Бяло гниене  Черно гниене

Черно гниене

Може да се появи по гроздето именно в късно лято. Заразяват се предимно гроздовете, бити от градушка или след интензивни дъждове.

Заразените зърна придобиват синкав цвят и имат вид на сварени. По-късно те се спаружват, покафеняват и се покриват с белезникави брадавички. При влажно време зърната загниват, а при сухо - се мумифицират. Признаците на болестта се засилват с приближаване на есента.

Повреди могат да се открият и по леторастлите - дребни или по-едри елипсовидни, кафяви петна. Ако петната обхванат леторасъла пръстеновидно, сокодвижението се прекъсва и той се подува вретеновидно. Кората на нападнатите леторасли се напуква и се открива дървесината. Всички нападнати части на лозата са осеяни с многобройни тъмни брадавички – те са плодните тела на патогена.

При сортовете, които не се пръскат срещу мана, до 24 часа след градушка трябва да се прави самостоятелно пръскане с бордолезов разтвор – 2%. Изрязват се болните леторасли и се отстраняват болните гроздове.

Черно гниене  Сиво гниене

Сиво гниене

То също може да се появи. Симптомите по листата са кремаво оцветени петна, които по-късно стават червеникавокафяви, ограничени от тесни ивици тъмнокафява тъкан.

Повредите по дръжките на листата и на гроздовете са дребни, тъмни вдлъбнатини, които по-късно почерняват. По младите леторасли се образуват черни язви. По нарастващите зърна отначало се появяват кафяви петна, които постепенно стават синьочерни. Те започват от дръжчицата, Бързо нарастват и за няколко дни обхващат зърното. Обикновено то се мумифицира, но не пада веднага, а доста по-късно заедно с други чепки или зърна. По зърната се образуват плодните тела (пикнидии) на гъбния патоген.

Благоприятни условия за развитие на болестта са дъждовното време и високата температура (25–27оС). Фунгицидите, използвани за борба срещу болестите мана и оидиум, са ефикасни и срещу черното гниене.

Сиво гниене 

При това познато и опасно заболяване по зърната се наблюдават симптоми в периода на узряването. Появяват се бледокафяви петна, на които кожицата се свлича лесно. Болестта бързо обхваща целия грозд и преминава върху съседния. Ако времето е влажно, нападнатите растителни части се покриват с обилно сиво спороношение, а при сухо време се мумифицират.

Паразитната гъба, причинител на сивото гниене, се развива върху мъртва органична материя, в това време отделя токсини и ферменти, които умъртвяват съседните здрави тъкани. Инфектирането се улеснява, ако зърната са повредени от гроздови молци, оидиум, градушка или физиологично напукване.

При увеличаване на захарното съдържание на гроздето в периода около узряването, се увеличава чувствителността на лозите към патогена. Зашумените лози страдат по-често. Както и тези със сбити гроздове.

Най-благоприятните условия за развитие на сиво гниене са температура 25оС и относителна влажност на въздуха 90%. Сивото гниене може да се ограничи, ако се прави обезлистване около гроздовете при омекване (избистряне, прошарване) на зърната.