Отглеждането му не би трябвало да ви затрудни, опитайте, няма да съжалявате

Артишокът е многогодишно тревисто растение, което произхожда от Средиземноморието. Култивира се заради хранителните си и лечебни качества. Въпреки че зеленчукът се смята за деликатес, той се е използвал за храна още от древните египтяни, гърци и римляни. Първоначално местните са използвали естествените месторастения на вида, но постепенно са започнали да го отглеждат целенасочено.

Артишокът е зеленчук, който е почти непознат за българите. Културата не се отглежда дори от професионални фермери, но е възможно да се среща в някои любителски градини.

За нашите съседи гърци и турци обаче артишокът е традиционна храна. Зеленчукът се консумира още във Франция, Испания, Италия и други страни в Западна Европа.

Особености на вида

Листата на артишока израстват от основата на стъблото и са дълги и бодливи.

Стъблото достига до метър, то е разклонено, като клоните завършват с големи бодливи цветя, които са виолетови на цвят, но има и бели. Артишокът се отглежда заради младите недоразвити съцветия, които се наричат кошнички. Те представляват месести люспи и силно развито цветно дъно, което всъщност се консумира. Съцветията са богати на ароматни вещества, които придават приятния вкус на зеленчука.

В зависимост от формата и цвета на листата, се срещат над десет вида артишок. Само един от тях обаче може да се консумира в сурово състояние и се смята за деликатес.

  • Китайският артишок е популярен и се отглежда в Европа и в Далечния Изток. Преди да се почисти и да се отстрани твърдата му част, е необходимо да се бланшира;
  • Френският артишок произхожда от Северна Африка, но се култивира в Европа и Америка. Ядливата му част е пъпката.
  • Йерусалимският артишок е с подчертан вкус на ядки. Цветът му варира от бежов до кафяво-червен.

Размножаване

Артишокът се размножава чрез издънки. Те се добиват от най-добре развитите растения. Изрязват се така че да остане част от коренището на майчиното растение.

През последните години се селекционират сортове, които се размножават чрез семена. Те са предназначени за пролетно прибиране, за разлика от традиционните сортове, които се реколтират през есента.

Когато артишокът се отглежда чрез семена, то това става чрез производството на разсад. Семената се засяват през март, обикновено в неотопляеми парници. Растенията поникват за около две седмици след сеитбата. Към началото на май разсадът е готов за засаждане на постоянно място.

Отглеждане

Разстоянията, на които се засаждат растенията, зависят от сорта и от технологията на отглеждане. Ориентировъчно разстоянията са 1-1,5 м между редовете и 90 см – между растенията вътре в реда.
През първата година между редовете могат да се засаждат някои зеленчукови култури – салати, лук, чесън, манголд, кейл, т.е. такива видове, които развиват по-малки хабитуси.

Първата беритба на кошничките се прави през втората година след засаждането. Съцветията започват да се прибират, когато започнат да се разтварят във връхната си част. Обикновено това е в края на май, но може по-рано или по-късно в зависимост от сорта, климатичните условия и района на отглеждане.

Кошничките имат различен размер – според това откъде са откъснати – от централното стъбло или от разклоненията. Най-малка бройка са най-едрите съцветия, останалите са със средни или по-дребни размери.

Състав

Артишокът е богат на биоактивни вещества. От острите му листа се извлича екстракт, който е суровина за производството на лекарства.

В съдържанието на артишока има баластни вещества и микроелементи - калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий. Освен това е източник на витамини - А, В1, В2, С, а също на белтъчини, мазнини, въглехидрати.

Лечебни качества

За лечебните качества на артишока се знае от древността. Растението съдържа антиоксидантът цинарин, който не се открива в нито един друг плод или зеленчук. Цинаринът се използва при лечение на хепатит, атеросклероза, проблеми с жлъчката, а също при алергии и екземи.

Кулинария

Сезонно пресен артишок се намира от март до май, по-малко - през октомври. При избора на зеленчук кошничките му трябва да са тъмнозелени и тежки, а листата да са плътно едно до друго.

Свежият артишок е много нетраен продукт, задължително трябва да се съхранява в хладилник – немит и в найлонов плик. Трябва да се сготви до 4-5 дни. Тъй като сърцевината му бързо потъмнява, препоръчително е след като се почисти да се постави във вода с оцет или лимонов сок. Например в съседна Турция по пазарите артишокът се продава именно така – почистен и във вода.

Артишокът се съчетава отлично с лимони, портокали, малини, каперси, както и подправки – чесън, дафинов лист, магданоз, босилек и кориандър.