-1° C, предимно облачно
В момента културите за есенно производство от сем. Кръстоцветни – главесто зеле, цветно зеле (карфиол), броколи, алабаш, ряпа са в процес на интензивно бране.
До края на месеца по кръстоцветните растения вредят белите зелеви пеперуди, зелевата листна въшка и зелевия молец. Те са широко разпространени. Белите зелеви пеперуди и зелевата листна въшка са ключови неприятели по кръстоцветни, а и вредата от гъсениците на зелевият молец не е за подценяване.
Така че са наложителни растителнозащитни дейности, при които стриктно се спазва карантинният срок на инсектицидите.
Бяла зелева пеперуда
Често се появява в значителна плътност и нанася сериозни щети. Характерно за пеперудите е, че обитават зеленчуковите градини в съседство с населени места, където зелето не се отглежда на големи площи. Големите зелеви посеви се нападат силно само по периферията.
Бялата зелева пеперуда развива 3-4 поколения годишно и зимува като какавида, без пашкул, по стъблата на дърветата, по плетища, под стрехи, по корнизи на прозорците, по стобори и на други високи места.
За развитието на бялата зелева пеперуда оптимални са температурите между 20-260С. Температури над 35-380С са неблагоприятни за развитието на вида или причиняват загиването му. През горещите летни дни пеперудите може да се съберат на ята около водни източници или влажни земни участъци, където пият вода или поемат влага и соли с хоботчетата си.
Летят през деня, при хубаво, тихо и слънчево време. Хранят се с нектар от различни цъфтящи растения, като предпочитат кръстоцветните.
Женските снасят яйцата си на купчинки от 15-20 и повече, по долната страна на листата, предимно по зелето, но и по другите кръстоцветни.
Гъсениците
Възрастните гъсеници изгризват големи участъци по листата, като може да унищожат почти цялата листна петура и да оставят незасегнати само дебелите жилки. Често те се групират по връхните части на листата.
За разлика от зелевата нощенка те не навлизат в главите на зелето. При храненето си са защитени от парлив секрет, който се отделят от космиците по тялото им и може да предизвика обриви по кожата на хората.
Изхранването на гъсениците продължава около месец. Когато завършат развитието си те напускат растенията и какавидират на същите места, където се укрива зимуващото поколение и само по изключение по листата, където са се хранили. Какавидният стадий продължава една-две седмици.
Ряпна пеперуда
Често се появява в по-висока плътност от бялата зелева пеперуда. Ряпната пеперуда развива две-три поколения годишно. Зимува като какавида по стъблата на дърветата, по корнизите, стоборите и плетищата.
Пеперудите са активни в топлите часове на деня - от 9 до 18 часа. Хранят се с нектар от цъфтяща растителност. Срещат се до късна есен.
Женските снасят яйцата си от долната страна на листата поединично, предимно по културните кръстоцветни растения.
Младите гъсеници нагризват по листата кръгли отвори, а възрастните гъсеници ги скелетират грубо и правят ходове в главите на зелките.
Развитието на гъсениците продължава около 20 дни. Те какавидират главно по растенията, където са се изхранвали. Какавидират на същите места, където и зимуват.
Сходни биологични особености и повреда с ряпната пеперуда имат Обикновената синапица и Пъстрата синапица.
Борба с белите зелеви пеперуди
Прилагат се някои агротехнически мероприятия - унищожаване на кръстоцветните плевелни растения, по които пеперудите от първо поколение най-често снасят яйцата си и сеитбообращения с ненападащи се растения от други семейства.
За борба срещу яйцата може да се използва и яйчният паразит Trichogramma sp., по 10-20 хил. индивида на декар, чрез трикратна сезонна колонизация, през 6-8 дни. Имайте предвид, че методът е доста скъп и изисква консултация със специалист.
Към химична защита се процедира, когато прагът на икономическа вредност превиши 25% повредени листа или наличието на яйчни групички върху 5% от растенията.
Срещу гъсениците може да използвате контактни инсектициди - Авант 150 ЕК (17 мл/дка), Алтакор 35 ВГ (8-10 г/дка), Децис 100 ЕК (7,5 – 12, 5 мл/дка), Екзалт (200 мл/дка), Ламдекс екстра (42-80 г/дка), Магеос 150 ВГ (7 г/дка), Метеор (0,06-0,07 %), Цитрин Макс (5 мл/дка), задължително с добавка на прилепител и биологични препарати на база B.turingiensis - Дипел 2Х ( 100 г/дка), Дипел ДФ (75-100 г/дка).
Биологичните средства се прилагат при по-ниска плътност и действието им се проявява след 4-7 дни.
Зелева листна въшка
В отделни години нанася сериозни повреди. Когато вредят по застаряващи растения въшките развиват повече крилати форми. Плодовитостта на въшките е най-голяма до 12-то поколение, а след това намалява, което се дължи главно на физиологичното състояние на хранителните растения и понижаването на средните денонощни температури.
Зелевата листна въшка развива до 15 поколения годишно и зимува като яйце по кочана на зелето и по растителните остатъци на различни кръстоцветни растения, вероятно и по зимната рапица. Яйцата презимуват най-добре върху незаораните кочани. Около 70% от яйцата загиват, ако са снесени по изсъхналите или гниещите зелеви листа.
