С биодинамично земеделие фермерът говори на езика на природата и инвестира в земята

Проучванията показват, че това е една от системите, която покачва хумуса в почвата, а не я изтощава, както при конвенционалния бизнес, казва Мартин Ганев, собственик на първата у нас сертифицирана по „Деметър“ ферма „Поляна“:

- Г-н Ганев, откога се занимавате със земеделски бизнес, какъв беше стимулът?

- Не бих казал, че това, което върша в биоферма „Поляна“, се нарича „бизнес“. Бизнесът предполага стопанска дейност с най-важна цел - печалба. Моето е по-скоро „общуване с природата“ по повод на произвеждане на възможно най-здравословна храна. Някакси отвътре ми дойде да се захвана с дейност, в която чрез партниране с природата да се получава чиста храна. Отделно самата близост с природата дава изключително много – и здраве, и начин на мислене, и настроение. Ние сме започнали да забравяме природата. А иначе рожденият ден на стопанството е на 8 декември 2009 г., когато опънах палатка на мястото, където сега са първите насаждения и започнахме да садим бадемчета и лозички. В определен смисъл стимулът беше да се види, че човек може да живее хармонично с природата и да получава от нея най-качествена храна и здраве.

- Защо био? Защо в Странджа?

- Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че храната, произведена по естествен - разбирайте биологичен път, е несравнимо по-качествена от тази, произведена с химикали, изкуствени торове, антибиотици и др. Чистата храна е здраве. Колко струва здравето? Срещу каква печалба да го разменя? Все повече изследвания излизат, в които ясно се вижда връзката между ред тежки заболявания и пестицидите.

Защо Странджа ли? Когато търсех място за стопанството, гледах то да е поне на 40 км от големи замърсители. Е, какво по-естествено от Странджа? Нищо, че почвите са много плитки и бедни, нищо, че сушите са големи и че постоянно имаме „посещения“ от какви ли не диви животни…

- Колко е голямо стопанството, какво произвеждате? Отглеждате стари сортове, как се снабдихте с тях?

- Стопанството, включително ливадите и пасищата, е около 2500 декара. Произвеждаме почти всичко – стари сортове зърно, билки, грозде, бадеми, орехи, леща, нахут, подправки, имаме стотина крави с телета, 300 овце, 150 кози, пчели, кокошки. Замисълът е, че стопанството трябва да бъде единен жив организъм. Грубо казано - всичко работи заедно, отпадъкът от едно направление се използва в други части на стопанството, торим с компост от собствените ни животни, пчелите са до бадемите и близо до лавандулата и пр.

Иначе сортовете семена ги намирахме един по един в годините. Никак не е лесно. Вероятно някой ще се учуди защо се занимаваме със стари сортове при положение, че те са много по-ниско продуктивни. Причината е, че тези сортове са много по-устойчиви на болести, понякога на плевели (както е например лимецът) и в крайна сметка тези техни свойства се предават на човека. Бъдете сигурни в това. С продуктите от тях няма глутенова непоносимост, имунната система на човека работи много по-добре.

- Вие сте може би единствените у нас със сертификат „Деметър“, какво представлява той?

- Деметър е особена система за биологично земеделие, наречено по-точно биодинамично. Има ред разлики с биологичното земеделие, давам ви пример за някои от тях. Да кажем, че биодинамичните стопани не хранят растенията, а хранят почвата и тя изхранва растенията. В биодинамичното пчеларство например не е позволено да сменяте майките, както масово се прави. Да, количеството мед е по-малко, но качеството е различно. И здравето на пчелните семейства също. Като цяло подходът е, че фермата трябва да бъде единен жив организъм, в който работите с голям акцент върху компоста. Проучванията показват, че това е една от системите на земеделие, която покачва хумуса в почвата, а не я изтощава, както при конвенционалния бизнес.

Сертифицирането на „Деметър“ е много труден процес и разбирам колегите, че не им се захваща. За мен този сертификат е най-вече кауза, а не способ за продажба на по-висока цена.

