Ливадната пеперуда показа, че няма маловажен неприятел

Превенцията е най-добрата защита, а интегрираният подход трябва да намери място в добрите практики, категорична е проф. Вили Харизанова

Ваня ВЕЛИНСКА

Опасен неприятел нападна слънчогледовите полетата в Добруджа. И не само, навсякъде е и по полетата, и по домовете на хората. Става въпрос за ливадната пеперуда, която по принцип не е сериозен вредител по културните растения. При масово намножаване обаче, каквото наблюдаваме тази година, тя безспорно се превърна в такъв.

Ливадната пеперуда е от видовете с т. нар. многогодишен тип популационна динамика, разяснява проф. Вили Харизанова, ентомолог, декан на факултета по Растителна защита и агроекология, в Аграрния университет – Пловдив. Това означава, че има години, през които ливадната пеперудата не представлява интерес, тъй като се явява в много ниска плътност. Затова и не се забелязва нито от специалистите, нито от земеделците. Има, разбира се, още много други такива неприятели. По принцип тези видове през определен период от време рязко повишават средната си популационна плътност, съответно идва и момент, в който се стигат да максимум, т.е. това е пикът им на развитие. Терминът, който ентомолозите използваме, е каламитет.

Повече за неприятеля

Ливадната пеперуда е неприятел, който вреди основно по техническите култури.

Възрастното насекомо е пеперуда, която е със сиво-кафяви или жълто-кафяви предни крила, има разпръснати тъмнокафяви крила и жълтеникави ивици в долния край. Задните крила са сиво-кафяви с тъмнокафява напречна и една жълта до нея линии. Яйцето е млечнобяло, воднисто. Гъсеницата е зелена, понякога тъмносива, с черни надлъжни ивици.

Неприятелят зимува като гъсеница в копринено пашкулче.

Ливадната пеперуда развива 3 поколения годишно

Пеперудите от първо поколение летят в края на април и яйцеснасят от долната страна на листата на културни и диви растения.

Второ поколение се появява през юни, а трето - през август до средата на септември. Първоначално гъсениците оплитат листата с тънки копринени нишки и ги скелетират, а по-късно ги унищожават напълно, като остават само централните жилки. Силно повредените обезлистени растения загиват. Възрастните гъсеници често сменят растенията.

След като унищожат листата на растенията в дадена местност, преминават значителни разстояния с помощта на въздушни течения, като продължават да унищожават растителността по пътя си. Младите гъсеници се развиват по-често по плевелната растителност, а по-възрастните по културните видове.

Гъсениците от трето поколение са най-многобройни и причиняват най-големи загуби.

В началото на август, когато се наблюдава и

масовият летеж на пеперудите в Добруджа, лети трето поколение на ливадната пеперуда

Следва яйцеснасяне и развитие на гъсениците на трето поколение, които са особено опасни. Ако не се реагира, съответно всички те ще какавидират и през следващата година вероятността числеността на неприятеля да е много голяма, е съвсем закономерна.

Няма да се изненадам, ако догодина популацията на ливадната пеперуда е още по-висока, разяснява проф. Харизанова. Разбира се, не може да знаем със сигурност. Но при всички случаи е важно да се предприемат мерки. Според мен най-доброто решението е използването на трихограма. Препоръчително е колонизирането на яйчния паразит да стане малко преди и по време на снасянето на яйцата. Така трихограмата снася яйцата си върху яйцата на ливадната пеперуда и ги паразитира.

Трихограмата е малка осичка, която не лети на големи разстояния

Паразитът предпочита видове пеперуди, които снасят яйцата си на групи, за да може да снесе собствените си яйца в тях и да си „свърши работата“. Възрастната трихограма живее около 10-ина дни, като снася яйца през първите 3-4 дни.

Трихограмата е най-използваният в света яйчен паразит с доказан ефект, коментира проф. Харизанова, която е сред безспорните специалисти по биологичен контрол. Той се използва в борбата с икономически важни неприятели като царевичен стъблен пробивач, памукова нощенка и др. Ливадната пеперуда, която трихограма паразитира успешно, е от същото семейство, от което е и царевичният стъблен пробивач. Двата вида насекоми доста си приличат и по външен вид, и по хранене - многоядни неприятели. И двата нападат царевица и слънчоглед, като ливадната пеперуда предпочита повече слънчогледа и после царевицата, докато пробивачът първо царевицата, след това конопа, а после слънчогледа. Вредителите са от едно семейство, имат подобна биология, снасят яйцата си по групи, което улеснява паразита трихограма да снесе яйцата си върху повече от тях.

Използването на трихограма за борба с неприятелите е от т. нар. превантивни методи в интегрираната растителна защита

С мерките, които предприема Европа за т. нар. „позеленяване“ тя ще се налага в практиката все повече и повече. При интегрираното производство биологичният контрол заема водеща роля.

