10° C, разкъсана облачност
Ралица Петкова се стреми да повишава осведомеността за здравните ползи от истинския български мед
Инес ЗЛАТАНОВА
Ралица Петкова е потомствен пчелар и една от борбените дами в агросектора. Тя се стреми да проправи път на хората към истинското, полезно и необходимо за здравето „течно злато" - меда. Стопанисва около 200 кошера, разположени в два пчелина край Благоевград, което я прави един от най-големите производители в региона. Пчеларската си ферма кръщава „Меривел", което обединява имената на дъщерите ѝ Марияна и Ивелина, с надеждата, че ще наследят бизнеса, точно както е направила майка им. С много любов тя се грижи за пчелите, но освен да произвежда и продава натурални пчелни продукти, приема присърце каузата по популяризацията им. Например активно посещава училища и детски градини, организира мероприятия, където изнася лекции за
ползите от консумацията
и качествата на меда,
за ролята на медоносната пчела в екоравновесието, за важността от опазването на околната среда. Тя е силно социално ангажирана и се стреми да използва влиянието си на пчелар с голямо за района стопанство в положителна насока – поддържайки информираността на гражданите.
Преди около 10 години Ралица наследява 20 кошера от дядо си по майчина линия, като в момента те са 10 пъти повече разположени в пчелини в землищата на селата Рибник и Зелен Дол в Благоевградска област. Тя е израснала с отглеждането на пчелни семейства като дете, след това е помагала като по-голяма при ваденето на меда, но по стечение на обстоятелствата дядо ѝ вече не можел да обгрижва пчелините и както ходела в юношеските си години ужким на шега да помага, така вниманието ѝ било грабнато. „Сякаш нещо е чакало да се отключи", са точните думи на пчеларката. Постепенно започнала професионално да отглежда и да надгражда оставеното от дядо си през последното десетилетие, с което официално подела този занаят. Фирмата си открива преди малко повече от 2 години. Пчеларското ѝ стопанство е голямо за региона, тъй като релефът в Югозападна България е по-планински и количеството на произвеждания мед е значително по-малко, отколкото в равнинните райони, където пчеларите в Централна България например имат големи масиви от рапица и слънчоглед. Те добиват в по-големи количества, като собственичката на пчеларска ферма „Меривел" определя своя добив в порядъка на 10-12 кг от кошер. „За сметка на това е много по-висококачествен от гледна точка на това, което съдържа, защото основно е събиран от билки от ливади и акация, която стига през пролетта да имаме благоприятни метеорологични условия успяваме да извадим", разказва Ралица.
Тя смело заявява, че успява да наложи и
популяризира пчеларството
в Благоевградския регион,
като отдава добрата осведоменост на хората в региона, на факта, че тя реализира продукцията си основно там. „По-добре информирани и по-добре познаващи свойствата и качествата на пчелните продукти", така определя тя местното население. На практика, те се обръщат към нея, за да намерят чиста храна не само когато се разболеят, а и за всекидневна консумация. Това лято стопанката на кошерите споделя видео от пчелното опрашване на глухарчета във фейсбук страницата на фермата си. Там разказва, че всяка пчела посещава само един вид растение, а в един кошер има около 10-15 хил. пчели. Пише още за невероятната способност на пчела, която тежи около 75 мг, да носи две топчета пчелен прашец с тегло от 12 мг всяко. По време на този полет някои пчелички загиват от изтощение, но други по не толкова естествени причини като пръскане на растения с инсектициди в светлата част от деня. „Цветният прашец е основен източник на белтъци, витамини, мазнини, минерали и други вещества за пчелния организъм. И за човешкия...", така завършва онлайн публикацията на ферма „Меривел".
Трудностите в сектора, според комуникативната пчеларка са много. На първо място за нея стоят административните пречки, утежнената документация при подаване на документи, за да се отговори на изисквания, за получаване на финансиране. Това е една от причините, поради които тя самата не е участвала в европейски проекти за субсидии. Всичко е изградила и развила във времето със собствени средства, с надграждане и реинвестиция на това, което всъщност припечелва. Единствено е получила подпомагане по Националната програма по пчеларство по мерките за Ковид пандемията, по т.нар. украинска помощ и стандартните схеми за подпомагане от страна на държавата.
