1° C, слаб валеж от дъжд и сняг
8 пъти се е увеличил средният размер на фермите у нас в периода 2003 - 2020 г.
Инес ЗЛАТАНОВА
Климатичните промени са предизвикателство за земеделието, околната среда, туризма и цялостната икономика у нас. Водещи български и китайски научни институции се обединяват в търсенето на решения на тези проблеми в Съвместна българо-китайска лаборатория за „Адаптиране на управлението на селскостопанските екосистеми към климатичните промени". Това са Институт по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия (ССА), Аграрен университет – Пловдив (АУ - Пловдив), Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Софийски университет „Св. Климент Охридски" (СУ) и един от най-добрите университети в Шанхай – Shanghai Jiao Tong University.
Млади магистри и докторанти от тези учебни заведения са провели множество различни по вид изследвания у нас и в Китай, с помощта на модерни технологични измервателни средства, като дронове, почвени термометри и т.н. Китайските студенти обобщиха данните от академичните доклади, които са съставили, пред аудиторията на Китайско-Българския годишен форум за климатичните промени и съживяването на селските райони и годишен симпозиум на съвместната лаборатория „Един пояс, един път" на 28 август в УНСС. Учените от висшите учебни заведения и академии на двете страни се явяват нещо като техни рецензенти, сверявайки крайните им резултати.
Тази година китайските студенти са посетили 6 села около Самоков, заедно с официалните представители на проекта, професори от висшите учебни заведения, сред тях и проф. д-р Храбрин Башев, проф. д-р Божидар Иванов от ИАИ към ССА и проф. Shengquan Che (Шенкуан Че) от Шанхайския университет Jiao Tong. Районът е известен с картофопроизводството, има животновъдство, зърнодобив, градинарство, както и традиционни занаяти. Освен с културно разнообразие и поминък, регионът се слави с национална туристическа гордост, включвайки популярния курорт за зимни спортове – Боровец. Това са причините тази година научната дейност да се провежда там, след като минали години китайските младши учени били на посещение в областите Пловдив и Бургас.
Проф. д-р Храбрин Башев и проф. Шенкуан Че са съдиректори на съвместната българо-китайска лаборатория, създадена в Китай в хода на проекта. В ИАИ също има оборудвана стая, официално открита, макар и виртуално, по време на пандемията. „Там започва сътрудничеството по този академичен, политичести и практически въпрос - адаптацията към климатичните промени. Другата година свършва проектът, сега се публикува докладът с нови академични методи, с които доказваме климатичните промени и как се отразяват на земеделието, пък догодина
ще дадем конкретни препоръки
на различни нива - за политиците, за фермерските мениджъри и за групите по интереси. Т.е. как да си подобрят стратегиите, тъй като климатичните промени предполагат действия от всички страни от индивидуалните граждани до европейско и глобално ниво. Има много амбиция. Жива и динамична е лабораторията, тя ще продължи работа и след края на проекта. Лабораторията в Китай пък е оборудвана с много модерна техника, прецизно измерване, апаратура за терен, дронове и т.н. Днешното събитие е момент от дългосрочното ни сътрудничество с един от най-престижните университети в Китай, в началото започна като малък проект между ИАИ и Шанхайския университет, сега обхваща водещите академични институции в България, има интерес и от институти на БАН да се включат, така че сътрудничеството ще продължи да се разширява между екипите ни. Проектът се наблюдава от Министерство на външните работи, представители от него винаги присъстват на форумите ни в Китай. По време на работата в Самоков делегацията (4-ма професори, 6 китайски студенти, българка, която учи паралелно там и в УНСС) успя да види на живо един от ефектите на климатичните промени на място, извън планираната програма – пожара в Рила", разказва за проекта проф. Башев.
В хода на изследванията са проведени множество анкети, анализи и интервюта с хора от района, включително фермер от района, който споделя че
тази година за първи път
застрахова продукцията си,
заради продължителните лета и кратки зими. Отглежда 15 хектара зърно, домати и картофи и има среден годишен доход от около 50 000 евро. Членува в Националната асоциация на картофопроизводителите, наема сезонни работници в стопанството, получава по малко държавни субсидии, но е доволен от европейското подпомагане. Изследванията на климата в Самоков показват сравнително ниски средни годишни температури, студени зими и обилни валежи през лятото. Температурата на въздуха е отчетена в порядъка на 15,5-17,5 °C, а влажността е най-малко 30,65% и максимално 36,5%. Академичните справки дават и информация за екологичната и туристическа инфраструктура, както и обичайните фактори, които влияят върху климата.
