Не е трудно да си ги отгледате сами

Още от древността хората са разпознавали гъбите и са ги използвали за храна, а са правили и опити да ги одомашнят. През годините напред и с развитието на науката става ясно, че освен ядливи и отровни, има и гъби с чудотворни лечебни ефекти.

Според редица проучвания в наши дни, диета в която са включени поне две хранения седмично с различни деликатесни гъби повлиява добре храносмилането, оптимизира работата на имунната система, за регулиране на теглото, повишава нивата на витамин Д и други. Освен това, в голяма част от гъбите се съдържат (и съответно от тях се извличат) антибиотици като пеницилин, тетрациклин, стрептомицин.
Гъбите са отличен заместител на месото за веганите и вегетарианците или за всеки, които е решил да го изключи от менюто си по една или друга причина.

Вече е повече от лесно да се сдобиете с мицел, инокулиран (което означава изкуствено заразяване или, ако трябва да го сравним с по-познат термин - посяване) в зърно, дървесни стърготини, дървени пънчета или друг материал в зависимост от особеностите на конкретната гъба. В търговската мрежа се предлагат и готови полиетиленови торби, заредени със стерилизиран субстрат и мицел, които само трябва да обгрижите според инструкциите.

Със или без светлина? 

Гъбопроизводството е наука, която се актуализира, развива и обогатява със всяка изминала година. Така на закрито и с контролиране на микроклимата днес могат да се отглеждат редица видове деликатесни гъби. А добивите са повече от задоволителни. Изчислено е, че с малък гъбарник от 50 до 100 кв. м. двама души могат да допринасят за обогатяване на разнообразието на диетата или за семейния бюджет повече от добре и то в свободното си време.

Според специфичните си биологични особености различните видове гъби могат да се отглеждат със или без светлина. Най-типичният пример за ядлива гъба, която можете да отглеждате в мазето си, е печурката. Други гъби пък, каквато е кладницата, имат нужда от светлина, защото в противен случай плодните тела се деформират.

На закрито или на открито? 

Гъбите и тяхното култивиране могат да се сравнят с това на плодовете и зеленчуците на открито и в оранжерийни условия. Колкото по-добре съумеем да контролираме средата и нейните фактори, толкова повече и качествена продукция ще получим, при това в продължителен или нехарактерен период от време. Естествено, всичко това малко или много е свързано с финансови вложения.

Лесно е да определим дадено помещение и да го приспособим така, че да се превърне в гъбарник. Ще бъде необходимо обаче оборудване - климатична и вентилационна инсталация, влагоустойчива електрическа мрежа, стелажи, поливна система и др. Самото помещение пък трябва да отговаря на хигиенни изисквания и да се дезинфекцира редовно.
Всичко изброено, че и още, е необходимо само при условие, че искате да припечелите допълнително. И не се стряскайте. Всъщност, не е толкова скъпо, но изисква знания и умения.

За лична полза и храна 

Отглеждането на гъби в градината е един несъвършен, но много интересен метод да произвеждате повече и по-разнообразна храна от единица площ за себе си, семейството и евентуално за съседи и приятели. За тази цел ще е необходимо да проучите изискванията на желаните гъби към условията на средата, субстратите и грижите, свързани със заразяването, прорастването на мицела, отглеждането на плодните тела и т.н.

За да не се занимавате с излишни упражнения около подготовката на субстрати, можете да се сдобиете с готови, а също и с мицел.
Важното за повечето видове деликатесни гъби е да разполагате със сенчесто местенце, което да обособите като леха или т.нар. легло.

Субстратите 

В зависимост от това в какви естествени условия се развива дадена гъба, било то в земята или върху дърво, са пригодени и разработени рецепти за хранителни смеси от различни органични материали - най-често отпадни продукти от други производства.

В състава им може да влизат слама, оризови люспи, царевичак или раздробени кочани, различни фракции дървесен материал, включително трици, торф, оборски тор и др.

Субстратите трябва да отговарят на определени изисквания спрямо гъбата и, независимо от какви съставки са, да бъдат качествени и чисти от патогени, конкурентни гъби, плесени и инсекти.