Първоначално се започва с устойчиви сортове, ако има такива, после се преминава през всички агротехнически дейности, които могат да намалят плътността на дадения неприятел, като обработка на почвата, която намалява плътността на зимуващите форми и т.н. След като се приложат всички познати методи за дадения неприятел, задължително се е преминало и през биологичен контрол, разбира се, и е достигнат праг на икономическа вредност, чак тогава се препоръчва употребата не инсектициди.

В посевите с царевица, където е колонизирана трихограма, без съмнение има ефект, категорична е проф. Харизанова. На пръв поглед той може да не се види. Както и тук, в царевичното поле в землището на Паскалево, на което се намираме в момента, няма да го забележите. Но може да се види, че няма червиви стъбла, ходове на неприятеля, повредени кочани. Именно в това се състои превенцията – решава се проблемът, преди да е възникнал, т.е. няма гъсеници - няма вгризвания.

Виждаме много скелетирани слънчогледови листи от ливадната пеперудата, допълва проф. Харизанова. Без съмнение тази година неприятелят изненада неприятно земеделските производители, както и нас ентомолозите също. Досега земеделците считаха, че по слънчогледа не вредят неприятели, но виждаме, че не е така. Така че занапред производителите трябва да са особено внимателни. Не бива да се подценява никой вредител, тъй като виждаме, че

насекомите са живи обекти, не са предсказуеми, могат внезапно да създадат сериозни проблеми и да доведат до загуби на реколтата

Особено важно е земеделските производители да се обединят при такива каламитетни прояви, тъй като насекомите не признават граници, и мерките на едно поле не решават проблема трайно. Трябва съвместни усилия в борбата с такива вредители.

Царевичен стъблен пробивач 

Той е най-опасният неприятел за царевица. Развива две поколения годишно и зимува като възрастна гъсеница в стъблото на царевичните растителните остатъци и др.

Напролет при температура над 15 градуса презимувалите гъсеници какавидират. Пеперудите летят през май-юни през нощта, а през деня се укриват под растенията. Снасят яйцата на купчинки от долната страна на листата, наредени като люспи на риба. Обикновено една женска снася между 250-400 яйца. Ембрионалното развитие е 3 до 14 дни.

Изхранените гъсеници прeгризват кръгъл отвор по стъблото, оплитат го с паяжина и какавидират в рехав пашкул.

Пеперудите от новото поколение се появяват 2-3 седмици след какавидирането и летят от втората половина на юни до края на август. Снасят яйцата си главно по царевицата.

Вреда

Излюпените гъсеници отначало се хранят в пазвите на листата, а след това се вгризват в стъблата, където правят вертикални и хоризонтални галерии. Те ги изпълват с огризки, екскременти и ги оплитат с паяжинни нишки. През есента напълно развитата гъсеница прави рехав пашкул в остатъците от нападнатите стъбла и презимува там.

Новоизлюпените гъсеници нагризват долния епидермис и паренхима, обикновено в близост до листното влагалище, а по-късно изгризват неправилни ивици. В стъблата правят хоризонтални и вертикални ходове. Листата над мястото на повреда завяхват и изсъхват, а останалите, на които не са повредени проводящите тъкани, остават здрави. Повредените растения изостават в развитието си, дават нисък добив или се пречупват около отвора и полягат.

...

Памукова нощенка 

Вредителят напада много култури: слънчоглед, царевица, памук, а също тютюн, сорго, домати, фасул, грах, пипер, соя, люцерна и др. Развива три, по-рядко четири поколения годишно. Зимува като какавида в почвата на дълбочина 4-8 см.

Пеперудите от пролетното поколение летят през първата половина на май. Те са активни през нощта, а през деня се укриват под листата на растенията и в растителните остатъци. Една пеперуда снася средно 500 яйца, при максимум 3000. Яйцата обикновено се отлагат по едно, рядко по две-три или повече. Женските избират цъфтящите части и генеративните органи на растенията и по-рядко листата.

Ембрионалното развитие продължава от 3 до 10 дни.

Гъсениците се развиват за 2-3 седмици, след което какавидират в почвата на дълбочина 4-8 см. Някои гъсеници какавидират в свилата или в ходовете на царевичните кочани. Пеперудите от второ поколение летят през юни-юли, а гъсениците от него вредят през юли-август. Пеперудите от трето поколение летят в края на август и септември, а гъсениците завършват развитието си към края на септември и началото на октомври.

Вреда

Отначало излюпилите се гъсеници вредят по онези части на растенията, по които са снесени яйцата. Те скелетират листата, хранят се със свилата на царевицата, а по-късно правят ходове в кочана, които изпълват с екскременти. Те нагризват зърното от най-новите към по старите зърна. По повредените зърна се развива фузариум, който повишава микотоксините.

Най-големи щети нанасят гъсениците от второ поколение.