11° C, предимно облачно
Увеличава се интересът към сортовете на Института по полски култури в Чирпан
Отглеждането на памук в България е огромно предизвикателство. Въпреки че страната ни има вековни традиции при отглеждането на културата, както и над 100-годишна история на науката в Института по полски култури в Чирпан, съвременните условия поставят производителите пред множество изпитания.
Петко Димитров отглежда памук на 500-600 дка в сеитбооборот с други зърнени култури в пловдивското село Черногорово.
„Стремим се да отглеждаме на поливни площи, защото въпреки че памуковото растение е сухолюбиво, не може да даде добър добив при суша. Отглеждаме гръцкия сорт Flash, както и още един на голяма семенарска компания. Преди години отглеждахме български сорт, но се оказа труден за прибиране, тъй като влакната растат ниско долу на растението и машината не може да го прибира. Имаме си комбайни за памук", каза стопанинът пред „Български фермер" и допълни:
„Моят опит показва, че в България
няма пазар за памук
Продаваме продукцията си на фирми в Гърция. Търси се много и не сме имали проблеми, но цената му падна много напоследък – преди беше 1,50 лв./кг до 1,80 лв./кг, а през 2023 г. стойността му падна до 90 ст./кг. Това ни затруднява, тъй като отглеждането не е толкова просто и разходите за растителна защита не са малки, за да се получи добър добив. В България няма добри препарати за борба с плевелите, ние си ги поръчваме от колегите в Гърция.
Миналата година поливахме и имахме 2-3 пъти по-голям добив от средния. Надяваме се тази година да поливаме, ако не се случи нещо с язовирите, тъй като са празни. Това много ни затруднява. Ако превалява, ще бъдем много облекчени, ако не - много ще ни затрудни. Доколкото знам към момента нивото в язовирите в областта е ниско до средно."
Фермерите в Пазарджишко нямат
яснота дали ще могат да напояват
Фермерите питат за отглеждането на памук, като това вероятно не е свързано единствено с интереса, който наскоро прояви германския оръжеен концерн, а и с факта, че цената на пшеницата намалява през последните години и фермерите се стремят да намерят алтернатива, разказа Петко Димитров и допълни: „Пролетните култури, които отглеждаме на нашите полета, са затруднени от сушата, притеснени сме от това, че няма вода. Хората започнаха да намаляват площите си с царевица."
Машините за прибиране на памук са големи, тежки и скъпи, затова се налага да се споделят между земеделските производители в Южна България. Стопанството на Петко Димитров се намира в най-северната точка на климатичната зона, която е подходяща за отглеждане на културата в Европа.
„Няма нищо стабилно в обещанията на институциите да осигурят вода за поливане. Щели да построят пет язовира – за това са необходими години, а ние искаме да знаем лятото какво ще правим. Освен това не се спазва изискването на закона, водата в язовирите да се използва първо за питейни нужди, после за поливане и накрая за енергийни нужди.
Фермерите са възмутени от неадекватните обяснения на директора на „Напоителни системи" за това как ще се осигури вода за напояване от язовир „Пясъчник". Земеделските производители на място смятат, че това не е осъществимо и че това би станало ясно при посещение и преценка на място. „Жалко е, че хора на такива отговорни длъжности говорят неверни неща и ние се страхуваме, че по същия начин управляват и ще ни докарат до просешка тояга. Това не е само моята мъка, а и на колегите, затова от Национална асоциация на зърнопроизводителите имаме стачна готовност. Били сме на срещи с премиера и с други държавни служители – отнасят се с разбиране, но на практика нищо не се получава", казва стопанинът.
Засилен интерес към българските сортове
Основният клиент в България за родната продукция от неомаганен памук е производител на текстилни влакна в Хасково, но преобладаващата част от суровината се изнася за Гърция. Изкупната цена е между 80 и 90 евроцента/кг. „След като се заговори за производството на памук като суровина за барут, получаваме повече запитвания за закупуване на семена от българските сортове", каза за „Български фермер" доц. д-р Валентина Димитрова, селекционер в Института по полски култури в Чирпан. Институтът води семепроизводство на три сорта памук – Хелиус, Филипополис и Чирпан-539. Влакното им се използва основно в текстилната промишленост, но има приложение и при производството на бездимен барут.
При междуредово разстояние от 75 см са необходими около 2,5 кг семена на декар. При междуредово разстояние от 90-95 см са необходими около 2 кг семена памук. Поне стотина декара е добре да бъдат засети първоначално, по думите на Димитрова. Като цяло в България няма съществени проблеми с неприятелите по памука.