„Това е 3-годишен проект в който си партнираме с Китай, финансиран е от регионален бюджет на местната власт в област Шанхай", разказа председателят на ИАИ доц. д-р Божидар Иванов. По думите му става ясно още, че предметът на изследване са екосистеми в България и Китай, като се правят паралелни проучвания на климатичните рискове в тези зони. Открити са много сходства в обстановката в двете държави, като повишени температури и валежи, които се разпределят неравномерно. „Резервирани сме откъм крайни заключения, част от резултатите са обработени и се представят на днешния форум. Магистри и докторанти от Китай идват на място да правят замервания на местата, които наблюдават – отбелязват, засичат, вероятно следят зоната и целогодишно, чрез сателитно наблюдение. Най-изкусното нещо от цялата работа е да се научат да моделират събраните и обработени данни."
„Финансирането идва изцяло от китайските партньори, но работата по проекта е от полза и за двете страни. Прилага се аналогична научна методология и в двете, но резултатите се интерпретират съобразно конкретните териториални условия. Очакваме да се предложат бъдещи научни изследвания, които да доведат до решение на констатираните проблеми", каза с надежда пред медиите проф. д-р Виолета Божанова, председател на ССА.
„Проектът предвижда редица визити на млади учени от Китай в България и обратното, което е чудесен
начин да осъществят активна
изследователска дейност, която да
генерира статистически значими модели,
които да ни дадат възможност да прогнозираме динамиката на климата и на базата на това – потребностите на земеделските производители. Съответно ще можем да предприемем подходящи политики, за да запазим жизнени и дееспособни селскостопанските ни райони. Генерираните модели ще прогнозират динамиката на параметрите, а в „Аграрния университет" - Пловдив съществена част от научно-изследователската дейност е справяне с тези климатични предизвикателства. Един от пътищата е развиването на сухоустойчиви и устойчиви на стрес сортове култури", коментира за в. „Български фермер" ректорът на АУ доц. Боряна Иванова.
Посланикът на Китайската народна репубрика в България Н.Пр. Dai Qingli (Дай Цинли) определя взаимната дискусия между академичните среди на двете страни за основополагаща в намирането на подходящи политики за справяне с климатичните промени на база добитите данни. Тя е в България от 3 месеца и през тях се е убедила в селскостопанските възможности на страната, като плодородие, качество и продукти. Китайските делегации и туристи у нас не се връщали обратно без продукти от българска маслодайна роза, например. Техният народ цени брашното, олиото, плодовете и киселото ни мляко като вкусни и качествени продукти, третирани с подходящи препарати за растителна защита. Това е една от причините тази година България да стане
водещ износител на селскостопанска
продукция за Китай сред
страните от Източна Европа,
измествайки от челното място Полша. Инвестициите от страна на Китай в производството на храна у нас също се увеличават по наблюдения на посланик Дай Цинли. Над 100 млн. лв. били вложени от китайски компании в земеделието в Пловдив и Добрич. Научното развитие също процъфтява в българо-китайската симбиоза, като един от примерите е 10-годишна работа на български учен по подобряването на качеството на череши в земеделска област в Китай. Посолството подкрепя селскостопанското сътрудничество между двете страни и желанието на България да разшири достъпа си до китайския пазар на фермерска продукция и да подобри технологиите на производство, за да увеличи добавената стойност на продуктите. Очаква още много академични обмени, научни постижения в областта на земеделието и практични решения. Умното земеделие, механизацията и по-рентабилното оборудване, които водят до зелен преход и агроикономическа стабилност са потенциални територии за доразвиване чрез сътрудничеството.
България е сред първите държави от Централна и Източна Европа, подписала споразумение за съвместно развитие и подкрепа от 2019 г. насам. МЗХ и Шанхайският университет Jiao Tong са дългогодишни партньори. Това е част от историята на съвместната инициатива за търговия, земеделие и инвестиране на местно ниво „Един пояс, един път", разказа зам.-министър Василева. Тя напомни, че стратегическото партньорство между двете държави е в рамките на многостранен формат 14+1, който включва земеделието. Според нея Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) е основен инструмент за насърчаване на търговията с фермерска храна. Изброи и практики, които да неутрализират влиянието на климата върху селското стопанство и да превърнат селските райони в центрове за иновации и устойчивост – диверсификация на културите, биоземеделие, опазване на водните ресурси. Негативните последствия от климатичните изменения като непредвидими метеорологични явления, разпадане на почвената структура и недостигът на вода пряко застрашават продоволствената сигурност и производителите. Според нея местната власт в селските райони и самите
фермери трябва да са оборудвани
с необходимите знания, технологии,
и финансови ресурси, за да се справят с належащите предизвикателства и затова желае успех на академичното сътрудничество.
