Ако цените на зърното през 2024 г. вървят надолу означава, че отново ще се засилват пазарните несъответствия. 0 Изкупните цени при млякото се предвиждат да останат в границите на 0,40-0,45 евро/кг.

Радина Иванова

- Доц. Иванов, през изминалата година, заради войната в Украйна, зърнопроизводството преживя неочаквано падане на цената на продукцията, когато трябваше да се покачва. Какво се предвижда за следващата година, ще се възвърне ли традиционният ход на зърнения пазар?

- Не мога да кажа, че падането на цената беше неочаквано, по-скоро неочаквани се оказаха нивата, до които се понижиха цените. Не трябва да се забравя, че освен фундаментални причини за покачването на цените на световните стокови пазари, което започна като тенденция още от средата на 2020 г., зад които стояха натрупаното инфлационно напрежение и обострящия се ценови дисбаланс на отделните пазари, се отключиха и политически и военни предпоставки с войната в Украйна. Киев е съществен фактор в производството на зърнени и маслодайни култури, както и държи значителна част от търговията, което допълнително вдигна цените към средата на 2022 г. до почти 400 евро/т, например за пшеницата.

Оттогава, и особено през 2023 г., цените тръгнаха надолу в търсене на корекция, като намаляха някои от неизвестностите и опасенията, докъде може да стигне конфликтът в Черноморския регион, както и всички останали кризи, свързани с пандемията Ковид-19, функционирането на каналите за транспорт и доставка, рязкото покачване на суровините, състоянието на производството, положението с инфлацията. Наред с това, 2023 г. се оказа добра откъм производството на зърнени и маслодайни култури в света. По данни на USDA (Департамента по земеделие на САЩ) прогнозното производство за 2023/24 на пшеница е 783 млн. т, на ориз - 518 млн. т и 1220 млн. т на царевица. Оказва се, че производството успява да нараства въпреки трудностите и предизвикателствата, като за сравнение за последните години физическият ръст годишно е поне 1% при пшеницата, а дори при царевицата е 2-3%.

Търсенето същевременно не се подобрява по ред причини, като едната е, че в много части на света доходите на населението изостават спрямо ръста на инфлацията. По този начин за 2023 г. пазарът се изправи пред ситуация на силно производство и умерено търсене, което сведе цените надолу.

- Какво накратко се предвижда на световната сцена, включително и за другите земеделски стоки?

- Ако ме питате накъде ще вървят пазарите в краткосрочна и средносрочна перспектива, това е труден въпрос. Немалко анализатори и специалисти смятат, че

конкретно в зърнения сектор,

цените няма да се покачват,

дори напротив, могат и още да намаляват. Трябва да споменем, че на зърненият пазар цените са поне с 20% по-високи в момента отколкото бяха преди 2020 г. Цените да вървят надолу за мен това означава, че отново ще се засилват пазарните несъответствия. Ценовият пазар представлява разменни съотношения между стоки и услуги.

Ако погледнем цените например само на азотните торове, преди 2020 г. те са около 250 долара/тон на пазар като Черноморския регион, а през 2023 г., след значителното поевтиняване, са около 380 USD/т. Това е 50% нагоре. Цените се формират от търсенето и предлагането, но са функция на разходите. Когато разходите се увеличават, не знам как цените ще вървят надолу, освен ако не се вдигне производителността, която по пътя на зелената икономика, по-скоро ще преживява трудни моменти в обозримо бъдеще.

При млякото и месото

покачването на цените стана малко по-бавно и там нещата са по-плавни и не толкова вариативни. През 2022 г., особено при месото, цените на продукцията изоставаха в сравнение с покачването на техните разходи. През 2023 г. постепенно се достигна равновесие, но има място за още увеличение, при други равни условия. Трябва да се отбележи, че световното потребление бавно се възстановява през 2023 г. Най-големият консуматор и вносител на аграрни стоки – Китай, имаше слаба активност в търговията през изминаващата година, което се отразяваше на пазарите, особено на мляко и свинско месо. Производството през 2024 г. едва ли ще се покачва в ЕС и при месо, и при мляко.

Изкупните цени при млякото се предвижда да останат в границите на 0,40-0,45 евро/кг. Конкуренцията в сектора няма да отслабва. Ефективността е, и ще остава, все по-важна за устойчивостта и конкурентоспособността. Големите предизвикателства са свързани със зеления преход, като амбициозните намерения в ЕС могат да поставят под риск вътрешното производство, което е и експортно ориентирано. Докато в други, немалко важни световни производители и износители, такива рестрикции, произтичащи от зелените цели, не са толкова силни.

- Какви са сценариите пред промишленото животновъдство (свине, птици) в ЕС през следващата година, с оглед и на нови зоонози, и възстановяване от старите?

- В земеделието има три основни типове производствени рискове – природни, биологични и технологични, като вторият е сред най-големите в животновъдството. Болестите при животните, като Африканската чума при свинете или птичия грип при птиците, са сред най-застрашаващите производството, включително и у нас през последните няколко години.

