Всяка една може да даде живот на ново растение

Пчелите използват цветния прашец (полена) за храна. Те го събират от растенията, като го транспортират, прикрепен под формата на малки, колкото оризови, зрънца на задните си крачета, обяснява д-р Мирослав Балчев на med-bg.com. При събирането на прашеца той полепва по микровласинките, които покриват тялото на пчелата и така се осъществява опрашването на растенията, при което многократно се повишава тяхната продуктивност.

Разпространението на прашеца от вятъра е по-слабо ефективно. С предните си крачета, снабдени с четчици, пчелата събира полепналите по главата и антените, а със средните - по гърдичките и тялото й микрозрънца. След това ги премесва с някои вещества и ензими, отделяни от слюнчените й жлези, както и с нектар, и ги прикрепва към третата двойка крака. Те също имат специални кошнички за прашец. Така се образуват по две прашецови зрънца, наречени пелети. Големината им е колкото на дребно оризено зърно, а теглото е 7-8 мг. Цветът е разнообразен и зависи от вида на растенията, от които е събиран прашецът.

Пчелите отнасят прашеца в кошера и го натъпкват в килийките. Една килийка побира около двадесет товара прашец на една пчеличка. С главичките си пчелите натъпкват добре прашеца, като по този начин го освобождават от въздуха в него. Килийките се запълват до две трети с прашец и след това пчелите ги заливат до горе с мед.

След известно време, в резултат на ферментационни процеси, протичащи в условията на кошера при строго определени температурни условия, прашецът се преобразува в перга. Именно пергата е храна за пилото на пчелите и единствен източник на аминокиселини за тях. Като храна за пчелите, прашецът няма алтернатива или заместител. Интересно е, че в един и същи момент пчелите от различните кошери на един и същи пчелин събират прашец от различни растения. Това явление се нарича флоромиграция и е резултат от дейността на пчелите разузнавачки, които са открили растенията.

Пренасочване към друга паша настъпва едва след като се преустанови прашецоотделянето на първата. Едно прашецово зърно се състои от 100 хил. до 5 млн. спори, всяка една от които може да даде живот на ново растение.