2° C, предимно облачно
Скоро България може да остане без селекция на молекулярно равнище, а сме били първенци
Като битка между доброто и злото, в която човекът сега трябва да вземе страна. Така ни се представя концепцията за Новите геномни технологии, която веднъж представлява заговор срещу човечеството, а друг път върхово постижение на агронауката, което да ни качи на нов етап в еволюцията на човечеството.
Въпреки полюсните мнения, противниците и привържениците у нас обаче защитават сходна теза - че който държи правата за семената, той ще е силният на деня. Позициите на двата лагера се разделят в момента, в който идва реч на тактиката - примерно Европа да забрани това тихо оръжие, за да покаже грижата си към здравето на хората (но с риска да загуби пазари). Или да сме активни участници в световната селекционерска игра, в която да включим своите местни сортове. Коя е по-печеливша? Времето ще покаже, както казва министър Кирил Вътев, но дали вече не го е направило...
Селекцията на семена води началото си от зората на селското стопанство, когато предците ни са започнали да опитомяват растенията за препитание преди хилядолетия. Осъзнали са, че когато посадят най-добрите зърна от реколтата, ще си осигурят по-добри добиви през следващите сезони. С нарастващото население и нужди от храна древните фермери подобрявали добивите и устойчивостта на културите с нови техники. Научиха се как умишлено да опрашват растения с желани характеристики, и така са ускорили процеса на генетично подобрение. Заради бързата урбанизация в индустриалната ера, земеделието се изправи пред нови предизвикателства. Изменението на климата и намаляващата обработваема земя засилваха нуждата от производство на повече храна с по-малко ресурси. Науката отново потърси решение. Появиха се селекционерите, които да правят експерименти с контролирана хибридизация, кръстосвайки различни сортове, за да произведат потомство с желани черти. Докато фермерите отглеждат все повече високодобивни сортове култури, прилагайки съвременни селскостопански техники и вложения като торове и пестициди, в средата на 20-и век човечеството откри структурата на ДНК, което предостави по-задълбочено разбиране за това как чертите се наследяват и предават през поколенията. Генното инженерство се намеси и на полето – в директното манипулиране на генетичния състав на растенията - за да реши нововъзникващите проблеми на земеделците, свързани с климатични промени и опазването на околната среда. Генетично модифицираните организми (ГМО) се появиха като обещаващо, но спорно решение на предизвикателствата, пред които е изправено селското стопанство. Чрез въвеждане на чужди гени в ДНК на растенията учените биха могли да придадат на културите характеристики като устойчивост на вредители, толерантност към суша и повишена хранителна стойност. Докато привърженици приветстваха ГМО като благо за продоволствената сигурност, критици изразяваха къде по-тихо, къде по-бурно страха си за потенциалните им въздействия върху околната среда и здравето на човека. Още неразгадана ГМО загадката, с началото на века изгря и прецизната селекция от следващо поколение. За разлика от традиционната генетична модификация, обаче Новите геномни техники, като CRISPR-Cas9, предлагат прецизни инструменти за редактиране на растителни геноми без въвеждане на чужда ДНК. Това позволява целенасочени модификации на специфични гени, обещавайки по-голяма прецизност и потенциално повече НГТ култури, тъй като технологията е значително по-бюджетна от тази на ГМО.
Деликатен баланс между иновация и етика
Генетиката се движи със своя бърза скорост, за да обогатява и подобрява знанията, да решава казуси, но също и да дава конкурентно предимство, изпреварвайки регулациите в интелектуалната собственост и етикетирането. Защо да скачаме в новото блато НГТ, когато не сме отговорили на дълбоки етични въпроси относно безопасността, справедливостта и управлението на околната среда, са питанията на противниците. Разбираемо е, че всеки във веригата иска контрол – ученият върху всеки детайл от изобретението си, семепроизводителят върху продукта си, фермерът върху полето си, потребителят - върху правилата за производство.
Наред с последното гласуване в Европейския парламент, позволяващо нови геномни техники от категория 1 в ЕС като част от Зеления пакт, депутатите защитават редица предпазни мерки. Те включват: да се запази задължителното етикетиране на продуктите от растения от двете категории; НГТ следва да останат забранени в биологичното производство, тъй като тяхната съвместимост изисква допълнително разглеждане; членовете на ЕП предлагат да се въведе пълна забрана на патентите за всичко - от цяло НГТ растение до генетична информация и технологични характеристики - за да се избегне правната несигурност и новите зависимости за земеделските стопани и селекционери. Депутатите също така изискват от ЕК до юни 2025 г. да бъде изготвен доклад за въздействието на патентите върху достъпа на селекционерите и земеделските стопани до разнообразен растителен репродуктивен материал, както и законодателно предложение за съответно актуализиране на правилата на ЕС за правата върху интелектуалната собственост.
Въпреки това, противниците на НГТ у нас, в лицето на Сдружение „Агролинк", представиха вота на ЕП като „предателство срещу правата на земеделските производители и потребителите в угода на големите корпорации". Според тях „консервативните и най-либералните от ЕС не зачитат правото на потребителите и земеделските стопани да знаят какво ядат и какво се отглежда в техните полета."
Страховете се подсилват с опасенията, че освобождаването на НГТ отваря вратата за генномодифицирани растения на територията на Европа, които няма да можем да различим от естествените.