Проф. д-р Виолета Божанова, председател на ССА разказа, че ИАИ е водеща институция в сферата на агроикономиката и политиките за околна среда, участвала в множество съвместни проекти с академични институции от Америка, Европа и Китай и е разпознаваема структура в сферата на икономиката. Самата академия има силни съвместни програми в сферите на климатичните промени, адаптацията и смекчаване на последиците от тях. Наскоро са направени над 15 проекта с китайски изследователски институции в областта на селското стопанство, част от които са свързани с темата на форума, други относно генетичните данни на растенията, което също е важно за адаптацията към настоящите климатични условия. Надява се форумът да даде начало на дискусия и предложения за решение на най-спешният проблем свързан с климатичните изменения –
смекчаването на влиянието им и адаптирането
на селскостопанските райони към тях
„Секторът е ключов за икономиката, формира значима част от брутния вътрешен продукт на всяка страна, основен снабдител в хранителната индустрия и допринасящ за текстилната и други, с производството на необходимите суровини. Интензивна динамика се наблюдава напоследък по отношение на климата, като нестабилните условия, същевременно увеличаващото се население и потребление в глобален мащаб, повдигат въпросите дали и как човечеството ще успее да запази необходимите производства. Проблемът не може да бъде решен от една или друга страна, нуждае се обединение и българо-китайското е чудесен пример, който показва как може да бъде решен или поне ограничен проблемът с негативното климатично влияние върху земеделието", казва доц. Боряна Иванова, ректор на Аграрния университет. Историята на сътрудничество между АУ и Китай датира от 2008 г. със съвместен проект на департамент „Генетика и селекция" и Колежа по градинарство към Университета по земеделие в Шенян. Интензивно сътрудничество е имало в периода 2016-2020 г., по проект 16+1. И днес, Боряна Иванова вярва, че сътрудничеството може да се задълбочи, разшири и генерира предимства за сектора не само на национално ниво, но и в глобален мащаб.
По време на форума проф. Башев и проф. Шенкуан Че представиха своя оценъчен Доклад за климатичните рискове в селските райони на България. Според него брутната добавена стойност (БДС) намалява, но въпреки това селското стопанство остава основно средство за доход. По данни на Националния статистически институт и Министерството на земеделието и храните през 2022 г. делът на земеделието в БДС-то е 4,30%. Спадът на БДС от земеделието през годините е знак за
проблеми в структурата на производство,
например намаляващите добиви и конкуренция
За 2022 г. зърнопроизводството у нас осигурява около 47% от БДС в земеделието, 23% са индустриалните култури, зеленчуците са с дял от около 5%, фуражните култури – 2%, плодовете – 3%, животновъдството – 10%, и животински продукти също 10%. Растениевъдството е със дял от 75% и надделява над животновъдството, което осигурява останалите 25% БДС в сектора. Общият брой земеделски стопанства е намалял с над 80% в периода 2003-2020 г, но има окрупняване – средният размер на фермите се е увеличил над 8 пъти. Това се дължи на иновации, възприемането на нови съвременни методи и технологии, прецизно земеделие. Малките производители обаче са основната причина да поддържат селските райони, осигурявайки трудовата заетост в тях.
И в тези аграрни условия, отрицателното въздействие на климата сериозно вреди. Температурите в страната се повишават от 70-те години на миналия век до днес. Дъждовете са по-рядко явление, но по-екстремни, което вреди на земеделските стопанства по два начина – липса на вода и опустошения от градушки. Годините 1993, 1994 и 2000 г. били записани като най-сухи в историята на България. Недостигът на вода и валежи, дефицитът на влага в почвата, несъответстващата реална спрямо очаквана евапотранспирация, и намалените подпочвени води са само част от неблагоприятните последствия. Националната Стратегия за адаптация към климатичните изменения разделя ефекта от тях върху 4 сегмента – растителното развитие, добитък, естествени ресурси, болести и неприятели. Отделянето на вредни емисии, въглероден диоксид, също оказват своето влияние в растежа и добивите на културни растения. Наблюдават се промени в обичайните периоди от вегетативното развитие. Старите и износени напоителни системи също са предизвикателство, особено в производството на зеленчуци. Има вероятност да се удължи периодът на растеж, което води и до повече борба с плевели, по-често пръскане срещу болести и неприятели. Горещините влияят и на здравето на селскостопанските животни, техните репродуктивни способности, следователно се увеличават патогените и паразитите по животните, необходимостта от лечение с медикаменти и смъртността им. Почвите се увреждат, а неприятелите по растенията се увеличават. Над 65% от обработваемата земя е застрашена от водна ерозия, а 24% от вятърна. Докладът предвижда и първични препоръки за адаптация към изброените предизвикателства и неутрализиране на вредното влияние.
Коментари