-8° C, предимно облачно
Добре обмислените комбинации от сертифицирани семена гарантират, че от здрава и жива почва ще се получат силни посеви и устойчиво земеделие
Инж. агр. Евелина Маринова,
управител на фирма Лидер Консултинг
Всяко знание се усъвършенства в практиката, затова и приложението на междинните култури ще иска не малко време, за да се усъвършенства тяхното отглеждане и фермерите да реагират адекватно за овладяване на този процес. А най-важното следствие от тези усилия ще бъде съживяването на почвата и подобряване на резултатите от цялостната стопанска дейност.
Междинните култури
стимулират формирането на хумус
Те са условие за активен почвен микробиален живот, хранят почвените микроорганизми, оставят след себе си ценни хранителни вещества и система от пори за пренос на въздух и вода и така повишават добива от следващата култура. Само добре развити коренови системи могат да осигурят оптимално развитие на растенията и да изхранят супердобиви. Добре обмислените комбинации междинни култури и най-вече от сертифицирани семена гарантират, че почвата ще бъде плодородна и, ако са съобразени с условията на даденото място, ще се получат здрави посеви и успешно и устойчиво земеделско производство. Добре развитата почвена покривка предотвратява изпарението, растенията с дълбоки корени черпят вода от труднодостъпни пластове и след една такава междинна култура напролет почвата е по-влажна дори при недостатъчни валежи в даден регион.
Покривната култура предпазва от ерозия, оптимизира системата от пори и подобрява аерацията.
Растителната общност
мобилизира хранителните вещества
предотвратява измиването им, стабилизира хумусния баланс. Много е важен фитосанитарният принос на добре подбраната междинна култура - потиска се намножаването на плевелите, прекъсва се патогенният фон и може да се приложи селекция от сортове междинни култури за борба с нематодите, където това е необходимо.
Добре подбраните смески структурират почвата многопластово и се грижат за биологичното многообразие на полето, като в същото време взаимно се допълват и компенсират. Това ни дава възможност да поддържаме почвата здрава и жива чрез растенията. От хилядолетия човечеството се изхранва от земята, а заедно с техническата революция ние все
по-интензивно и понякога агресивно
се възползваме от способностите на почвата и трябва да сме наясно, че това има своите последствия. За да поддържаме почвеното плодородие, да го възстановяваме и повишаваме, трябва да положим много грижи и да предприемем индивидуални и конкретни мерки.
Хумусът е най-важният почвен елемент, върху който трябва да насочим своето внимание. Има много способи, които подпомагат неговото изграждане:
• най-важно е, да държим почвата колкото се може по-дълго под растителна покривка. Това ще осигури много енергия на почвените микроорганизми;
• да осигуряваме видово многообразие в сеитбооборота. Това включва както основните, така и междинните култури;
• да не се прекалява с окопни култури, при които през един дълъг период има голи участъци почва;
• независимо дали ще се практикува минимално инвазивна, или конвенционална технология на обработка, важно е с техниката да се борави отговорно;
• всички мерки да са съобразени с индивидуалния характер на почвата и микроклимата в дадения регион.
Почви, устойчиви на климатичните промени
Единствените живи същества на тази земя, които имат привилегията да превръщат слънцето в енергия за своите нужди, са растенията. Но за да могат да постигнат това, те се нуждаят от здрава почва. И като във всеки кръговрат, именно те са източника за храна на почвените живинки, които поддържат и изграждат тази почва жива и здрава.
По силата на обстоятелствата
фермерите стават мениджъри
на почвата, те могат да я управляват правилно, тъй като те се занимават с нея от години и познават нейните слаби и силни страни. Управлението на почвеното плодородие има за основна задача изграждането на хумус, а този процес е свързан най-вече с правилния мениджмънт на корените в почвата. Тя трябва да осигурява на растенията оптимален въздушен, воден и хранителен режим. За да улесним това, трябва да създадем благоприятни условия за развитие на корените в почвата. Особено на фокус е ризосферата – това е почвата съвсем непосредствено около коренчетата. Тази биология ние трябва да щадим и обгрижваме. На механичния състав от геологична гледна точка не можем да влияем.
Колкото повече живи корени има в почвата, толкова повече енергия ще има тя, толкова повече микроорганизми ще изхрани чрез кореновите отделяния и обратно - тези корени ще отгледат много повече растения и ще формират повече хумус за следващите ги култури. Оттук идва голямото значение на междинните култури като източник на енергия за почвата – енергия, уловена от светлината, предадена чрез корените и взаимовлиянията с микроорганизмите.