За повече трезвеност призовават биотехнолозите, които работят в Агробиоинститут. По думите на проф. дн. Иван Атанасов, директор на института, в България последните 25 г. ГМО няма, 1 млн. лв. е глобата за отглеждането на такива култури. Така, че този страх не е основателен. От друга страна резултатът от анти-ГМО движението (което навремето се водеше от същите противници днес на НГТ) беше само един. Европа, която тогава беше водеща заедно със Северна Америка в разработване на нови технологии, се отказа и от НГТ, и от ГМО. В резултат на това няколко големи корпорации регистрираха ГМО и в момента те доминират на пазара със свои семена в света. С други думи анти-ГМО движението разчисти пътя на тези компании, изтъкна той на поредния дебат по темата.
„От 2018 до 2022 г. НГТ се регистрираха във всички големи страни с развито земеделие – Северна и Южна Америка, Южна Африка, цяла Азия, вкл. Япония, която бе много консервативна към ГМО, а с НГТ създаде нов сорт срещу сърдечно-съдови заболявания. В същото време Европа не отглежда, но внася класическо ГМО, защото има нужда", каза още той и допълва, че Европа е на път да повтори лицемерието и с НГТ. Но рискува да не успява да плати разликата, тъй като тя постоянно се увеличава със световните цени.
Ако забраним генните техники и не създадем нищо друго, с което да се балансираме с природата, къде отиваме с климатичните промени, пита риторично пред в. „Български фермер" акад. Атанас Атанасов, пионер на растителните биотехнологии в България, основател и ръководител на Геномния център към Софийския университет. Неограничените възможности, разбира се, не изключват опасенията за генетична война. Но този въпрос не стои ли и във всички научни иновации, като с дроновете и т. н...
Колкото е по-прецизна технологията и с големи възможности, толкова трябва да бъдем по-търпеливи в изпитването им, напомня той. НГТ е дълбокият океан. Но като покажем какво има вътре, трябва да знаем как да го използваме правилно. Така например можем да научим растението как да използва всяка капка рационално, тъй като сушата е едно от големите предупреждения на климатолозите.
„Защитавайки технологията, някои биха казали, че защитавам интересите на им", визира академикът големи корпорации, „защото те държаха интелектуалната собственост и паралелно с нас създаваха първите трансгенни форми".
Дори американците са завиждали на постиженията на българските учени, създатели на устойчиви на болести и суша сортове, и много други характеристики. „През 2005 г. (когато се забрани ГМО) всичко влезе във фризерите, а бяхме пример за Европа. САЩ искаха да изградят голям биотехнологичен център у нас. Бяхме изпреварили всички. Нашите селекционери, преди да се пенсионират, ни гледаха като божества, самите ние не усещахме кои сме", допълва той.
По думите му силата на българските учени е била във възможността да регенерират клетката на организъм, който да даде потомство. Нещо, което е неизбежна част и от по-новата технология - НГТ.
„Сега и да ни подарят технологията, няма кой да я приложи. Нямаме експерти, нямаме готовност за селекция на молекулярно равнище. Скоро може да няма и кой да обясни какво е НГТ. Когато вземеш решение с дългосрочен план, трябва да се замислиш какво правиш за своя народ", заключава акад. Атанасов. Тук е моментът да се защити интересът на учените от малките институти и НГТ да се предпазят от превръщането им корпоративна собственост.
Докато едни говорят това, други продължават да олицетворяват новите геномни техники като „кутията на Пандора"- като новото неясно, което крие опасности, обвити в привлекателни обещания. Само, че преди да се появи Пандора, главна роля в легендата има Прометей.
Според древногръцкия мит титанът Прометей много обичал хората и ги дарил с огън, откраднат от боговете. Зевс се ядосал и наказал човечеството с хитрост. Изпратил Пандора (символ на измамният чар и блясъкът на съкровищата, които са и източник на предизвикателствата в живота) за булка на Епиметей, брат на Прометей, олицетворяващ импулсивните действия. Въпреки предупрежденията на прозорливия си брат, Епиметей приема Пандора. Както ѝ били заръчали, тя отворила златна си кутия, където били затворени всички страдания и болести. За да не помага на нещастните хора, Прометей бил окован към скала. Хилядолетия наред прииждал орел и кълвял черния му дроб. Тялото му се възстановявало, но орелът идвал отново и отново. Древногръцкият герой Херакъл видял това и убил орела. Така спасил приятеля на човеците – Прометей, а в негова чест хората започнали да носят пръстени с камъни, за да покажат преклонението си пред титана, който ги научил на всичко.
Кой ще припознае новите геномни техники в огъня на Прометей и кой в „даровете“ на Пандора, ще продиктува чии ще са утрешните постижения.
В КРЪГЧЕ: Разликата между растенията от категория 1 и категория 2, получени чрез НГТ, е, че първите се считат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники за размножаване, включително произволна мутагенеза. В категория 1 са направени промени на до 20 нуклеотида (основните градивни елементи на ДНК и РНК). Толкова са естествените генетични вариации сред отделните растения. Повече от 20 нуклеотида може по-ясно да се разграничи като генно редактиране от човека.
Разликата между растенията от категория 1 и категория 2, получени чрез НГТ, е, че първите се смятат за еквивалентни на растенията, получени чрез конвенционални техники за размножаване, включително произволна мутагенеза. В категория 1 са направени промени на до 20 нуклеотида (основните градивни елементи на ДНК и РНК). Толкова са естествените генетични вариации сред отделните растения. Повече от 20 нуклеотида може по-ясно да се разграничи като генно редактиране от човека.
Коментари