1° C, облачно
Малка птицевъдна ферма, издържана със собствени сили, е по-устойчива от стопанство на субсидии
Пазарът се оказа част от рецептата както за успеха, така и за фалита на стопанствата за пъдпъдъци в България. През последните 4 години нишата на яйцата и месото от тези дребни птици се разви значително и приходите от продажбите се увеличиха осезаемо. Това позволява на птицевъдите да оцеляват сега, но онези стопани, които не дочакаха това развитие, вече са без ферми и работят в селския сектор извън България.
Подмярка 6.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. привлече вниманието на множество хора, които видяха възможност, с помощта на субсидиите да започнат бутиков бизнес с ферма за пъдпъдъци. Тези птици не са взискателни при отглеждане, изграждането на една такава ферма не е свързано с големи разходи, а работната ръка не е толкова сериозен проблем както в други аграрни бизнеси. Продукцията от дребните птици носи добри приходи, стига да се намери пазар. Преди няколко години обаче яйцата от пъдпъдъци не бяха особено продаваеми, нито пък месото. Това се превърна в основен проблем и причината за фалита на редица птицевъдни стопанства, които не успяха да намерят добри пазари и с отпадането на финансирането от ЕС се отказаха изобщо да отглеждат пъдпъдъци.
Без субсидии, но с добри продажби
Без никакви субсидии Младен Кузманов се справя с отглеждането на около 400 пъдпъдъка и 200 кокошки в село Царичина, община Костинброд. На фермерските пазари, които се провеждат в сряда и събота в София, той продава разфасовки от 12 броя яйца на цена от 5 лв. Месото също се предлага на 5 лв. броят. „Пъдпъдъчите яйца се търсят добре, особено напоследък преди Великден. Дори сме в невъзможност да изпълним всички поръчки. От 400 пъдпъдъка реализираме на седмица минимум по около 900 яйца", посочва фермерът, който отглежда породите Бял Легхорн - специализирана в производството на яйца с бял цвят - и Манджурска, от която се произвеждат бежови яйца на черни петна.
Птичият грип не е проблем
Производството на яйца и месо от пъдпъдъци е допълваща дейност към фермата за кокошки на Младен Кузманов. Преди повече от 10 години то дава и началото на неговия бизнес като птицевъд, тъй като впоследствие той решава да разшири стопанството си и с кокошки. Първоначално започва със стотина пъдпъдъка, а днес вече има близо 500 пилета. „Консумацията намалява през лятото, затова планирам да премахна 100-ина. Фуражите и трудът са най-големите разходи за стопанството. Пъдпъдъкът се отглежда единствено клетъчно, храни се сутрин и вечер, необходимо е в помещението за отглеждане да се спазват определена влажност и температура на въздуха, за да има добър добив на яйца. Цената на фуража е около 1,20-1,50 лв. на килограм, по разходна норма са 50-70 г фураж на ден на пъдпъдък, така че един чувал си отива на ден. Пробвал съм и със собствен фураж, но веднага пада яйценосенето", разказва опитният птицевъд.
„Птичият грип не ме притеснява", споделя стопанинът и допълва, че около фермата няма други птицевъдни стопанства. „Спазваме високи хигиенни стандарти, веднъж в месеца идва ветеринарен лекар за наблюдение на птиците", посочва Младен Кузманов.
Кулинарни вълшебства с пъдпъдъче месо
„Съпругата ми приготвя уникално вкусни пъдпъдъци по Добруджанска рецепта – задушава ги в патладжан, пълнени със сланина. Яйцата пък са предпочитана добавка към зелената салата. По енергийна стойност две пъдпъдъчи яйца се равняват на едно кокоше. Сутрин аз ям пъдпъдъчите яйца сурови – 3 или 4 яйца слагам в блендера заедно с лъжица мед. Пия това за енергия и не огладнявам до обяд", разказва Младен Кузманов, който от скоро официално е пенсионер.