През февруари пчеларите имаха възможността да кандидатстват по 9 интервенции от СПРЗСР 2023-2027 г. , като по информация на ДФ „Земеделие" най-голям интерес има към подпомагането за закупуване на нов инвентар, за инвестиции в активи, за запазване/увеличаване пчелната популация в бранша, чрез развъждане на пчелни майки и рояци (отводки). Наскоро на 752 биопчелари бяха преведени 7,3 млн. лв за преминаване и поддръжка на биологично пчеларство. До края на август в Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ е отворен и приемът на заявления за плащане по интервенциите в сектора за 2024 г.
„Имаме много големи проблеми, като един от основните е, че
пчеларството е оставено настрани като сектор,
не му се обръща значимо внимание и за мен това е ключов проблем, а всъщност то е основен сектор за цялото земеделие. Защото ние сме обвързани с развитието на всички други сектори, знаем че
без опрашването на пчелите
не може да има добра реколта,
защото посевите и културите не са достатъчно добре развити. Същевременно всички сме свързани, затова според мен трябва да се обърне по-голямо внимание на нашия сектор и може би да започнем на първо място от
създаването на дирекция „Пчеларство"
към МЗХ", апелира Ралица Петкова. Според нея секторът трябва да има пряк достъп до ведомството, да има комуникация, да могат спокойно да поставят проблемите си и да започнат да им търсят решения един по един, за да се подпомогне развитието на бранша.
„Повече от 80% от помощите отиват към зърнопроизводителите, и останалото се разпределя между лозари, животновъди, овощари и т.н. Трябва държавата да започне да преразпределя помощите по по-правилен начин, за да бъдем конкурентоспособни, както другите европейски държави. В сравнение дори с Гърция ситуацията е такава, колегите там получават помощи на брой пчелни семейства само с регистрирането им", казва фермерката.
Тя не участва в неправителствени организации и браншови сдружения, единствено е част от Дамски клуб „Пчела". Там редовно се водят тематични беседи, а участници са всички, които милеят за пчеларството, и които се интересуват от здравословното хранене. Всички обикновени потребители на пчелен мед са хората, към които клубът ориентира дейността, за да покаже ползите от тази суровина и, че дамското съсловие също както кралиците в пчелния кошер се бори за поставените цели, идеи за обединение, и постигане на положителни резултати за пчеларския сектор.
„Пчеларите трябва да сме обединени, за да получим необходимите резултати", по мнение на наследствената пчеларка. „Могат да се постигнат хубави такива, секторът върви на прав път, но обединението е нещо, без което не може да се гарантира развитие", смята тя.
Друг основен проблем засяга реализацията на продукцията, като със започването на войната в Украйна се появява голямо количество внос на украински мед. „От този внос пострада цялото българско земеделие, това провокира големите вълни от протести, за пчеларството особено вносът е застрашаващ фактор, тъй като ниската изкупна цена и безконтролния импорт на стока доведе до
препълване на складовете на
пчеларите вече за втора година,
и продължават да се пълнят. Нямаме реална реализация - на пазара е много трудно, цената на едро е ниска, заради голямото количество вносен мед, в същото време реализацията на дребно е трудна, тъй като в търговската мрежа се препакетира украински мед. Пише се на етикетите, че е произведен в България или друга страна-членка на ЕС и от там нататък се залива пазара с него, а той е на доста по-занижена цена", разказва Ралица.
Качественият български мед остава непродаден и това принуждава голяма част от производителите да излязат като търговци, продавайки директно на клиента стоката, която са произвели. Така скъсяват веригата и успяват да печелят от производството си. Ралица споделя своето лично верую, че още с първоначалното увеличаване на кошерите си държи да продава на дребно, тъй като за нея контактът с потребителя е ключова част от работата. Тя се стреми да изгради собствена търговска мрежа в югозападния район и насочва усилията си в тази посока. В началото казва, че трудно е спечелила доверието на потребителите. Продава своя билков мед на щанд в града, снабдява и няколко местни магазина в Гоце Делчев, Сандански, Благоевград и Банско. „Аз мога да обясня, не просто да продам нещо и да взема едни пари, а да разкажа на човека отсреща как му давам здраве, защо медът е важен за него,
това не е просто сладникава
течност, а еликсир на живота
Така че трябва да се обръща повече внимание на възможността на производителите да участват на събития, базари, пазари и да се организират, за да се развива връзката между потребител и производител, без допълнителен снабдител." Щанд с продуктите на „Меривел" се среща на национални изложения, като Събора на овцевъдите, „От фермата до трапезата" и други. Пчеларската ферма е и съорганизатор в празничното честване на Световния ден на медоносната пчела (20 май) в Благоевград, събирайки децата на пчелно изложение.