Ларвите се заселват по връхните части на стъблото - по младите разклонения, листа, пъпки и цветове, като смучат сок и отделят медена роса. Нападнатите части се обезцветяват или пожълтяват, деформират и изсъхват, а семена не се образуват.
През есента се появяват половите женски и мъжки форми. След копулацията женските снасят от 2 до 5 яйца по зелевите кочани, останали на полето, по зелето предназначено за семена, в основата на рапичните растения и на други места.
Едно поколение завършва развитието си за 10 дни при средна денонощна температура 200С и за 15-20 дни при 160С.
Нападнатите късно в развитието си зелеви растения остават с дребни глави, силно замърсени от медена роса и съблечените ларвни кожички. Такива зелки са негодни за консумация. Те са с по-ниско съдържание на захари, витамин С и понижена търговска стойност.
При подходящи условия силно нападение може да има и по младите рапични растения през септември–октомври.
Видът презимува на местата, където копулира.
Борба
Агротехническите мероприятия са важни за намаляване нападението от зелева листна въшка - унищожаване на кръстоцветните плевели и растителните остатъци чрез обработки и дълбоко заораване в почвата.
Най-ефективни ентомофаги за унищожаване на зелевата листна въшка са ларвите на сирфидните мухи, следвани от ларвите на златоочиците и ларвите на калинките. При съотношение хищник: жертва от 1:25 до 1:100 химична борба не трябва да се провежда.
Химичната борба се прилага при праг на икономическа вредност (ПИВ) - 5-10% нападнати растения по време на образуване на главите. ПИВ за рапица е 10% нападнати растения.
Използват се предимно системни, проникващи или транс-ламинарни препарати от различни групи, но ако колониите са по видими части на растенията може да се използват и контактни.
Тъй като листата на зелето са покрити с восъчен налеп, за по-доброто задържане на капките върху напръсканите растения, задължително се прибавя прилепител (Акарзин или някакъв измиващ препарат – 1 л/100 л работен разтвор).
Може да използвате един от препаратите – на база делтаметрин - Децис 100 ЕК (7.5-12.5 мл/дка) или друг, Клоузър 120 СК (20 мл/дка), Ламдекс екстра (28-60 г/дка), Мовенто 100СК (15-75 мл/дка), Флипер (1-2 л/дка).
Зелев молец
Видът е разпространен повсеместно. Зелевият молец развива 4-6 поколения годишно и зимува като какавида, а в по-южните райони и като възрастно насекомо под растителните остатъци, под буците почва и сухите листа.
Пеперудите летят привечер и през нощта. Имагинират полово незрели и се хранят с нектар от различни цъфтящи кръстоцветни растения. Животът им продължава 3-4 седмици.
След копулацията женските снасят поединично или на малки купчинки - обикновено 3 до 5 яйца по долната страна на листата, главно покрай жилките и по дръжките на листата. Средната плодовитост е от 70 до 150 яйца, а максималната над 300-350.
Ембрионалното развитие продължава от 3 до 11 дни.
Излюпените гъсеници отначало минират листата отдолу и се хранят с паренхимната тъкан. В мините гъсениците престояват 2-3 до 5 дни. След като нарастнат, ги напускат и се хранят като изгризват долния епидермис и паренхима на листата, без да засягат горния епидермис. Възрастните гъсеници изгризват по листата отвори с различна големина и форма.
Отворите са значително по-малки от тези, предизвикани от белите зелеви пеперуди или нощенките. Много често гъсениците се хранят с нежните централни листа, като ги унищожават напълно. Повредените растения образуват малки зелки с неправилна форма.
При карфиола гъсениците навлизат в цветната глава и се хранят със съцветията. При всички кръстоцветни нагризват пъпките, цветовете, шушулките и връхните части на растенията. Гъсеници се откриват и във вътрешността на шушулки от рапица, нагризващи семената, а последното поколение минира и нагризва котиледоните и първите листа на поникващата зимна рапица.
Изхранването на гъсениците продължава от 8 до 16 дни, съответно при температура 24,5 и 20оС. След като завършат развитието си те изпридат рехав пашкул по нападнатите части на растенията и какавидират в него. Какавидният стадий продължава от 3 до 11 дни.
Борба
Намаляване на плътността и нападението от зелев молец чрез агротехнически мероприятия може да се постигне чрез унищожаване на кръстоцветните плевелни растения, събиране и изгаряне на растителните остатъци, дълбока оран след прибирането на реколтата, за да се унищожат зимуващите какавиди и грижи за бързото развитие на зелевите растения – напояване, обработка, торене.
Наличието на неприятеля и сезонната динамика на летежа може да се установят чрез светлинни и феромонови уловки.
Срещу яйца и млади ларви може да се използва хормонален инсектицид на база пирипроксифен – Харпун (50-112,5 мл/дка) и други.
Химична борба се провежда при праг на икономическа вредност 10% повредена листна маса.
Срещу гъсениците могат да се използват контактни препарати - Авант 150 ЕК (17 мл/дка), Алтакор 35 ВГ (8-10 г/дка), Децис 100 ЕК (7,5-12,5 мл/дка), Екзалт СК (200 мл/дка), Суми Алфа 5 ЕК (25 мл/дка) с прибавка на прилепител и биологични препарати, на база B.turingiensis - Дипел ДФ (75-100 г/дка) и други.
Коментари