Стартова помощ за младите
Съвсем различен, и за съжаление с неуспешен край, е опитът на Иван Динчев от село Баня, община Разлог, който след 7-годишния си опит в отглеждането на пъдпъдъци, сега категорично не желае да се захваща отново с животновъдство или земеделие. Иван Динчев е един от множеството примери за български фермери, отказали се от аграрния бизнес, и заминали на селскостопанска работа в чужбина. Основните причини за краха – спирането на субсидиите за отглеждане на пъдпъдъци през новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони и липсата на добри пазари за продукцията.
Иван Динчев е отглеждал пъдпъдъци в продължение на 7 години, като от тях за период от 5 години - от 2014 до 2019 г. е изпълнявал задължения по мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" от ПРСР 2014-2020 г. Вложил общо 50 хил. лева за период от 5 години, които обаче се самоизяли, по думите на стопанина. Когато решил да се откаже от птицевъдството, отглеждал 1200 броя пъдпъдъци, които се наложило да пусне на свобода в гората.
„Без субсидии няма пъдпъдъци"
„Справяхме се, докато имаше финансиране, но без субсидии няма пъдпъдъци. Спряха подпомагането за пъдпъдъци и зайци. Сега има субсидии за отглеждане на кокошки, но за това трябва земя, а за пъдпъдъците имах само една постройка, в която не е възможно да се отглеждат кокошки. Нямаше пазар за яйцата. Чакахме да дойде лято и Великден, за да се увеличи търсенето. През останалото време от годината пазар нямаше. Налагаше се да раздавам яйцата, само за да се отърва. Цената на яйце беше 22 стотинки. Месото се търсеше рядко, то е деликатесно и цената му беше 25 лв. за килограм", разказва Иван Динчев и допълва, че и други хора в този край преди са отглеждали пъдпъдъци с помощта на субсидиите, но сега е останало само едно момче, и то е от Благоевград. „Село Баня се развива като туристически район през последните 4 години, преди това нямаше пазар за продуктите от пъдпъдъци", уточнява бившият птицевъд.
„Сега през лятото работя във ферма и опаковъчен център за ягоди и малини в Англия, през зимата съм тук, работя в хотелиерството", разказва Иван Динчев и признава: „Ако трябваше да избирам, не бих работил извън България, но тук няма доходи. Заплатата ми тук е около 1000 лева, а в Англия изкарвам петорно повече. Има хотели тук, от които хората дори не могат да си вземат заработеното. Около нашето село има много земя, преди хората отглеждаха корнишони и домати, но се отказаха като няма вече субсидии. Имаше и хора с гъби кладница, и те се отказаха. Преди хората се занимаваха с контрабанда на дървесина, нямаше с какво друго. После се хванаха да отглеждат нещо със субсидии, но и те като спряха, лятото хората масово се хващат на работа в чужбина, зимата са тук по хотелите."
Редът в Англия
„Цялата продукция на фермата в Англия остава за местния пазар. Работниците са предимно от България, Румъния, Казахстан, Киргизстан, Украйна, няма англичани. Субсидиите, които получава фермата, са достатъчни, за да покрият разходите за труд на работниците през целия активен сезон. Преводите към работниците не се бавят и всяка допълнителна минута труд се заплаща допълнително. Моите съседи в Баня продават земята си за 20 000 евро на декар, за да могат да си ремонтират къщите. Земята около нашето село вече е изкупена за без пари", разказва бившият птицевъд.
Той няма намерение да кандидатства отново за подпомагане от ЕС – не само поради липса на инвестиционни средства, които не може да извади от джоба си, а и поради неприятния си опит при контрола върху изразходването на европейското финансиране. „За 7 години, в които имах фермата, никой не каза: Дайте да се съберем и да решаваме проблемите. Идваха само на проверки и да искат пари. За 5 години на мен са ми правили десетки внезапни проверки. Служители на Държавен фонд „Земеделие" ми искаха 1000 лв. за 10 броя липсващи пъдпъдъци. А на колко хора им искаха да върнат субсидиите по подобен начин! Корупцията е голяма, всичко е с рушвети. Познавам собственик на ресторант и хранителен магазин, който в рамките на 3 години трябваше да плати над 20 000 евро подкупи, накрая му писна и се отказа," сподели стопанинът пред „Български фермер".
Коментари