4° C, предимно ясно
Всяка година в страната се губят над 30 000 000 т плодородна почва. Как да спрем този унищожителен процес?
Почвата е природен ресурс, който бързо се поддава на деградация, но се възстановява изключително бавно. Процесите на почвообразуване протичат в течение на продължителен период от време - средно 1-2 см почвен слой за 100 години. За да се запази плодородната земя, например на Добруджа, от суховеите, е важно да се поддържат
полезащитните горски пояси
Лош пример в това отношение е Северна Добруджа (Румъния). Липсата на полезащитни пояси там, доведе до рязко влошаване на качеството на почвата през последните години, като ерозията постепенно превръща плодородния чернозем в пясък. Интензивното селско стопанство, обезлесяването, пътищата, антропогенната промяна на климата и урбанизацията са сред най-значителните човешки дейности по отношение на техния ефект върху стимулирането на ерозия. В резултат на фермерска, често несъобразена с обстановката в региона, дейност освен замърсяване и утъпкване се наблюдава и почвена ерозия - един от най-важните деградационни процеси, който основно засяга производствения потенциал на обработваемата земя. Тя е процес на
механично разрушаване
и отнасяне на почвения слой под влияние на вода или вятър.
До голяма степен това е природен процес, който се засилва при прилагане на неподходящи технологии, практики и селскостопански машини. При изнасяне на хумусните вещества, почвите губят своето плодородие и водните екосистеми се замърсяват. Главни фактори, влияещи върху степента на проявление на ерозията са: климатичните условия, релефа, начина на използване на земята, състоянието на растителната покривка и времето, през което почвата е била покрита с растителност. Също така влияние оказват и антропогенните фактори – обезлесяването, неправилната обработка на почвата, пожарите.
В България се
разглеждат два вида
ерозия: водна и ветрова. Водната се проявява най-вече при обработваемите земеделски земи с наклон на терена. При нея се наблюдава процес на отделяне и пренасяне на почвените частици под влияние на повърхностно течащите води. Ежегодните загуби на хумус от водната ерозия дори при склонове с неголям наклон (2-30 градуса) може да достигнат 100 кг и повече от декар. За възникването и наличието на ерозионните процеси освен наклона голяма роля играят и валежите.
Ветровата ерозия е широко разпространена у нас. Тя се наблюдава главно в обезлесени и равнинни райони, както и на места със засушливи територии. В такива региони има предпоставки за развиване и поддържане на високи скорости на ветровете, което
води до отнасяне
на повърхностния почвен слой. У нас най-голяма опасност от ветрова ерозия има през пролетта, причина за което са силните ветрове и все още непокритите с растителност терени. Ежегодно от ерозия в страната се губят средно над 30 000 000 т плодородна почва.
Черноземите, разпространени в Северна България и по-конкретно карбонатните черноземи и сивите горски почви са най-податливи на ветровата ерозия. Предразполагащи за проявяване на този деградационен процес също са и смолниците в Югоизточна България. За ограничаване на дефлацията (ерозията) могат да се предложат
мероприятия за повишаване устойчивостта
и създаване на защитна покривка на повърхностния почвен слой, както и за намаляване на скоростта на вятъра. Очевидно е нужно да се ликвидира изсичането и да се активизира изграждането на полезащитни и горски пояси, които да спират ветровете и да пазят хумусния слой от ерозия, да намаляват изпарението на влага. Да не забравяме, че те ограничават и навяванията през зимата, като снегът остава сравнително равномерно разпределен върху обработваните от фемерите земи. Както са изчислили агростатистиците по този начин добивите от земеделските култури
се повишават с до 30%
В момента положението в житницата на България е доста тревожно. През април т.г. в Добруджа се наблюдаваше силна ветрова ерозия. Цялата плодородна равнина попада в рисковата ерозийна зона. Известно е, че черноземите са по-устойчиви на водна ерозия в сравнение с останалите типове почви, но са по-податливи на въздействието на ветровете. Най-висок е рискът от ветрова ерозия в най-източните части на Добричка област, близо до морския бряг. Изсичането на горските площи и екстензивното растениевъдство катализират тези процеси.
В средата на миналия век в Добруджа беше изградена мрежа от горски пояси, които имат за цел да предпазват земята и да ограничават ерозийните процеси поради силните ветрове. Създаването им бе съобразено с т.нар. „роза на ветровете“, а разположението им беше направен в зависимост от това откъде минава зимният вятър, нахлуващ от север, североизток и северозапад. Те защитаваха равнината и от летните суховеи, които навлизат от югоизток. За съжаление, голяма част от полезащитните антиветрови пояси в Северна Добруджа са изсечени, за да се увеличат обработваемите площи.
Така почвата остава
без защита от ветровата атака,
което води до значително нарушение на целостта на повърхностния хумусен слой, причинено от ерозията.
През последните години, поради засилване на антропогенната дейност, се разпространиха различни заболявания по полезащитните пояси в Добричка област. Получиха се многобройни сигнали за тази напаст, които наложиха санитарната сеч. Проблем представлява и незаконната сеч от бракониери. Обстановката се влошава. Ясно е, че не бива да следваме този лош пример и да допуснем нашата златна добруджанска земя да се превърне в пустиня! Това в един момент ще доведе до необратими последствия и загуба на големи територии плодородна земя.
Как да защитим земеделските площи от дефлацията? Въпросът е много важен и комплексен. И отговорът трябва да бъде такъв. Преди всичко трябва да се обърне внимание на агротехническите мероприятия, които имат голямо значение за предпазване и ограничаване на ерозията. Съществуват много
превантивни практики,
които могат да възпрепятстват ерозията на уязвими почви. Нужни са усилия, стопански и финансови, за постепенното възстановяване на полезащитните горски пояси в Североизточна България. Процесите на изсичане и подновяване на горските полезащитни пояси вървят с различни темпове.
С точно приложение на продуктивни технологии, подходяща почвообработка, правилно подбрано сеитбообръщение, торене и др., се подобрява структурата на почвата и се увеличава нейната съпротивителна способност. Валирането например е подходящо за борбата с ерозията, тъй като подобрява свързаността на почвата (способността да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят съставните й елементи).
Покривните култури също предпазват от ерозия, тъй като почвата е покрита с растителност за по-дълъг период от време. За ограничаване и спиране на ерозията по наклонени терени експертът, инж. агр. Евелина Маринова, препоръчва земеделските стопани да започнат с проби с междинни култури на терени, които ерозират от вода и вятър, а при по-екстремни валежи просто се разместват и оголват. Това е, според нея, единственият начин да се спаси обработваемата земя, разположена на склон. Т.е. трябва да им се осигури
непрекъсната растителна покривка
основно средство за борба с ерозията. Много учудващо е за мен, казва тя, че много такива полета са засети по посока на наклона, което е абсолютно грешна практика. Добивът ще се повиши с около 15% само от работа и сеитба перпендикулярно на наклона.
Съвременните машини позволяват безпроблемна работа и при наклон. Всички тези мероприятия целят поддържане и подобряване на почвеното плодородие и са път към стабилност на добивите и намаляване на рисковете от срив на реколтата поради различни природни дадености или явления, уточнява експерът Евелина Маринова.
Коментари