10° C, предимно облачно
Зелената салата от български производител се изкупува на 20 стотинки, а в магазина се продава за 2,60 лв.
Българските оранжерийни производители се чувстват обезверени и „невидими" за държавата. Денонощните им усилия да изкарват прехраната си с производство на плодове и зеленчуци са обезличени не само от сивия сектор и корупцията на институциите, а и от некомпетентната работа. Състоянието на сектора стопаните определят като „хаос", а много от родните производители, които работят от 20 години и досега са членували в браншови асоциации, не желаят повече да бъдат част от тях. Така всеки е принуден да се спасява поотделно, кой както може.
Пълен хаос
„Нелоялната конкуренция и 20% ДДС върху продажбите ни убиват. В сектора на оранжерийното производство е пълен хаос, няма ред в нищо и всеки прави каквото си иска. Всеки с 0,5 дка плодове и зеленчуци, който реши да се регистрира, може да продава тонове продукция. От 20 години се занимавам с оранжерийно производство. Произвеждам лук, зелен чесън, репички, зелена салата, домати, краставици, зелен и червен пипер", каза за „Български фермер" Ивайло Иванов, оранжериен производител от Горна Оряховица.
Той е категоричен, че цените на оранжерийните зеленчуци остават без промяна въпреки инфлацията и поскъпването на живота през последното десетилетие. „Всичките ни разходи са се увеличили - последно вдигнаха осигуровките на работниците. Преди 10 години съм продавал зелената салата на 50 ст. и сега я продавам за толкова. Според вас това нормално ли е?! Заличиха ни като производители, никой не ни търси. Тази година са ми се обадили двама човека за зелена салата. Преди 2 години отглеждах 80 хил. салати, сега съм с 20 хил. салати. Няма къде да ги продам. Няма смисъл да си чупя пръстите от работа, за да отида да ги продам на едро за 40 ст.
Държавата не изпълнява ролята си на регулатор. Всеки става търговец, защото това е най-лесно достъпният бизнес – имаш 10 хил. лв., купуваш един бус, товариш стоката в Пловдив, идваш и я продаваш. Ние с кого да се състезаваме – с останалите земеделски производители, със складовете на едро, с големите търговски вериги - невъзможно е да се преборим за оцеляване. Ние изчезваме, приключваме.
15 години съм работил в чужбина, където имат перфектно организирани, огромни кооперации. Всичко е в обединението, според мен. Нямам представа защо не се получава обединението в България. Дори вече няма с кого -
в нашия район останахме
петима производители, останалите
се отказаха или намалиха продукцията
и отидоха по пазара.
От 15 години работя с една местна търговска верига и да ви кажа, това ме е задържало през тези години. Когато имам повече стока, продавам я на склад, но там ми убиват печалбата. Сега, например, продавам салата за 80-90 ст. с ДДС. Това е малко по-добре, отколкото складът на прекупвача, където не дават повече от 40-50 ст. Въпросът е, че този ДДС от 20% ни убива.
Все още не съм се отказал заради семейството си, но до 2-3 години и това ще стане. Държавата не се интересува от нас. Фирмите си внасят стотици тирове с плодове и зеленчуци".
Ивайло Иванов е бил един от първите бенефициенти по мярка „Млад фермер". Опитът му показва, че евросубсидиите, които е получавал, е върнал в държавната хазна по линия на ДДС и данък печалба.
„Не съм и нямам намерение да кандидатствам по подмярка 4.1 от ПРСР, защото се чака 2 години, докато одобрят проекта, а залогът, който иска банката, е твърде голям. За мен лично няма смисъл да се захващам."
Административната тежест
при кандидатстването за заем
от Българска банка за развитие е много тежка, посочва Николай Маргаритов, който от 20 години се занимава със земеделие. Отглежда овошки и изпълнява проект за изграждане на модерна оранжерия с хидропоника в село Житница. Изтеглил е голям кредит, но главоболията, които това му причинява, са огромни: „Докато ни отпуснат кредита и докато успеем да реализираме проекта до край – изтеглили сме 800 хил. лв. – без главницата, плащаме само лихви 10 хил. лв., а европейските средства са в Държавен фонд „Земеделие". Българска банка за развитие трябва да отпуска по-нисколихвени кредити или средствата по проектите да се отпускат от ДФЗ на етапи вместо наведнъж - след всеки етап да се извършва проверка за изпълнение и едва след това да се отпускат средства по следващия етап от проекта."
Друга пречка пред производителите, които теглят кредит от Българска банка за развитие, е липсата на комуникация между банковата институция и Държавен фонд „Земеделие".
„По моя проект ДФЗ допусна техническа грешка, заради която е необходимо да направя втори анекс към договора по проекта и се получава забавяне с цял месец. Банката ме пита, защо има забавяне на заявката за плащане. Затова трябва да се правят проверки и след това ДФЗ да отпуска средствата по проекта. Защо трябва да минаваме през банки?! Седма година реализирам проекта за изграждане на модерна оранжерия с хидропоника, два месеца вече чакам разрешително от Българска агенция по безопасност на храните и три месеца от Басейнова дирекция към Министерство на околната среда и водите. Две години трябва да чакаш, за да узакониш един сондаж.
Такава бюрокрация няма никъде!
За нас няма връщане назад, не можем да спрем в средата на реализацията на проекта."
Стопаните са притеснени също от факта, че няма вода за напояване.
„40 години не са направени никакви инвестиции в инфраструктурата за напояване", възмущава се фермерът и допълва: „Краставицата излиза от моята оранжерия на 2 лв., а в магазина я предлагат за 6 лв. Прекупвачите се регистрират като земеделски производители и продават тонове вносна продукция, която представят за българска. За да продаваш продукцията си в някоя голяма търговска верига, трябва да минеш през прекупвач."
