За да бъде успешно и продуктивно зеленчукопроизводството в личното стопанство е от важно значение съставянето на правилно сеитбообращение. То трябва да бъде съобразено с климатичните особености на дадения район, продължителността на безмразовия период, средните дати на късните пролетни и ранните есенни слани, стойностите на абсолютните минимални и максимални температури в района, количеството на валежите и др.

При сеитбообращенията трябва да се имат предвид: биологичните особености на зеленчуковите култури, продължителността на вегетационният период на всека култура, изискванията на растенията към влагата в почвата, предшествениците, болестите и вредителите по културите и др.

Зеленчуковите култури, в зависимост от изискванията си към топлинните условия, се делят на студоустойчиви (лук, чесън, праз, спанак, моркови, магданоз), полустудоустойчиви (грах, бакла, салата, главесто зеле) и топлолюбиви (пипер, патладжан, домати, краставици, фасул, дини, пъпеши, тикви, бамя и др.).

Студоустойчивите култури понасят без повреди температури под минус 8оС, полустудоустойчивите – до минус 8 оС, а топлолюбивите – до 0 оС.

Много са факторите, които определят изискванията на зеленчуковите култури към водния режим. Определящ фактор е размера и разположението на кореновата система в почвата. Някои култури (тикви, дини) развиват мощна коренова система, която достига на дълбочина над 2 метра и използват влагата и от по-дълбоките почвени слоеве. Други култури (домати, пипер, патладжан, салатно цвекло, бамя) развиват кореновата си система по-плитко – до 80см, а някои (салата, лук, чесън, спанак, копър) – на дълбочина до 30см. Растенията с плитко разположена коренова система са с големи изисквания към почвената влажност.

Нормалното развитие на зеленчуковите култури протича при определена реакция на почвения разтвор. Доматите, картофите, дините, ряпата се развиват добре при почвен разтвор с рН от 4,5 до 6; грахът, морковите и тиквите – при слабо кисела до неутрална реакция (рН 6-7). При слабо алкална среда (рН 7-7,5) се развива добре фасулът, патладжанът, главестото и цветното зеле, а при алкална (рН 7,5-8) – пиперът, краставиците, лукът, спанакът.

Продължителността на вегетационният период при зеленчуковите култури е различна, което осигурява възможност за неколкократно използване на дадена площ през годината. Спанакът, лукът, чесънът, салатите, репичките са култури с къс вегетационен период и се отглеждат преди основните култури - пипер, патладжан, домати, краставици, тиквички, фасул, дини, пъпеши и др.

Грахът обогатява почвата с азот и е добър предшественик на всички зеленчукови култури. Сеитбата на грах се провежда от края на февруари до средата на март. В южните райони се практикуват и предзимни сеитби на грах. Като втора култура на освободените площи от грах може да се отглежда късно главесто и цветно зеле, зелен фасул , ряпа и др.

Много добър предшественик на граха са картофите.
Ранните картофи се прибират в края на май и през юни, което позволява след тях да се отглеждат дребноплодни краставици и късно зеле.

Доматите при монокултурно отглеждане имат сравнително добра поносимост. Най-добри предшественици на доматите са: грах, зелен фасул, готварски тиквички, краставици, зеле. Краставиците се развиват добре след бобови култури, домати, картофи, ранно зеле.

Пиперът не трябва да се отглежда монокултурно и на площи, които са били заети от зеленчукови култури от сем. Картофови (картофи, домати, син патладжан). Добри предшественици на пипера са бобовите и тиквовите култури.

Доматите, пипера, патладжана и бобовите култури са добри предшественици на дините, пъпешите и тиквите.

Зеленчуковите културите, които се нападат от едни и същи болести и неприятели не трябва да се отглеждат на едно и също място по-рано от 3-4 години.

Литература
Зеленчукопроизводство – проф. Генко Генков