В края на зимата започва подготовката за хербицидната кампания

 

Европейската комисия предложи повишение на митата върху всички хранителни и селскостопански продукти, внасяни от Русия и Беларус. Таксите за торовете ще се повишат от сегашните 6,5% пропорционално на стойността до 100% след три години, достигайки 315 евро на тон за азотните торове и 430 евро на тон за други видове. Предвидени са предпазни мерки, като например възможност за временно спиране на митата в случай на скок в цените на торовете за преходен период от четири години. Европейските фермери реагираха неспокойно на този ход, тъй като очакват увеличение на цените и допълнителен натиск през следващия стопански сезон.

Според специалисти, фермерите

не биха могли да се запасят

с необходимите торове, тъй като не разполагат с необходимите финансови средства, а и качеството на такива торове намалява с течение на времето. Това каза за „Български фермер" Димитър Витковски, председател на Националната асоциация на професионалните агрономи в България (НАПА). Той допълни:

„Повечето български фермери започнаха да си купуват торове доста преди да наближи кампанията за торене. Обикновено цените са по-нормални преди кампанията по торене. Времето беше благосклонно за торене с азотни торове под карбамидна форма. Имаше достатъчно снежна покривка, която при разтопяване да разтвори карбамида и да подхрани почвата. На фермерите, които използват по-бързо усвоимите нитратни торове – амониева селитра, кан и другите от тази група торове – предстои торене. Някои фермери дори вече започнаха торене с амониева селитра, което от агрономическа гледна точка е доста опасно, тъй като температурите все още са ниски, растенията тепърва се събуждат от зимен сън, все още няма активна вегетация, а този тип торове са силноподвижни с дъждовните води. Наближава пролет, когато винаги могат да ни изненадат обилни дъждове, които могат да свалят нитратната сол на азота в дълбочина на почвата. Ето защо моята препоръка е, когато има активна вегетация и растенията са склонни да усвояват повече азот, да бъдат нанесени тези торове.

В края на зимата е логично да започнат първите огледи на полето за състоянието на плевелния състав в пшеницата, да се види кои плевели са поникнали, кои се очаква да поникнат. Тези дейности са част от подготовката за хербицидната кампания в пшеницата.

Посевите са в отлично състояние,

няма наблюдавани гъбни болести

По отношение на плевелите имаме частично поникване на някои широколистни плевели от групата на ефемерите. Очакваме да поникнат и по-късните топлолюбиви плевели. Познавайки историята на своите полета, фермерите трябва да преценят какви хербициди да изберат."

Националната асоциация на професионалните агрономи в България (НАПА) е създадена от съмишленици агрономи, които обменят опит по всички теми, свързани с тяхната професия.

„Имаме много голям опит, който можем да споделяме с колегите от страната. В момента сме около 60 души членове на асоциацията. Обикновено организираме срещи в началото на пролетта и в края на есента, на които обсъждаме общи теми. В момента изготвяме технологични карти за различни култури, които могат да бъдат от полза както на колегите агрономи, така и на фермерите", посочи Димитър Витковски.

Зелени рестрикции и климатични промени

По неговите думи, земеделските производители в България се сблъскват с различни предизвикателства, свързани с климатичните промени: „Най-често ни питат как да се справят с ефектите от тях – засушаването и ситуациите, произтичащи от това. През последните години заради „зеления преход" силно се намали наборът от продукти за растителна защита, които фермерите могат да използват. Затова те имат нужда от съвети – какви продукти да използват, кога, в какви дози, за да постигнат желания ефект. Зелените рестрикции много ограничават фермерите и усложняват дейността им.

Фермерите най-често се консултират с агрономите по отношение на почвената норма на пролетните култури. През последните 10 години в България течеше процес на интензивно отглеждане на земеделските култури, при което се повишаваха нормите на торене и растителна защита на декар. Всичко това водеше до по-големи добиви. През последните години валежите са значително по-малко, тяхното разпределение също е променено. Това означава, че е необходимо намаляване на торовете и посевните норми – това е единственият начин, по който фермерите могат да управляват този процес. Започва също развитие на напояването, но инсталациите са твърде малко, поливната вода е страшно малко. Малко хора имат достъп до напояване и единственото нещо, което могат да направят, е да преценяват добре почвените и торовите норми."

Copa-Cogeca призова за по-облекчен

достъп до вноса от неруски производители

Фермерското лоби в Европейския съюз, Copa-Cogeca, призова Брюксел да премахне съществуващите мита върху вноса на торове от неруски източници, с цел да се постигне известен баланс. Фермерите от ЕС вече няколко пъти протестираха заради нарастващите разходи и новите строги зелени изисквания. Нов скок в цените на торовете може да предизвика нови протести – както когато фермерите блокираха с тракторите си пътищата и цели столици в Европа. Това е политически кошмар, който Брюксел иска да избегне.

Според производителите на торове, увеличението на митата е мярка, която идва твърде късно и е твърде недостатъчна, за да постигне истинска промяна, тъй като вносът на торове от Русия и Беларус в ЕС може да продължи поне до 2026 г. Тригодишният период на прилагане на мярката с пълната ѝ тежест също разочарова европейските производители на торове, които посочват, че на Москва се дава повече време да продължи да наводнява пазара. През 2024 г. ЕС е внесъл 6,17 милиона метрични тона руски торове на стойност 2,12 милиарда евро – най-големият обем след руската война в Украйна през 2022 г., показват данните на Евростат.