, експериментира и усъвършенства в методите ни." Отговаряли са на условията за европейско подпомагане за млади фермери, и благодарение на субсидиите от ДФ „Земеделие" успявали да покриват разходите в стопанството.
Към момента имат 80 дка сливи от сорта Стенлей - това са хиляди дръвчета в плододаване. Орехите им заемат площ от 100 дка и са български сортове – Извор 10, Дряновски и Шейновски. „Това са два продукта, които много си подхождат и можем с тяхната суровина да произведем доста крайни продукти за потребителите", отговаря Янко на въпроса защо са се спрели на тези видове. В момента са в беритбена кампания на сливите, а орехите им ще са готови за откъсване до месец. Сблъскали са се с много от изпитанията в сектор овощарство – природни бедствия, градушки, суша, липса на напояване и работна ръка. И до ден днешен всичко, което изкарат от градините го влагат обратно в тях, закупувайки техника и инвентар. „Грубо казано изкарваме 5, похарчим 6", казва Янко. Не наливат странични средства в овощарството. Изпитват трудности с напояването, работната ръка, а сушата определят като най-големия „бич".
„Кандидатстваме по различни подпомагания, сега имаме одобрен от ЕС проект за цех за преработка на плодове и зеленчуци, който е с разрешение за строеж. Очаква се да започне и строителството. Засега имаме техника, работим на ишлеме с различни предприятия, където можем да налагаме контрол. Миналата година наехме цех, за да си направим продукцията", споделя Янко пред в. „Български фермер".
Инвестират, стремят се да са в крак с новостите в областта, образоват се в методите на биологичното и дори биодинамичното земеделие.
Биодинамично земеделие е
по-висш клас от биологичното,
обхваща 7 принципа за свързано съществуване на дадените организми – грижа за естествената структура на почвата, използване на чисти сортове без генномодифициране, хуманно отношение към животните, запазване на биоразнообразието, употреба само на органични препарати и торове. То не е нов метод, датира от 40-те години на миналия век и засега е най-високият клас биологична продукция, която човек може да произведе. „Там се съобразяваме и с лунните цикли, кога да се полива, кога да се бере, кога да се подрязват дръвчетата, и има едни специфични пръскания, които се правят с препарати, които пак сами си произвеждаме. Някои препарати са произведени, например от рога на едър добитък пълнени с фекалии, заринати в пръстта за 6-7 месеца и след което се ползва консистенцията останала в рога. Този вид земеделие се съобразява с всяка една тревичка, всяка гадинка, която е в градината и е съвсем различно от биологичното. Няма градина, която да се отглежда по този начин и да има останала продукция без реализация. Има група хора в света, които наблюдават тези, които се занимават с биодинамично земеделие и изкупуват продукцията с предварителни договори и съответните стопани са си спокойни за пласмента на пазара" разказва овощарят за практиката. Друга интересна история от миналото на стопанството е, че в самото начало имали около 3 дка лехи с калифорнийски червеи, които им помогнали още в етапа на засаждане на градините, защото правели специфичен тор, който дава хранителни вещества на подрастващото дръвче.
„Биологичното земеделие е трудно, защото има много вредители, които не можем да контролираме, пресадихме миналата година около 500 дръвчета, от които може би половината също ще трябва да пресадим. Черна златка имаме в градината, тя изяжда кореновата система и дървото съхне, с нея е много трудна борбата. Търсим начини за спасение, ръчното събиране не е вариант, защото те са много умни – правят се на умрели, заобикалят дървото, че да не се виждат", разказва Георгиев.
При биологичното отглеждане
добивите са около 500 кг/дка,
докато конвенционалното ражда 2,5-3,5 т/дка. Биоземеделието се позовава на прогонване на вредителите с органични екстракти от люта чушка, чесън, коприва, например. На конференция в Шумен се запознал с хората, които внедряват биодинамичното земеделие в България и има намерения да продължи отглеждането на градините по този начин, което е дълъг процес на преход, като пак ще си остане с регистрация за биологичен земеделец пред институциите. През 2014 г. градините официално били биосертифицирани и всяка година се подновява сертификата след инспекции на Международен институт Лакон.
След като отглеждането е подчинено на биологичните и ориентирано към биодинамичните методи, то производните продукти се обработват по същия начин – без добавяне на захари, подобрители, не са топлинно обработвани. Така биоплодовете и орехите са чист и здравословен продукт за крайните потребители, с който не се прави компромис – всичко е произведено от собствена суровина с доказан произход. Първите три години, дръвчетата още не били в плододаване. След това двамата предприемчиви съдружници опитали да продават на пресния пазар, но тази реализация не се увенчала с особено голям успех. Експериментирали с преработката в различни сушилни, консултирали се и около 6 години след засаждане на градините започнали сушене по напълно естествена технология – на слънце. Това решение впоследствие ги отвежда до добри резултати в биоземеделието, козметичната индустрия, търговията и агроикономиката. Янко не е сигурен дали в страната има друго предприятие, което да суши сливи по този начин. Предимството е, че
с този метод се запазват
всички полезни свойства на плода
„В самите слънчеви сушилни се достигат естествените средни температури, докато при конвенционалното сушене на сливи с термична обработка достигат 60-70°С, при което голяма част от полезностите са унищожени, заедно с цялостната идея за биологична храна", разказва агрономът. Това, което правят са видели от бабите и дядовците си, чели са как се е правело едно време сушенето на плодове и зеленчуци, подхванали са занаята и са разработили системи, които подлежат на периодично подновяване. Черпят опит от множеството чуждестранни изложения, които посещават, например това за биологична храна и козметиката в Нюрнберг -BIOFACH.