Технологични решения за практиката
Междинните култури са средство за почвено плодородие при всички технологии. Може и трябва да се прилагат както в конвенционалното земеделие, така и в технологиите с минимални обработки, директни сеитби, стрип-тил, но-тил. При директната сеитба и мини-тила ползването им е силно желателно, а но-тил технологията на практика се базира на задължителната почвена покривка.
Най-важно е като първа стъпка да определим мястото на междинните култури в сеитбооборота в дългосрочен план. Наричаме ги „култури“, затова нека се отнасяме към тях като към такива - да ги сеем правилно - равномерно и на еднаква дълбочина в подравнено и улегнало почвено легло. Ако обработваме, да се грижим за почвеното сцепление със семенцата било чрез настройки на сеялките или валиране в конвенционалната практика. Когато говорим за сеитбооборот - класическото място на междинната покривка е след зимна житна култура преди пролетна окопна или др. И тук идва
една от най-големите грешки
в българската практика - оставят се самосевки от ожънатата култура да бъдат елемент на междинната и по този начин патогените и неприятелите, живели в посева досега, продължават да се развъждат на полето. Това е недопустимо, напротив, покривната култура трябва да може да задуши самосевките и покълващите плевелни семена и така да прочисти още по-добре полетата. Да прекъсне сеитбооборота!
Сроковете на сеитба
могат да се тълкуват много различно. Сеитбата непосредствено в жътвените остатъци при още налична влага е предимство за покълването, но ако няма валежи, може да изсъхнат кълновете или да се провали поникването, а в общия случай при ранна сеитба в условията на дълъг ден, високи температури и малко валежи може да се развият преждевременно цветоносни стъбла, растенията остават дребни и ефектът не е пълноценен, тъй като те клонят бързо към съзряване, а това вече не ги прави оптимална храна за почвените организми. За ранен срок на сеитба са по-подходящи бобовите растения, също елда, фацелия, суданка.
Растенията трупат органична маса чак при скъсяване на дължината на деня, затова в нашите условия една
сеитба, клоняща към септември, е по-успешна
в перспектива, най-вече за кръстоцветните, които са най-активно работещите в почвата, особено след като през октомври вече се очакват валежи и покривката може бързо да напредне в развитието си. При смеските срокът на сеитба се преценява индивидуално според състава, целите, валежите, технологията.
Нашата цел са добре развити растения, които не са вдървесинени - делът на целулозата се увеличава в периода на цъфтеж, затова ако културите започнат да се подготвят да цъфтят, ние трябва незабавно да ги повалим с валяци. Така почвата остава покрита, но развитието на покривните растения се прекъсва и те започват да угниват и се ползват от микроорганизмите като храна. Мулчирането с режещи инструменти не е препоръчително, тъй като сокът на растенията не е храната за микроорганизмите, а и по този начин на повърхността се отделя газ, който не е желателен продукт.
Повечето технологии се базират на пролетни видове междинни растения, които да измръзнат лесно през зимата и да оставят чисто поле за пролетната сеитба. Затова ако зимата е мека и не настъпва измръзване, трябва да използваме мразовити дни, в които
да намачкаме покривката с валяци
Така се пръсват клетките от замръзналите кристали вода в тях и започва ускорен процес на гниене.
Технологиите, които изискват почвена покривка до сеитба, трудно могат да съчетаят най-оптималните варианти за микроорганизми и почва, затова при тях е желателно да се включват зимуващи видове в смеските, за да може да остане почвата покрита до следващата основна култура. Тези технологии в повечето случаи ползват ежегодно тотални хербициди, което също не е решение за почвено здраве и опазване на околната среда.
Все още няма еднозначно доказани предимства на дадена технология за практиката. Ние търсим глобален ефект за поддържане и подобряване на почвеното плодородие и неговите елементи, но също така търсим икономическия ефект от нашето производство в дългосрочен аспект. Затова е добре да се редуват технологиите и да се адаптират според почвения тип, капризите на климата и, разбира се, икономическия интерес, но винаги с мисълта, че земята е нашето основно средство за производство. Машините ще се изхабяват, демодират и сменят, но земята остава и след нас и за нея трябва да се грижим дългосрочно.
Коментари