- Какъв е интересът към него в Европа и у нас? Има ли общност от фермери, обединени покрай него?

- Към момента не ми е известно да има друго стопанство у нас, което е сертифицирано, макар че има и други земеделци, които работят по този начин, бих казал някои доста добри и със сигурност по-знаещи от мен. Надявам се да се появят и други стопанства с този сертификат.

Иначе общността е доста малобройна. Пак казвам, че става дума за ентусиасти и за хора, за които това е кауза, а не бизнес. Но след 10 години фермите на тези ентусиасти ще са като райски градини, докато не бих могъл да кажа дали така ще бъде с тези, гледани по интензивен начин.

- Какво влияние оказва сертификатът върху пазара?

- Не особено съществено. В някои случаи цената би могла да бъде примерно 5-10-15% по-висока от тази на качествените биологични продукти. Но не трябва да забравяме и друго – биодинамичното земеделие бавно и постоянно подобрява почвите, т.е. то е една сериозна инвестиция в основния производствен актив на стопанина – неговата земя.

- Кой е вашият пазар, къде пласирате продуктите?

- Основно Германия, Австрия, Америка.

- Имате ли планове за бъдещето, включително ако има свързани с програмния период, който започна.

- От години се боря с ограниченията на нитратната директива (която, както виждате покрива и целия пущинак в подножието на Странджа!), за да ремонтирам оборите си, които са строени през 50-те години на ХХ век. Дано да стане. Опитвам се и да заменя скъпия ток с енергия от слънце, но всичко е като че ли нарочно направено да създава затруднения на фермерите…

- Запознахте ли се със Стратегическия план? Ваши съвети (така или иначе ще го отварят за редакция на субсидиите по стълб 1), ваши надежди или притеснения?

- Дадох своите коментари в нашата биоасоциация, които вярвам са в съзвучие с настроенията на другите биофермери. Те бяха в посока намаляване на бюрокрацията, опростяване на процедури, документи и пр. Опростяване на начина за привличане на работна ръка от по-бедните страни, тъй като в България почти не останаха хора, на които да им се работи в кал, студ и често без почивен ден. И такива ще остават все по-малко.

Не съм оптимист, че нещата ще се променят съществено. Но все пак има намерение да се обърне внимание на производството на чисти храни. Особено след Ковид пандемията немалко хора си дадоха сметка, че чистата храна дава здраве, подпомага имунната система и в крайна сметка, макар и да не изглежда така на много хора, е въпрос на национална сигурност. Нали вирус се побеждава на първо място с добра имунна система?

- Как се отразяват промените на климата и топлата зима, какви практики спазвате, за да се справяте с това и да подобрявате средата?

- Основното климатично предизвикателство в моя район е засушаването. За първи път от последните две години пресъхват лятно време всички потоци. Често от май до октомври дъжд няма, само обилна роса. Ако ние не разберем, че изсичането на дървета ще ни бутне като жаби в тенджерата, има наистина опасност да си навлечем големи проблеми с природата. Аз самият правя каквото мога, а именно садя дървета по силите си. Имам дървета, насадени в лозето си, и те взаимодействат чудесно с лозите. Където мога, практикувам агролесовъдство, т.е. съчетавам едногодишни култури с дървета – например бадеми и орехи. И се старая да обработвам почвата в минимална степен, включително ползвайки и директна сеитба. Това ми докарва немалко проблеми с фонд „Земеделие“, тъй като тези практики не отговарят на наредбите им. Животът и климатът се променят, наредбите – не.

* Био ферма „Поляна“ отглежда най-старите сортове зърно като лимец, черен лимец, Корасан, двузърнест лимец, просо, стари пшеници, овес, ръж, ечемик, спелта. По стари, традиционни рецепти правят ръчни мармалади и сиропи от отглежданите от тях или събирани диворастящи плодове и билки, както и чайове, мед и други.

С какво е по-различно от биологичното?