Точно там преди около 10 години откриват и друга технология – масло от пресована сливова ядка. Още първата година, след като се върнали от това изложение взели първата преса и направили първото масло. Дали го за изследване в Университета по хранителни технологии, където специалист с над 30-годишен опит в изследването на масла им казва, че за първи път вижда масло като тяхното. Попитала ги как го правят, разказали й етапите – бране, измиване, махане на костилката в прясно състояние... И все още го правят. Защото, за разлика от останалите преработватели,
отделяйки костилката на този етап
тя не подлежи на термична обработка,
докато е в сливата. Останалите производители на масло от сливова костилка я отделят от плода след сушенето. Но при тях костилката не се преработва топлинно заедно с плода, не се нарушават качествата ѝ и произведеното масло е с много добри показатели за здравето.
В козметичната индустрия влизат преди около 5-6 години. Търговишката марка вече има клиентска база с маслото си и привлича вниманието на козметични фирми, които искат да го купуват като суровина за козметика. Около 3 години продавали само масло. Тяхна позната, която се занимава с козметика, дълго време ги убеждавала, че биха станали страхотни продукти от масло с такива качества като тяхното – направено по естествен път от ядка пълна с безценни витамини. Накрая купила 3 бутилки масло от тях на изложение и им казала, че отива да прави тяхната козметика. Така стигнали до разговор. Направили козметична серия, но рекламирали „от уста на уста".
Маслото от сливови костилки е
8 пъти по-полезно от аргановото,
по думите на предприемчивия агроном. „Защитава косата, кожата и ноктите от свободни радикали, има отцеждащи функции, премахва леки бръчици и кожни възпаления. Съдържанието на витамин В17 при вътрешна употреба се бори с раковите клетки, жабуренето сутрин убива токсините, които се образували предходната вечер в организма. Имаме дори потребители, които успели да облекчат състоянието си, причинено от псориазис", казва Янко. Иначе на ден получават по над 10 обаждания от хора, които ежедневно се доверяват на продуктите им и ценят естествения произход, радостни, че са ги открили. Получават признание, благословии и понякога спонсорства. Козметичната гама включва още крем дезодорант, дневен и нощен крем, маска, два вида серум. „Бутиковите производители преминават към твърдите почистващи препарати за тяло, защото там където има течност има вода, съответно трябва да се слагат консерванти и емулгатори, които не са добри за хората. Това, което слагаме по тялото си достига кръвта на 30-40%. Трябва да внимаваме с какво се мажем, най-добрият вариант е да ползваме козметика от ядливи продукти, каквато е и нашата."
„Биоградини Алваново" предлагат и хранителни продукти – 3 вида мармалад (от сини сливи на пещ, на водна баня и в комбинация с орехи), домашен пестил от сини сливи, ръчно правен пестил с орехи, както, и разбира се, орехови ядки и сушени сливи. Всичко е направено на базата на слънчево сушене, като пестилът е признат от диетолози. Те го препоръчват на пациентите си, след дълги проучвания, с които установяват, че продукцията от Алваново е чиста, без захар и консерванти. Голяма част от клиентите им са диабетици. От продукцията в градините успяват да направят около 3-4 т пестил и сладка. След слънчевото сушене прибират сливата в хладилник, от там в хартиени пакети до клиента. За сравнение, конвенционалната преработка хидратира сливата с вода, захар и консерванти и я пакетира в найлон. Хартиената опаковка е в унисон с идеята за природосъобразно отглеждане на „Биоградини Алваново". В момента разработват биологичен сок от слива и ябълка, като от сертифициращия орган са гарантирали, че производителят на ябълки също е дългогодишен биологичен овощар.
Изнасят продукция за японския пазар,
иначе не отделят сериозно количество за експорт. Продават по фермерските пазари и имат онлайн магазин. Търговската мрежа изисква комисионна, която не могат да си позволят, а за да си направят собствен магазин нямат достатъчно продукти. Има търговци, които препродават продукцията им на по-висока цена. Според Янко този проблем може да бъде решен, ако вдигнат цената с около 35%, но това би ощетило около 10 хил. лоялни клиенти, а те са с приоритет.
На въпроса как ще коментира навлизането на биологични хранителни продукти в училища и болници, Янко казва, че трябва да се консумират повече плодове и зеленчуци, особено от децата. Обръща внимание на пакетирането на храната, което не е екологично и влияе зле на околната среда. Предлага да се правят повече беседи за начин на хранене, хигиена, етикет и т.н. Доколкото знае в Япония болниците имат дружества, които произвеждат биохрана специално за тях, имат също канген система за пречистване на вода. Така че има широко поле за развитие в тази посока в бъдеще и ще се радва, ако тази учебна година се дава на децата да ядат чиста храна. Той самият има 3 дечица, като най-малкото ще бъде четвърти клас и ще се радва да има достъп до биопродукти в училище.
Коментари