3° C, ясно небе
От тях можете да изберете за есенното засаждане
Стопани се интересуват какви от ранните сортове лози могат да заложат в дворните си места още тази есен.
Ще им представим някои от популярните и добри сортове, от които могат да потърсят по родните разсадници, които между другото са добре заредени и предлагат разнообразие.
Например Армира е един от тези, които узряват от втората половина на юли до 10-15 август. Той е създаден в Пловдивския аграрен университет.
Армира е типичен десертен сорт от най-ранните у нас. Получен е чрез кръстосването на двата известни сорта Мискет пловдивски и Суперран Болгар.
Гроздът му е голям, коничен, крилат, рехав, около 350 грама. Зърното е едро, овално-елипсоидно. Кожицата му е дебела, здрава, но не жилава, жълто-зелена до кехлибареножълта.
Консистенцията на гроздето е месеста, хрупкава, топяща се. Вкусът му е приятен, хармоничен, неутрален.
Лозите са силно растящи. Летораслите узряват много добре. Отличават се с висока родовитост. Добивът от една лоза е от 4 до 6 кг, а от декар - от 1300 до 1500 кг. Плододава много добре на стъблените формировки Мозер, Омбрела и др.
Подходящ е за асмовидно отглеждане. При резитбата изисква да се съкращава на чепове с по 2 очи. Не е склонен към изресяване и милерандаж.
Има средна устойчивост на брашнеста мана, устойчив е на сиво гниене. Сравнително устойчив е на ниски зимни температури. Има добър афинитет с подложките.
При консумативна зрелост съдържанието на захари е 15,7%, а на титруеми киселини 6 г/литър. Има много ценни качества.
Може да се отглежда при надморска височина до 800 метра.
За любителите на мискетовия вкус
е подходящ Перл дьо Ксаба, познат като Перла, но трябва да уточним, че той не е много подходящ за асмовидното отглеждане. Освен това този сорт изисква да бъде напояван в периода на началото на зреенето.
Иначе той е от най-ранозреещите сортове у нас, със средноголям грозд, средно едро зърно, мискетов аромат, тънка кожица и седефено-кехлибарен цвят.
Зърното е като перла, узрява втората половина на юли, а в по-високи райони - началото на август.
Получен е от кръстосването на сортовете Шасла доре и Мискет Отонел. Този сорт грозде е разпространен и доста търсен във всички лозарски страни.
В България е известен отдавна и под друго име - Ранозрейка или само Перла и се намира в цялата страна на малки площи.
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен или коничен, понякога крилат с едно крило, полусбит. Средната маса на един грозд е 130-180 г.
Консистенцията му е слабо месеста, сочна. Вкусът му е приятен, хармоничен, мискетов. В едно зърно има средно 2 семена. Лозите са средно растящи, с добра родовитост.
Най-подходяща формировка е стъблен или приземен Гюйо.
Изисква умерено натоварване – резитбата при него се прави на 1-2 плодни пръчки с по 10 очи и 3-4 чепа с по 2 очи.
Средният добив от една лоза е от 3 до 5 кг, а от един декар - от 800 до 1000 кг.
Не е склонен към изресяване и милерандаж. Афинитетът му с подложките е добър. Най-добре се развива върху топли, леки и плодородни почви. Изисква напояване до началото на узряването на гроздето. Устойчивостта на лозите към ниски температури е сравнително добра.
При физиологична зрелост гроздето най-често съдържа 16-17% захари и 6,5-7 г/л титруеми киселини. Трябва да се бере веднага след узряването, защото бързо омеква, лесно се напуква и гние. Има ниска съхраняемост.
Пододходящ е за по-хладни райони при надморска височина до 800 метра.
Друг сорт, който узрява в началото на август е Плевен
Той обаче има ниска устойчивост на студ, както и на основните опасни болести мана и оидиум. Притежава средноголям грозд, едро зърно, неутрален вкус.
Селектиран е в Института по лозарство и винарство в Плевен още през 1961 г. от К. Стоев, Й. Иванов, З. Занков и В. Вълчев, чрез кръстосването на сортовете Италия и Янтар. Утвърден е през 1968 г. Днес е разпространен, но не масово, въпреки че на много места се отглежда с успех.
Лозите се отличават със силен растеж и сравнително добра родовитост. Сортът се отнася към групата на много ранните сортове - вегетационният период от напъпването до консумативната зрелост е 113 - 135 дни.
Подходящ е за асмовидно отглеждане
Лозите имат ниска устойчивост на ниски зимни температури и слаба възстановителна способност. Растенията не са устойчиви на мана и оидиум.
При формировка стъблен Гюйо добивът от лоза е 3 кг, а от декар - 700-800 кг.
Издръжлив е на съхранение. Консумира се в прясно състояние, подходящ е и за консервиране.
Друг познат сорт е Супер ран Болгар,
който е класика у нас. Но и неговите лози са чувствителни на студ и на болестта мана.
Супер ран Болгар е от най-известните български бели десертни сортове, който узрява в първите дни на август. Има среден до голям грозд и едро зърно, изострено, с кехлибарена кожица.
Сортът е получен при кръстосването на Италия и Янтър през 1961 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен.
Спада към групата на най-ранните. Склонен е към проява на изресяване и милерандаж.
Гроздето съдържа средно около 15-16% захари при съдържание на тутруеми киселини 5-6 г/литър.
Лозите на Супер ран Болгар, както казахме, са от чувствителните на брашнеста мана (оисиум), мана и ниски зимни температури. Гроздето е практически устойчиво само на сиво гниене
Лозите са силно растящи с добра родовитост - средния добив от лоза е около 6 кг, а от декар - 1000-1500 кг.
Може да се спрете на Мискет Русенски,
който е идеален за прясна консумация и узрява в първите десет дни на август.
Селектиран е в България чрез кръстосване на Кардинал и Хамбургски мискет през 1973 г. от Иван Тодоров и проф. Занков. Разпространен е из цялата страна. Лозите са средно растящи.
Той е устойчив на сиво гниене, има добра устойчивост на ниски зимни температури. Проявява добра възстановителна способност след силни зимни повреди.
Сортът е подходящ за отглеждане във всички лозарски райони и полупланински места с надморска височина до 700-800 м. Средният добив от една лоза при стъблено отглеждане е 4-5 кг, а от декар - до 1500 кг.
Гроздът е голям - 300 грама, рехав. Зърната са едри, овални, тъмно-лилави до черни. Консистенцията е хрупкава, с приятен вкус и силно изразен мискетов аромат. Сокът е безцветен.
Използва се предимно за прясна консумация. Гроздето не се напуква, не гние. Захарното съдържание в технологична зрялост е 16%.
Коментари