През 2024 г. движението за биодинамично земеделие ще празнува своя 100-тен рожден ден. Зародило се е с началото на индустриализацията в Германия, когато група фермери още тогава забелязвали въздействието на по-промишлените практики и как химическите торове променяли почвата. Убедени, че трябва да има по-естествен начин за производство на храни, те се обърнали към философа Рудолф Щайнер, основател на валдорфските школи и антропософската медицина.
През 1924 г. те го поканили да проведе курс по земеделие – това се считало за раждането на биодинамичното земеделие. Щайнер описвал почвата като „храносмилателния орган на растението“, което показва, че селското стопанство трябва да се съсредоточи върху подхранването на почвата, а не върху самото растение. Само в жизненоважна почва храната може да расте хармонично.

Последователите фермери незабавно тествали указанията на Щайнер. Три години по-късно е създадена кооперация за търговия с биодинамична продукция, символът Demeter е въведен и регистриран като търговска марка и са формулирани първите стандарти за контрол на качеството на Demeter. Техният основен автор е немският химик Франц Драйдакс. На именто му (Драйдакс) и на гръцката богина на плодородието – Деметра, е и избрано наименованието на сертификата.

В 100-годишната си история движението преживява падения и ожилвение, днес стандартите на Demeter са ратифицирани в целия свят и повече от 3500 продукта на Demeter се предлагат в магазините. От италиански антипасти, пълнозърнест хляб, първокласни вина и сладолед до дрехи и тоалетни артикули.

Demeter е и първата био организация, която произвежда стандарти за производство на храни.

През 2020 г. е сформирана и международната Biodinamical Federation – Demeter International - най-голямата сертифицираща организация за биодинамично земеделие и един от трите органа, издаващи такъв сертификат.

Всички продукти, които носят логото Demeter и Biodynamic, се произвеждат и обработват съгласно тези стандарти и са проверени и сертифицирани от отговорния орган в съответните страни.

По-висша степен от биологичното

Сертификацията е трудна за получаване и трябва да се подновява ежегодно. Изисква опазване на биоразнообразието и екосистемата, „отглеждане“ на почвата и разглеждане на фермата като на жив „холистичен организъм“.

Прилики:

• И двете са органични форми на земеделие;
• имат подобни стандарти за сертифициране;
• те са екологични методи;
• не се използват химически торове;
• отделят най-малко 5% от общата си площ за зони с биоразнообразие;
• запазват всички невъзобновяеми ресурси;
• прилики в храненето и свободната паша на животните и много други.

Разлики:

Биодинамичното земеделие е холистичен, екологичен и етичен подход към земеделието, докато биоземеделието цели да произвежда висококачествена храна без използването на изкуствени торове.

Обезроговяването на говеда, обичайна практика при породите с естествени рога, не се препоръчва в биодинамичното земеделие. Кравите са социални животни и рогата играят голяма роля в социалната йерархия. Те са пряко свързани с фронталните синуси на черепа и в резултат на това играят естествена роля в терморегулацията, като помагат на кравите да се охлаждат в жеги.

Докато в биофермата фуражът може да идва извън фермата, в биодинамичната фуражът, произведен във фермата, трябва да формира основата на храненето на животните. Крайната цел е пълна самодостатъчност. Това означава, че има много по-голямо изискване за биодинамичните млекопроизводители да отглеждат култури, за да изхранват стадото, като сеитбообръщението е задължително.

Биодинамичните фермери избират своите фуражни култури въз основа на хранителните качества за животните, но също и за насърчаване на биоразнообразието в околността, с акцент върху растенията, които привличат пчели и други опрашители.

Има различия и в използваните огранични препарати, биодинамичните си ги произвеждат сами във фермата. Така постигат и една от основните си цели - повторно използване на ресурси.
Биодинамичното и биологичното са две различни земеделски техники, които функционират на обща платформа с много разлики. Цели 196 странции е документът на Деметър с неговите стандарти.

След жътва в Странджа

Eстествен „витализатор“- така наричат един от основните биодинамични препарати. Представлява оборски тор, напълнен в рога, които се заравят в земята през зимата. Изследванията показват, че този процес води до изключително плодородна среда за размножаване на полезни почвени бактерии.