Друг оранжериен производител от Горна Оряховица, който пожела да остане анонимен, вижда проблемите с евтиния внос и трудностите при изпълнението на европроектите като „европейска схема за отказване" за българските производители, които не могат да издържат на условията за работа и реализация на продукцията си. Пред „Български фермер" той разказа: „Като българската стока вкусна няма друга. Работата при нас в оранжерията е денонощна. От януари до Великден спя в оранжерията – аз съм параджия, пръскач, поливач, шофьор, търговец, счетоводител. Изкарвам колкото чистачката в едно училище. Всички колеги са намалили производството. Инвестирах в оранжерии 5 млн. лв. спестявания от работа в чужбина, но досега печалба не съм видял. Всеки ден търся нов бизнес, за да се откажа от тази работа.
Заради опасните вируси в оранжериите
спазваме строги правила за хигиена. Дойдоха на проверка две служителки на Инспекцията по труда – дойдоха от друго оранжерийно стопанство и директно влязоха в моите оранжерии. Ние правим пръскания за хигиена, работниците сменяме често облеклото си. Ако тези служителки бяха пренесли вируса в оранжерията, 5 години от живота ми отиват на кино!
Държавата трябва да унищожи търговците
със складовете за плодове и зеленчуци
За мен те са бандити – работят на черно, плащат рушвети на НАП и спъват работата на фермерите. Идват и ми казват: „Ще купя продукцията ти без фактура" – а на мен ми трябва заради обвързаното подпомагане. Отделно от това, тази субсидия не покрива дори разходите по ДДС. Субсидията, която получих, по кризисната мярка заради войната в Украйна, не успя да покрие дори част от разходите ми. Парното ми струва 800 хил. лв. - при 0 оС навън горя 3 тона пелети, при -17 оС горя по 6 тона пелети на ден. С два котела произвеждам два мегавата енергия и това е за 4 дка оранжерия. Представете си какви разходи имат хората с 50-60 дка. Какво може да ми покрият 6-те хил. лв., които ми изплатиха по кризисната мярка?! Това са разходите за отопление за 10 дни, а аз отоплявам близо 6 месеца. Отделно токът ми е 1700 лв. за месец февруари. От колко тона краставици трябва аз да си платя тока?!
Когато създавах тази оранжерия, отидох в Турция да видя какво са направили там. Държавата прокарва безплатно сонда до 800 м дълбочина, държавата предоставя безплатно където има минерална вода, държавата продава газ за около 10 ст./кубик. Първите три години земеделските кредити са безлихвени.
Не желая повече да участвам в асоциации,
срещал съм се с няколко министри на земеделието. От 20 години оправят положението и нищо не направиха за сектора. Организират се срещи в Министерство на земеделието, обясняват на браншовите представители по коя мярка ще се кандидатства, дават им парите и нищо повече не ги интересува.
На панелните ми оранжерии имам кошери. Колегата мина с големия трактор, напръска си житото с препарат за растителна защита и ми измряха всички пчели. В книгата написал, че е пръскал с тор и при моя сигнал никой не дойде да провери от какво умряха тези пчели. Другият колега също пръска със самолета, без да се съобразява.
Живял съм достатъчно време в чужбина, за да мога да продавам продукцията си там. Изнасям доматите си за 5-6 лв./кг за Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Австрия. Малка част от продукцията продавам в България. И пак нямам сметка. Не се ли субсидира секторът в България така, както в други държави от Европейския съюз, няма да сме добре никога. Или субсидията трябва да бъде еднаква за всички страни в ЕС, или да няма никаква субсидия. Една зелена салата от български производител се изкупува на 20 стотинки, а в голямата търговска верига се продава за 2,60 лв. В чужбина се спазва търговски морал. Търговците са предупредени да изкупуват първо продукцията на фермерите в страната и след това да внасят. Така е в Австрия и във всички „бели" държави. Тук, за да направиш пари, трябва да си в сивата икономика.
По-миналата година продавах краставицата на 70 ст./кг, максимум 1,20 лв./кг, а в нашия квартален магазин стигаше от 6 до 8 лв. Краставицата в моята оранжерия все още не е готова за прибиране.
С колко ще поевтинее краставицата, след като започне да се продава в народния магазин в пощата?! Да започна да им доставям краставицата на 5 лв., те да я продават с 10% надценка до 50 стотинки отгоре – така ли ще се оправи работата?!"
Заради ненадеждната енергоразпределителна мрежа и честото спиране на тока фермерът е принуден да избере дали да похарчи 50 хил. лв. за генератор на ток, или 30 хил. лв. за автоматични проветрители на оранжериите. „Държавите в Европа подкрепят земеделските си производители и се усеща, че това е национален приоритет. У нас не е така!"
МЗХ поиска писмените предложения
на оранжерийните производители
за развитието на сектора
На 24 март представители на Национална асоциация на оранжерийните производители и Българска асоциация на производителите на оранжерийни продукти се срещнаха със заместник-министрите на земеделието и храните Иван Капитанов и Янислав Янчев.
След срещата от пресцентъра на МЗХ съобщиха, че са обсъдени икономическите и технологични проблеми, свързани с оранжерийното производство, както и възможностите за цялостно подпомагане за развитието на бранша.
Възможностите за отоплението в оранжериите, напояването, осигуряването на работна ръка, както и борбата с различни вредители също са били сред темите на срещата.
Двамата заместник-министри са призовали представителите на бранша да внесат писмено предложенията за развитие на сектора, за да бъдат разгледани по-детайлно в следващи срещи.
Коментари