След или по време на отглеждането на гъбите, те могат да се използват като мулч в лехите със зеленчуците, ягодите, цветята или други растения.

Стартерите на пазара

Почти във всяка агроаптека или голяма търговска верига с отдел за градината, а също и в специализирани сайтове в интернет ще намерите мицел или готови комплекти за отглеждане на следните видове гъби:

Печурка 

Печурката е една от първите култивирани гъби. В миналото се е отглеждала в минни галерии, бункери, сезонни обори, тютюневи сушилни и други подходящи помещения с пригодни условия. Днес тя държи първото място по производство и консумация в света.

Интересно е да се знае, че в България също са правени научни опити, произвежда се мицел, както и самите гъби.

Самата печурка е основно два вида - лятна и зимна, бяла и кафява, в зависимост от това какви максимални температури понася, кога плододава и в кои сезони може да се отглежда, а също и какъв е цветът на гугличката (шапката).

Готов комплект от компост, заразен с мицел, плюс инструкции струва десетина лева.

Кладница 

Тази гъба стана известна у нас заради лесните субсидии и порочните практики около тях. С течение на времето производителите се отсяха.
За огромно съжаление на чревоугодниците обаче, някои видове кладница (розовата, златната, кралската) нямат достатъчно продължителен живот на рафта и съответно, ако не си ги произведат сами, няма как да ги опитат.

Кладницата може да се отглежда на открито, като технологията включва компост или трупи от различни широколистни дървета. В първия случай добивът е бърз, а във втория - продължителен. Цената на готов субстрат с възможност да даде около килограм гъби варира между 10 и 20 лв. в зависимост от вида на гъбата.

Шийтаке 

В превод "таке" значи гъба, а "ши" идва от дървото, върху което расте тя. На същия принцип може да срещнете майтаке и др.

Шийтаке е модерна гъба с дълбока история в азиатските страни, множество приложения в кулинарията, а също и в медицината.
Може да се отглежда на закрито върху специални блокчета от дървесни трици. Има нужда от светлина и чиста вода. По-интересен е методът за отглеждане на открито обаче. Ако имате повече интерес, спокойно можете да изгледате някое от безбройните клипчета в мрежата.

Цена за готов за плододаване субстрат с възможност за производство на около килограм гъби е приблизително 20 лв. (само за сравнение, 250 грама свежи гъби в търговската мрежа струват около 8 лв.).

Трюфели 

Малко хора са запознати с особеностите на тази ценна гъба. В интерес на истината, те са над 70 вида, но съвсем малка част от тях притежават вкусови и доказани лечебни качества. И в България са разпространени в диво състояние, но най-големи находища, а и култура, има в Италия, Франция и Испания.

Трюфелите са скъпи, защото се намират трудно. Те развиват плодните си тела под земята и са необходими обучени кучета или прасета, за да бъдат извадени. Най-голямата им особеност е, че за да се развиват е необходимо да образуват микориза (симбиоза) с живи дървесни видове.

Култивираното отглеждане е възможно чрез засаждане на фиданки, чийто корени са заразени с мицел или чрез внасяне на зърно във вече съществуваща градина. При отглеждането на дръвчетата не бива да се използват фунгициди, а почвата трябва да бъде варовита.

Други видове  

Сред множеството ядливи или лечебни гъби се открояват онези със странна форма на плодните тела. Любопитни факти около тях има много.

Например морел или смръчкула е вид гъба, която също образува микориза с дървета. Ценна е от гледна точка на медицината, но все още не са открити методи за успешно култивиране.

Друга нетрадиционна по формата на плодното си тяло гъба е лъвската грива. Тя е целулозоразграждаща, което значи, че расте върху мъртва дървесина в природата.

Поредна впечатляваща с външния си вид гъба е рейши. Гугличката е ярко оцветена, а пънчето не е разположено в нейния център. Рейши се препоръчва при онкологични заболявания, облъчване с радиация, подлагане на химио- и лъчетерапия, а това са само част от нейните ползи.