„От няколко години насам се опитваме
да възродим памукопроизводството
Стремим се да създаваме сортове устойчиви на климатичните промени. Създаването на ранозрели сортове памук с висок генетичен потенциал за добив и на сортове с високо качество на влакното са основни приоритетни направления в селекционните програми на българската селекция. По данни на ИАСАС тези сортове реализират над 4,3-4,8% по-висок септемврийски и общ добив неомагнен памук от стандартните сортове. Влакното им е с добро качество и се характеризира с много висока равномерност и голяма здравина.
Възстановяването на памукопроизводството в България изисква обновяване на цялата материално техническа база, както за производството на суров памук, така и за неговата първична преработка. Необходимо е изграждането на нови съвременни предприятия за изкупуване и преработка на суровия памук, както и за заготовка на семената за посев. Важен проблем за стопаните е също така липсата на регистрирани за употреба в България хербициди при вторично заплевеляване.
Доц. д-р Димитрова е селекционер
на сорта „Селена",
който заедно със сорт „Снежина" беше отличен като иновация по време на Международното изложение АГРА през 2024 г. Сорт „Селена" е със здраво, средно дълго, средно фино, бяло влакно с висока изравненост по дължина. Средната дължина на влакното (UHML) е 25,6 мм, а рандеманът – 38,4%. На естествен инфекциозен фон няма развитие на вертицилийно увяхване и бактериоза.
При „Снежина" кутийките се отварят много рано и имат високо съдържание на влакно. Семената са средно едри, покрити с гъст бял мъх. Влакното е бяло, средно дълго, средно фино до грубо, много здраво, с висока до много висока равномерност. Вегетационният период на сорта е 107-111 дни. Добивът е 215,5 кг/дка, като на естествен инфекциозен фон няма развитие на вертицилийно увяхване и бактериоза.
През 2025 г. Институтът отбелязва 100 години от създаването си с научна конференция, която е предвидено да се проведе на 25 и 26 септември.
Произвеждаме повече
България прибира над хиляда тона влакнодаен памук годишно, като по предварителни данни за 2024 г. реколтата ще бъде 1 385 тона от 1958 ха засети с памук при среден добив от 707 кг/ха. През 2023 г. общото производство нараства с 5,6% на годишна база до 1 147 тона поради увеличение на средния добив с 5,5%.
За Кампания 2023 размерът на специалното плащане за единица площ с памук, отговаряща на условията за подпомагане, възлиза на 1 492,96 лева/ха. По интервенцията са разпределени финансови средства в размер на 5 002 584 лева между 39 земеделски стопани с декларирана обща площ 1 310 ха.
България е една от трите държави в Европейския съюз, които произвеждат суровината. Квотата за отглеждане на памук в страната при нейното присъединяване към ЕС е 100 000 дка, но на практика не можем да засеем площи на такава територия и към момента квотата е намалена на 33 000 дка. В Европа се произвеждат около 360 000 тона памук или 2% от световното производство, като в Гърция са заети около 200 000 хектара, а в Испания - над 60 000 хектара.
По време на посещение в България главният изпълнителен директор на „Райнметал" (Rheinmetall AG) Армин Папергер посочи, че сътрудничеството на германския оръжеен концерн с българската оръжейна индустрия евентуално ще се съсредоточи върху производството на барут, за чието производство се използва памук. Той заяви в интервю за БНТ:
„Смятам, че България трябва да бъде част от европейската отбранителна индустрия. Убеден съм, че индустрията тук - водещи индустрии и големи индустриални конгломерати - трябва да расте. Затова смятам, че българските компании трябва и могат да бъдат включени."
Украйна засява експериментални
площи с български сортове
През октомври 2024 г. Украйна прибра първата си реколта от експериментално засети площи с памук, който е подходящ за производството на барут. По информация на министъра на земеделието Виталий Ковал, семената са внесени от САЩ, Германия и Турция. През 2025 г. в страната ще бъдат засети общо 30 хил. дка.
От Института по полски култури в Чирпан съобщиха, че български сортове са закупени от учени в Украйна, които отглеждат културата експериментално.
Германският концерн Rheinmetall AG вече обяви плановете си да построи в Украйна няколко фабрики за танкове, амуниции, барут и защитни системи, като продукцията ще отговаря на стандартите на НАТО.
Коментари