Както ги нарекохме съвсем наскоро, старите градински съкровища са една от най-желаните групи във всяка градина. Защо ли? Защото няма такъв опияняващ аромат като техния. Конкуренция, може би, им правят лилиума, гарденията и още съвсем малко други цветя. Всъщност, кой е вашият най-ароматен фаворит?

Нека минем по същество. Старите сортове - чаените, албите, дамасценените, китайските и бурбонските рози най-често цъфтят веднъж годишно, но така, че да ги помним до следващия им цъфтеж.

Галската

Rosa gallica или т. нар френска роза е един от най-старите градински представители. Първо е била одомашнена от древните гърци и римляни. Храстът в оригиналния си вид достига височина над 80 см, а при сортовете и хибридите създадени с нейно участие варират до и над метър. Клонките са изправени или леко полегнали. В много случаи лиспсват бодли. Цветовете са едри и ароматни, но венчелистчетата окапват лесно. Плодът е ядлив, богат източник на вит. С и А.

Самото растение е устойчиво на болести, което е една от основните причини да се използва широко в селекцията. Най-популярната разновидност на галската роза е R. mundi. Цветовете ѝ са едни от първите с 2 багри.

Маслодайната

Казанлъшката маслодайна роза е национално богатство за нас. Това, което малцина знаят за подгрупата маслодайни рози е, че хибридите са получени вследствие на кръстоска между галска и мускусна роза.

Цветовете на тези рози се отварят веднъж годишно в началото на лятото и са силно ароматни и намират приложение в парфюмерийната и козметичната промишленост. Освен за популярното розово масло, те могат да се добавят в ястия, десерти или да се приготвят напитки с тях. Друг популярен сорт с подобни качества е Исфанската роза.

Маслодайната роза има силна коренова система. Предпочита рядко, но обилно поливане. Мястото ѝ е на слънце. Важно е да се провеждат ежегодни качествени резитби, а на 8-10 години да се извършва т.нар. подмладяване на храста.

Бурбонските

Едри, кичести и много ароматни, тези рози са получени случайно при кръстоска на китайска и дамаска роза. Храстите достигат височина от половин до 3 метра. Цветовете са разположени в съцветия по 5 или 7 и започват да се отварят в края на май. Те са толкова тежки, че стъблата често полягат. Около тях се носи божествен парфюм. Цъфтежът е летен. Може да се случи два пъти

Специалистите препоръчват тази роза да се подрязва санитарно наесен и силно през пролетта, а през цъфтежния период, да се почистват прецъфтелите цветове. Подхранване се прави веднъж през есента с минимално количество органични торове. Трябва да се засажда на проветриво, открито място.

Чаените

Групата на чаените рози е изключително разнообразна и интересна. Храстите достигат височина от 50 см до 2 метра, в зависимост от особеностите. Цъфтежът е продължителен, а цветовете са едри, с чаен аромат. Чаените рози са продукт на разнообразни кръстоски на китайските видове с няколко други подгрупи (ноазетови, бурбонски и др.). От своя страна те са дали от гените си на много съвременни сортове.
Растенията имат ниска студоустойчивост и доста често се нападат от икономически важните болести по розите. Това са сериозни минуси, които създават доста работа на селекционерите.

Друга роза, която има ниска студоустойчивост е ноазетовата. Сухоустойчива и толерираща до известна степен сянка, което не е много характерно за роза, тази е устойчива на повечето специфични болести. Голям недостатък е, че при валежни условия, цветовете се повреждат силно.