Никой не може да предвиди какво ще се случи, но се знае, че това е постоянна заплаха. Трябва да се внимава и биосигурността на фермите трябва да е главен приоритет, защото евентуалните загуби могат да бъдат огромни. Големите цикличности в цените могат да настъпят именно когато се появят такива огнища някъде по-света, като колкото по-голям е мащабът и колкото по-важен производител е засегнат, толкова по-силно ще бъде отражението.

Иначе в национален план, особено при месото,

конкурентоспособността на производството

продължава да намалява,

съпоставена не само с европейските страни, но и в световен контекст.

Средно при всички меса ние успяваме да произведем не повече от 60% от това, което консумираме на човек от населението. Нещата се влошават, като до присъединяването ни в ЕС сме имали 75-80% самозадоволяване. Вътрешното потребление на месо на човек от населението расте през всички тези години, което показва, че има подобрение в стандарта на живот, докато производството не се променя. Основното е, че липсват достатъчно инвестиции, а причините за това са, че това не е лесен бизнес и не се печели със скоростта, с която на предприемачите им се иска.

- Непрекъснато се говори за намаляването на поголовието и фермите с говеда, овце и кози, докога ще продължи тази тенденция и вярна ли е тя?

- Ситуацията в страната не е много оптимистична, особено при преживните животни. По-големият проблем при едрите и дребните преживни животни е какво се случва с производителността, като при млечните говеда средностатистически тя е почти замръзнала. Това все повече ни отдалечава от това да се развиваме към нещо по-добро. Намаляване на фермите е повече проблем на селските райони, защото малките и дребни стопанства са важни за самите села и за поддържане на териториалния баланс.

Малките и дребни стопанства могат да оцелеят и да се забави темпът на тяхното редуциране с подпомагане и улесняване техния достъп до пазара посредством късите вериги на доставка. Дори на ниво Европейска комисия, особено след Ковид-19 пандемията, се подчертава, че диверсифициране на каналите за доставка при храните е много важно и е част от хранителната сигурност, а директните продажби са именно такава малка алтернатива.

- Необлагането на субсидии до 100 000 лв. е добра новина за фермерите, но само за физически лица. До какво ще доведе това у нас, стопанства с какъв размер ще имат полза?

- Въпросът с разпределението на субсидиите е винаги на дневен ред, особено у нас, където те представляват около 30% от факторния доход на земеделските стопани. У нас се наблюдава и установява по-скоро едно поведение на земеделските производители, което е да оптимизират своето икономическо функциониране, а не да максимизират резултата. Това означава да се постигне най-високо съотношение между това, което се получава към това, което се влага. По този начин се минимизират разходи и вложения и се предпочита да се вложи 1 единица и да се получи доходност, включително и от субсидии 1,5, отколкото да се вложат 2 единици и да се получа възвращаемост от 3 единици.

Защо и дали това е така, не е еднозначно, но определено българското земеделие не постига резултатите, които на всички ни се иска по отношение на неговото развитие, особено с оглед на значителното субсидиране от 2007 година насам.

Централният въпрос в прилагането на ОСП е именно какъв е резултатът. И какво се търси при определяне разпределението на подпомагането. Както в предходния, така и в сегашния програмен период на европейско равнище се използва понятието „активен" фермер или „актуален" фермер, но не става ясно, може ли да бъде такъв фермер онзи, който получава единствено доход от субсидии, а няма показан друг производствен земеделски доход. Рационално ли е да се търси някакво съотношение между това, което получаваш като директни плащания и това, което се получава като производство, което е някакъв показател за реализиран резултат от фермерската дейност.

- Какви са новостите и предстоящото от Института по аграрна икономика?

- През последната година работихме по различни задачи, с научно и научно-приложно значение. Съвсем скоро ще бъдем готови с резултатите по тема за изследване конкурентоспособността на земеделието и жизнеспособността на селските райони. Работим усилено и по темата за очакваното влияние на „Зелената сделка" върху отрасъла. Основното, върху което сме се съсредоточили, е да подобряваме и усвояваме ново знание, да се обогатяваме с методически инструментариум и да се опитаме да бъдем по-полезни на практиката и обществото. В института протича обновление, смяна на поколения, което е едно от най-големите предизвикателства, именно с това да вдигаме нивото до степен, че да можем да отговорим на все по-растящите очаквания, както от практиката, така и на полето на световното знание в нашата област. Надяваме се Новата година да бъде още по-успешна в този наш път.

Използвам случая да пожелая и на Вашия вестник и на всички Ваши читатели и на всички, свързани със земеделието - производители, преработватели, специалисти и заети в сектора, да бъдат здрави, удовлетворени от своя труд и дело, заредени с повече оптимизъм и енергия, допринасяйки за едно по-добро и възходящо българско земеделие!

ИАИ събра в книга най-важното

за използването на утайките 

Сборникът „Социално-икономическа ефективност от използване на утайките от ПОСВ в селското стопанство" е съставен от изследвания и научни разработки на колектив, работил по едноименния научно-изследователски проект. Проектът бе изпълнен през 2023 г. с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания", с водеща организация Институт по аграрна икономика – София и партньорска организация Национален център по обществено здраве и анализи – София, и получи високата „много добра" оценка за изпълнението.

Сборникът може да бъде намерен в Института, както и на уеб страницата им.