Освен това пчеларката с удоволствие поддържа контакт с клиентите си, за да е сигурен потребителят в това, което консумира и самата тя да има по-висока оценка на продуктите си. За основна конкуренция на пазара определя именно вносната продукция, иначе споделя факта, че по истински, висококачествен мед никой не може да бие България като производител, защото релефът на страната дава възможност да се произвеждат едни от най-ценените и търсени в Европа пчелни продукти. Комуникира с колегите си в бранша и от там остава с впечатления, че пчеларите с още по-големи стопанства и много кошери, които продават продукция на едро трудно успяват да я реализират заради вноса.
За щастие медът е продукт с висока трайност, влезе ли в процес на кристализация може да издържи дълго без да се развали, но все пак за пчеларите не е изгодно да залежава по складовете, защото с това се препитават, изхранват семействата си, и ако нямат възможност да скъсят веригата бизнесът се превръща в разход, вместо доход, за да се покрие себестойността. Без доходи за една година, пчеларите на самоиздръжка или намерили друго спасение по собствена преценка често се отказват от занаята и се наблюдава отлив в сектора. Често пчеларството се превръща от професионално поприще в хоби за свободното време, за да се подсигури препитание и финансова стабилност. „Ситуацията става все по-трудна и пагубна и трябва да се обръща внимание на създаването на нови колеги, обучаването на млади хора в занаята, за да не продължава този срив в сектора и следователно в цялостната икономика на страната". По тази причина Ралица определя за важно присъствието ѝ в детските учебни заведения. Тя посещава детски градини и училища, където разказва за пчеларството, за пчелите, примери от опит от собствения си бизнес. Всички тези образователни кампании инициира със собствени средства, за да
инвестира в познанието на новите поколения
за пчеларския занаят и да забави погубването му.
За нея секторът е едно от приоритетните звена и подпомагането би трябвало да е по-голямо. В противен случай загубата на дейността би била пагубна за нацията и изобщо за развитието на живота. За съжаление, вижда огромна разлика спрямо едно време в отглеждането на пчели. Нейният дядо почти не ги е третирал, те презимували всяка година и излизали без проблеми на пролет, развивали се нормално, докато в момента
пчеларите трябва да полагат повече
усилия за поддържане на популацията
Изменението на климата, пръскането с пестициди, мобилните връзки като 5G и всички екстри на урбанизацията, които влияят на атмосферата и околната среда и се разширяват във все повече територии водят до намаляване на пчелите. „Много силно се намесихме в околната среда и това пречи на пчелните семейства, в един момент ако ги изгубим, самите ние може би ще изчезнем впоследствие, както са казали великите учени. Защото до такава степен ще сме разрушили всичко в екосистемата си, че следващите да бъдем ние по веригата, колкото и странно да ни звучи", казва Ралица.
Разговорът завършва с надеждата за политическа стабилност в страната, така че браншът да може да постави открито проблемите си и да се намерят техните решения. В случая това са етикетиране, вносна продукция, разпределение на субсидирането, рекламиране на пчелните продукти, информираност. „Нищо крайно фрапиращо и неразрешимо, но очакваме търпеливо възможността да му се обърне внимание. Българите трябва да знаят къде са качествените родни продукти, да ги ценят и консумират", казва стопанката на пчелини край Благоевград.
„Аварийна спирачка" за вноса на мед от Украйна
Добра новина за пчеларите е, че миналата седмица ЕК въведе в сила „аварийна спирачка" за вноса на мед в ЕС от Украйна до 5 юни 2025 г. Ограничението се задейства автоматично, след като обемът на вноса достигне средния годишен импорт регистриран между 1 юли 2021 г. и 31 декември 2023 г. За меда тази стойност се равнява на около 44 417,56 тона. От началото на тази година вносът на украински мед надвишава обемите определени в тарифната квота от задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA), което за меда е малко над 18 500 т. За 2025 г. се предвижда да бъде въведена нова тарифна квота. Вносът на украински мед в ЕС е средно около 49 хиляди тона на годишна база. Ревизираните автономни търговски мерки са приложими за още 6 селскостопански подукта, освен меда – това са яйца, птиче месо, захар, овес, царевица и зърнени храни.
Пчеларството в Балкана е хоби,
тази година - на загуба
На 24-ти август се проведе 60-о издание на Националната пчеларска среща „Север-Юг" в планинския комплекс „Беклемето", организирано от Пчеларско дружество „Майка" - Троян и община Троян. На тази браншова среща акцент в програмата беше лекцията на д-р Ивелин Маринов за здравословния статус на пчелите. Представени бяха и най-новите свързани технологии, литература и продукти. В Троянското дружество членуват 65 пчелари, то е част от Сдружение „Обединен български пчеларски съюз", с председател зооинженер Михаил Михайлов.
Тази година добивите в Балкана са спаднали с 50%, а може би и повече, казва Христо Мутафов, председател на пчеларско дружество „Майка" в Троян. Причината отдава на метеорологичните условия – по време на цъфтежа на акацията е имало продължителни валежи, а през лятото високите температури са се отразили зле на липите. Затова пчелите не летели всеки ден и изяждали част от нектара, който оставал в по-малки количества. Планинското пчеларство така или иначе е с по-ниски добиви от равнинното, заради липсата на големи площи от рапица и слънчоглед, но според пчелари това е и което прави билковия мед по-вкусен и по-богат на витамини, и минерали – букетът от събраните вкусове и аромати. Пашата в планината започва по-рано и свършва по-рано, някъде около 15 август. Предимството на района е, че пчелната популация не е подложена на пръскания и натравяния. Единственото, което застрашава пчелите са мечките, като председателят на дружеството казва, че се е случвало да има набези върху няколко кошера, но стопаните им бързо взели мерки и с електропастир решили този проблем.
Тази година в Троянския Балкан реколтата на пчеларите е около 10 кг/кошер. При по-големите производители с около 150 кошера това е около 1,5 т мед от пчелин. Цялото производство се реализира на вътрешния пазар и на дребно. Всяка неделя има фермерски пазар в Троян, а всеки четвъртък в Априлци. Изкупната цена е около 4,20 лв./кг, което е крайно недостатъчно дори да покрие годишните осигуровки и произтичащи от регистрацията като ЗП такси. Затова пчеларството в района
никога не е било основна професия,
но тази година не е и допълнителен доход
за местното население, според председателя на браншовата структура. Отлив на пчелари в района на Троян Мутафов не е забелязал, но на север към Плевенските равнини много пчелари се отказвали, продавайки цели пчелини с кошери, заедно със земята. От кооператива „Плевен Мед" алармират за драстичен спад в добивите, заради високите температури. Затова тази година се очаква изкупната цена в равнинните райони да бъде с 1-2 лв. по-висока от тази на билков мед, добит в планината.
В национален план, по последни данни регистрираните пчелари са намалели с около 3 хил. души за последните 5-6 години. Към 1 октомври 2023 г. официалната агростатистика показва, че броят пчелни семейства е 816,6 хил., което е с почти 1% по-малко от предходната година. Пчелните семейства, от които е добиван мед през 2023 г., са били 659 хил. броя. През миналата година общо са загинали над 40 000 пчелни семейства.
За 2023 г. са регистрирани 9 433 пчеларски стопанства. Има окрупняване, стопанствата с над 150 пчелни семейства са се увеличили с 4%. Производството се равнява на 11 189 т мед, 3 т прополис и над 46 т цветен прашец. От него 4 870 т мед е предаден на преработвателни предприятия, 2 392 т са директно продадени, а 483 т - реализирани на дребно. За собствена консумация са отделени 1 431 т.
Коментари